// Вие четете...

Поведенчески модели

Традицията и правилата повеляват или …?

„Ако попаднеш в царството на еднооки, затвори си едното око.“

Традицията и правилата повеляват или …?

Тук са изброени някои от най-често срещаните поведенчески модели, наложени ни от нашата култура. Вие сте убеден, че така трябва, защото се чувствате …или защото …?
Убеден сте, че всяко нещо си има място и всичко трябва да е на мястото си. Синдромът на подредеността означава, че ви е неспокойно, ако нещата не се намират на определените за тях места.
Редовно се чудите „Какво да облека“, сякаш има само един приемлив начин на обличане, който е установен от другите хора. Бели панталони и пастелни цветове се носят само през лятото. Вълната винаги е тъкан за зимата и други подобни. „Зависи от сезона“, „трябва“ се промъкват в живота ви. Човек робува на предписанията на критиците на модата и носи само това, „което е модерно“, защото в края на краищата, трябва да се нагажда.
Смятате, че е прието, определени напитки да се пият с определени ястия. Бялото вино е подходящо за риба и месо от птица. Червеното върви само с говеждо месо. Някой някога е определил правилата, когато се яде определени ястие, какво да се пие.
Прехвърляте вината за постъпките си на другите. „Грешката наистина е нейна, тя ни накара да закъснеем.“ „Не ме обвинявай, той го направи.“
Поканят ли ви на сватба, трябва да отидете или да изпратите подарък, въпреки че хората може да не са ви приятни. Никога не отказвате на поканите, макар и да ви се иска да откажете. Може с неприятно чувство да избирате подаръка, но правите всичко, каквото трябва, защото обикновено така се прави. И обратно, отивате на погребения, на които бихте предпочели да не отидете, защото сте длъжен да отидете. Трябва да присъствате на такива официални събирания, за да покажете, че скърбите, тачите или изпитвате съответните емоции.
Участвате в религиозни служби, които са ви неприятни и в които не вярвате, защото това се очаква от вас, а вие искате да правите това, което е редно.
Титулувате хората, които ви служат и с това ги издигате по-високо от себе си. Как се обръщате към зъболекаря си? Ако се обръщате към него с „Д-р еди кой си“, това само професионално звание ли е? Казвате ли „Дърводелец еди кой си“ или „Водопроводчик …? Ако казвате „Д-р еди-кой си“ от уважение към професията му, какво ви кара да мислите, че неговото положение е по-високо от вашето? Щом, като той получава пари, за да ви обслужва, защо вие го наричате с титлата му, а той се обръща към вас с името ви?
Лягате да спите, когато стане време за лягане, а не когато сте изморен.
Любите се само по един или два начина, защото те са единствените приемливи за вас пози, или участвате в любовната игра, само когато са налице всички условия за това, например децата са си легнали, не сте уморен, в стаята е тъмно, лежите в собственото си легло и така нататък.
Подбирате ролите във всекидневието си така, както културата изисква. Жените мият съдовете, мъжете изхвърлят боклука. Домакинската работа е женска, работата в градината е мъжка. Момчетата правят това, момичетата – онова.
Придържате се към безсмислени домашни правила и традиции, които нямат приложение във вашето семейство, например да искате разрешение да станете от масата, всички да се храните по едно и също време, когато това е неудобно или да се определя неоснователно времето за лягане.
Съобразявате се с всички знаци и надписи, независимо дали имат смисъл или не. Не говорете! Не влизайте! Не правете нищо! Нямате навик да оспорвате някой знак или да допуснете, че не е на мястото си. Хората правят знаците, но хората правят и грешките.
Всяка неделя ходите на обяд у майка си, макар че не винаги ви се ходи. Но това е традиция и дори на никого да не се иска, включително и на майка ви, традицията трябва да се спазва.
Когато четете книга, винаги започвате от първата страница и изчитате всичко до края, въпреки че половината от книгата може да ви е безинтересна. Прочитате до край книга, която не ви харесва, тъй като сте я прочели до половината е трябвало да прочетете цялата книга.
Жените никога не определят срещи на мъжете. Това е работа на мъжа. Освен това те никога не се обаждат първи по телефона, не отварят вратата пред мъж, не плащат сметката и много други абсурдни традиции, които не служат за нищо.
Изпращате поздравителни картички, когато наближат празници, въпреки че тази дейност ви е неприятна. Правите го, защото винаги сте го правили и защото го очакват от вас.
Стремите се да получавате високи бележки в училище или внушавате на децата си да правят същото. Учите не за собствено удоволствие, а заради символите, които накрая ще се появят в свидетелството.
Винаги питате: „Той подходящ ли е за мен и непрекъснато се мъчите да намерите подходящия човек.
Навсякъде придружавате партньора си, защото така е редно, макар че и двамата бихте предпочели да сте на различни места в даден момент.
За всичко се допитвате до справочници и проспекти, защото всяко нещо трябва да се прави по определен начин. Не можете да правите разлика между наръчниците, които дават полезна информация и тези, които просто ви съобщават, как трябва да изглеждат нещата.
Подходяща ли е тази рокля, шапка, лека кола, мебел, тази подправка за салата, това мезе, тази книга, този колеж, тази работа и така нататък. Притеснявате се дали ще изберете най-подходящото и изпадате в нерешителност и съмнение.
Смятате, че наградите, значките, титлите, почестите и всички символи на признание са по-важни от собствената ви преценка на вашите постижения.
Имате навик да казвате: „Никога не бих могъл да бъда велик като…“
Когато сте на представление, ръкопляскате дори да не ви е харесала играта.
Давате бакшиш за некачествено обслужване.
Държите се като спортен запалянко, разболявате се от победата или от загубата на отбора домакин и живеете с постиженията или липсата на постижения на спортистите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар