// Вие четете...

Защита от манипулации

Триъгълника, майка – син – партньорка.

„Дори майка ти да е бедна, от нея не можеш да си отидеш и да намериш друга.“

Триъгълника, майка – син – партньорка.

В: Едва всяка двадесета двойка живее под един покрив с единия или двамата родители. В такъв случай могат ли проблемите със свекървата изобщо да бъдат тема за разговор?
О: Разбира се, не можем да сравняваме днешните условия на живот с теснотията и голямата общност в селските къщи през изминалите столетия. Днес основната причина за възникването на такива проблеми е, че майките показват по-силни тенденции да разглезват синовете си. Семейството с едно или две деца означава концентрация на вниманието върху отделното дете, така се създават хиляди малки принцове и принцеси, които са израснали с все по-засилваща се склонност към егоизъм. Така може да се обясни, че мъжът стои в центъра на майчиния си свят, че майката проявява ревност и дори злоба към снахата.
В: Кое е особеното у мъжа, което го поставя в центъра на събитията?
О: По правило, това е знаел още Зигмунд Фройд, смесено половата връзка родители – дете винаги е по-силната. Разбира се, мъжете също могат да имат проблеми с майката на партньорката, но там ясно очертана конкурентна ситуация не съществува, защото майките никога не разглезват дъщерите си толкова много, колкото синовете. За връзката баща – дъщеря пък важат други структури. Следователно мястото на свекървата е най-проблематично там, където синът стои в центъра, майката е отляво, а партньорката отдясно, всяка го дърпа към себе си или се опитва да го настрои срещу другата.
В: Като цяло нашите социални връзки стават все по-непринудени и не задължаващи. Защо между майките и синовете е друго?
О: Трябва да имаме предвид, че средното работно време непрекъснато намалява, че професията вече не прониква във всяка подробност от всекидневието, както беше преди. Професията вече не изисква от нас толкова физическа и психическа енергия, затова можем да посветим повече време на малкото деца в семейството. Прекомерните грижи и разглезването предимно на синовете непрекъснато се засилват. Прекаленото внимание често е достатъчно, за да създаде у мъжа нереални очаквания от партньорството. Така че бъдещите разочарования са програмирани още в семейството. Днес отново се наблюдава тенденцията да се влага твърде много в партньорствата. И изведнъж партньорите осъзнават, че съвършените грижи, с които са свикнали, не могат да се получават вечно, че съпругата не е така майчински грижовна и търпелива, каквато е била майката. Точно тук възникват психическите сривове. Някои родители отрано се стараят да противодействат на тази тенденция, като съзнателно се държат на заден план. Само така децата им имат шанс да се измъкнат от синдрома на принца.
В: Да се върнем на триъгълника…
О: Той също е очертан предварително, трябва само да удължим линиите. Когато разглезеният син се обвърже с друга жена, той внася в тази връзка прекомерните си претенции и майка му остава символ на съвършената книжовност. Партньорката не може да се пребори с този символ – много малко са мъжете, които правят решаващата стъпка към аскетизъм и самозадоволяване. Това е изключително трудно за повечето днешни мъже, защото те просто не са в състояние да се откажат от удобствата на доброто снабдяване и търпимостта, които повечето майки практикуват и до днес.
В: Каква роля в триъгълника играят жените партньорки? Дали въпреки вече споменатото общо връщане към традиционните стойности, те все още искат да излязат от ролята си на снабдителки и готвачки?
О: Да, жените вече не искат да бъдат слугини на мъжете си. Но в същото време те не желаят да излязат от класическия модел на семейството, в което мъжът доставя парите, а те му водят домакинството. Много днешни жени тъгуват за старото разпределение на труда и плачат с истински сълзи, защото възможността да избягнат стресиращата битка на пазара на труда е много примамлива.
В: Триъгълникът често се разпознава трудно. Обикновено свекървата и снахата се карат, а синът / партньорът стои безучастно настрана. Кой го щади и защо?
О: Зад това се крие простият и понятен страх на двете жени, че ако изпуснат сина, респективно мъжа от ръцете си, ще го изгубят. За майката снахата е при всички случаи конкурентка. Много често партньорката не се отбранява пряко срещу мъжа, а срещу първоначалния източник на свръх грижи, срещу майка му. Естествено жените проумяват бързо, че именно майките са виновни за създаването на този крайно претенциозен съпруг. За снахата майката се превръща в символ на манталитет, който трябва да бъде унищожен. Тя няма причини да поддържа добри отношения с майката на мъжа си и го прави единствено когато той го изисква. Така спиралата на зависимостта продължава да се извива.
В: Осъзнават ли мъжете, че около тях се водят боеве?
О: Трудно е да се каже. Защото мъжът не желае да насъсква двете жени една срещу друга. Но повечето мъже усещат, че мощта и влиянието им по-скоро нарастват, отколкото да намаляват, ако разпалват конфликта между майката и партньорката. Когато спорът стане твърде явен и мъжът вече не може да го отминава с пренебрежение, той често изважда аргумента, че не му дава сърце да обижда старата си майка. Това е един от методите му да предотврати изискването да вземе страна, да каже ясно мнението си.
В: Нима мъжете изобщо не са се променили?
О: Днешните мъже отново са малко повече мачисти и малко повече потисници, които изискват от жената по-голямо подчинение, отколкото преди двадесет години. След големите освободителни теории на движението от 60 – 70 години сега сме в период на съживяване на консервативните стойности. Паралелно с това нараснаха и абсолютистичните изисквания към партньорството.
В: Защо жените не могат или не искат да се опълчат пряко срещу мамините синчета?
О: Малко опростено можем да го обясним така: жената е бясна от гняв срещу мъжа си, но се страхува да не го загуби и насочва гнева си към онази, която справедливо обвинява, че е направила съпруга й такъв, какъвто е днес.
В: И каква е неговата майка тогава, отговорна причинителка или настояща съперница?
О: И двете. Решаващи са вложената енергия, времето, старанията и вниманието, които майката е инвестирала в често единствения си син. Тези инвестиции създават тесни връзки и тъй като майките твърде рядко се сблъскват сериозно със синовете си, връзката им остава здрава и дълбока. На това място възниква съперничеството със снахата.
В: Това звучи невинно. Знайно е, че майките се борят срещу снахите си и много по-грубо, за да си запазят сина.
О: Да, но майката може да се бори само докато синът участва в играта. Това е много важно: зад конфликтите със снахата винаги се крие таен съюз между майката и сина. Почти всеки мъж изпитва неосъзнато желание да подклажда тези конфликти. На пръв поглед това е в негова полза, двете жени полагат все по-големи усилия да запазят благоволението му. В крайна сметка обаче само мъжете, които са успели вътрешно да се откъснат от майките си, имат добър шанс да се ориентират правилно и да определят сами живота си. Особено по отношение на партньорствата. Това откъсване може да бъде продължителен процес. Много мъже, макар и изпълнени с най-добри намерения, имат нужда от няколко години, докато станат истински възрастни.
В: Кой от участниците би трябвало да има най-голям интерес да разруши опасния триъгълник майка – син – партньорка?
О: Във всеки случай жената, тя губи най-много в тези взаимоотношения. В процеса на промяна на обществените стойности жените понасят най-големи загуби.
В: Въпреки видимия напредък на еманципацията?
О: Този напредък вече не е така силен. И между жените се разпространява консервативно основно настроение, много от тях мечтаят да се върнат в класическата осигуреност на семейството, макар че този обрат им носи най-много загуби.
В: Какво трябва да сторят жените, за да се научат да говорят пряко с мъжа си, вместо да се борят със свекърва си?
О: Конфликтът със свекървата е в основата си силно символичен. Според мотото: ти си виновна, че мъжът ми е такъв мързеливец. Може би това е вярно, но обвинението е отправено на погрешен адрес. Затова жената трябва да избягва заместващите конфликти и да се насочи към истинските, реално съществуващи кризи в партньорството, т.е. към пряк сблъсък с мъжа си. Защото свекървата всъщност няма нищо против снаха си, тя само не иска да пусне сина си. В този смисъл свекървата наистина може да бъде източникът на злото, но не тя е актуалният дразнител, който засяга болезнено жената. Жената се дразни главно от поведението на мъжа си, който се съюзява с майка си, не обръща внимание на критиката или не позволява на партньорката си да се докосва до темата за майка му.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар