// Вие четете...

Морал и Православие

Трета и Четвърта Божия заповед.

„Ако очите не виждат, няма да помогнат нито светлината, нито очилата.“

Трета Божия заповед.
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог. Името Божие се употребява напразно, когато се произнася в безполезни и суетни разговори, а още повече, когато се произнася лъжливо или с нарушение на благоговението.
Третата Божия заповед забранява следните грехове:
1. Богохулство, или дръзки думи против Бога.
2. Ропот против Бога, или негодуване срещу неговия промисъл.
3. Кощунство, когато се шегуват, подиграват или поругават със свещеното.
4. Разсеяност в молитвата.
5. Лъжлива клетва, когато с клетва утвърждават нещо неистинско.
6. Престъпване на клетва, когато не изпълняват справедлива и законна клетва.
7. Нарушение на обекти, дадени пред Бога.
8. Лекомислена клетва (кълнене), или лекомислено използване на клетва в обикновени разговори, например „Бога ми”, „Господ да те убие”, „Дявол да те вземе”, „По дяволите” и др.
В Свещеното Писание има специална забрана за посочения вид кълнене, където Спасителят казва „Аз пък ви казвам: да не кълнете никак…, но думата ви да бъде: да, да; не, не”. С това не се забранява клетвата в обществените дела. Свети апостол Павел казва „Човеците се кълнът в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва”. Оттук трябва да направим извода, че щом като самият Бог за неизменно уверение си послужи с клетва, то колко повече при важни и необходими случай, по искане на законната власт, и на нас е позволено и нужно да произнасяме клетвата с благоговение и твърдо намерение да не й изменяме.
Четвърта Божия заповед.
Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог. На Бога се посвещава точно седмия ден, защото Бог за шест дни е сътворил света, а на седмия ден си починал от делата на творението. В Християнската църква съботата не се празнува като пълен празник. Но все пак в памет на сътворението на света и за продължение на първоначалното празнуване този ден се отличава с облекчение на поста.
Четвъртата Божия заповед в Християнската църква се изпълнява като също се празнува през всеки шест дни седмият, само че не последният от седемте дена, тоест съботата, а първият ден на всяка седмица, неделята. Денят неделя се празнува от деня на Христовото Възкресение. В Свещеното Писание се споменава за празнуването на неделния ден, в книгата Деяние на светите апостоли. Там се разказва за събирането на учениците, тоест за християните, в първия ден на седмицата, в неделя, за да преломят хляба, тоест да извършат тайнството Причащение. Свети апостол и евангелист Йоан в Апокалипсиса също споменава неделния ден.
Както в Старозаветната църква под събота се разбирали и други дни, установени за празнуване или за пост, например като празника Пасха, денят на очистването; така и в християнската Църква трябва да се спазват освен неделния ден и другите празници и пости, установени за славата Божия и в чест на Пресвета Богородица и другите светии.
Най-важните празници са установени в памет на най-важните събития, които имат отношение към спасителното за нас Въплъщение на Сина Божий и към явяванията на Неговата Божествена сила, а също така и установените в чест на Пресвета Богородица, послужила на тайната на Благо въплъщението.
Според реда на събитията, празниците са следните:
1. Рождество на Пресвета Богородица – 8/21.09.
2. Въведение на Пресвета Богородица в храма, за да се посвети на Бога – 21.11/4.12.
3. Благовещение, ангелското известяване на Пресвета Богородица за Въплъщението на Сина Божий чрез нея – 25.03/7.04.
4. Рождество Христово – 25.12/7.01.
5. Сретение Господне в храма от светия праведен старец Симеон Богоприимец – 2/15.02.
6. Кръщение Господне и едновременно Свето Богоявление – 6/19.01.
7. Преображение Господне – 6/19.08.
8. Вход Господен в Йерусалим – седем дни преди Пасха, в неделя.
9. Пасха, Възкресение Христово, празник на празниците, начатък на вечния празник, на вечното блаженство.
10. Възнесение Господне на небето – на 40-ия ден след Пасха, в четвъртък.
11. Петдесетница, в памет слизането на Светия Дух над апостолите, за слава на Света Троица – на 50-ия ден след Пасха, в неделя.
12. Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, намерен от царица Елена – 14/27.09.
13. Успение на Пресвета Богородица – 15/28.08.
Най-важният пост е Великият пост, или света Четиридесетница. Нарича се така, защото продължава 40 дни, като в това число не влизат дните на Страстната седмица. Великият пост продължава 40 дни по примера на самия Господ Исус Христос, Който постил 40 дни. Определено е да се пости в сряда и петък, защото в сряда е за възпоменание предаването на страдание на нашия Господ Исус Христос, а в петък – в памет на самото Негово страдание и смърт.
Рождественският (Коледен) и Богородичният пост, както и Петровият са установени, първите два – за да можем чрез предварителния подвиг на въздържанието да почетем идващите след постните дни празници – Рождество Христово и Успение на Пресвета Богородица; а последният – за подражание на светите апостоли, които постили, приготвяйки се за делото на евангелската проповед.
Празничните дни според тази заповед трябва да се прекарват като първо да не се работи, или да се вършат светски и земни работи, второ ние трябва свято да ги пазим, като извършваме в тях святи и духовни дела за слава Божия. В празничните дни е забранено да се работи, за да можем в тях безпрепятствено да извършваме святи и благо угодни дела.
През празничните дни ние подобава:
1. Да ходим на църква за обществено богослужение и за поучение в словото Божие.
2. И у дома да прекарваме времето в молитва, четене или душеспасителни разговори.
3. Да посвещаваме на Бога част от своето имущество, да го използваме за нуждите на Църквата, на нейните служители и за благотворене на бедните, да посещаваме болни и затворници и да вършим други дела на християнска любов.
Добре е такива дела да се вършат и през работните дни, ако човек може да го прави. А този, на които работата му пречи да върши това, поне празничните дни трябва да освещава с такива дела. Всеки ден непременно трябва да се молим сутрин и вечер, преди и след обяд и вечеря и по възможност преди началото и в края на всяка работа.
Хора, които в празнични дни си позволяват неморални игри, развлечения, зрелища, светски песни, невъздържание в храна и питие, твърде много накърняват светостта на празника, защото щом като невинните и полезни за временния живот работи са недостойни за светите дни, то колко повече са безполезните, плътски и порочни неща. Четвъртата Божия заповед осъжда тези, които в обикновените дни не се занимават с работа, съответстващи на тяхното звание, а прекарват времето си в празност и разсеяност.

Коментари

Един коментар към “Трета и Четвърта Божия заповед.”

  1. Всеки един трябва да знае кои са Божиите заповеди, дори и да не са подредени по правилният ред, все пак да може да ги изреди и да покаже, че знае какво прави и че внимава да не направи нещо против тях.Благодаря ви за интересната статия, радвам се че ни пишете и се надявам да продължавате все така.Тук ни пишете полезна информация кога какво е и колко дни продължава.Макар и никога до сега да не съм потила просто защото живея при родителите си и е малко трудно да откажа на някои храни, не съм против постенето и при други обстоятелства щях да ги спазвам особено коледните и великденските.

    Posted by оферти за ранни записвания | 19.02.2014, 19:42

Публикувай коментар