// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Тора – учението на Самия Бог.

„Боже, не давай на човека толкова, колкото може да изтърпи.“

Тора – учението на Самия Бог.

По думите на Рамбам, този който в своята представа поставя на Твореца телесна обвивка се лишава от своята част в Света на Бъдещето. Под телесна обвивка се подразбира всяка концепция от рода: физическо тяло, както при човек, отделен елемент от тялото, абстрактно изображение или даже проста схема. Ние сме длъжни да вярваме, че Всевишният се намира зад пределите на материалното възприятие, че Той е съвършено трансцедентален и абсолютно безтелесен. Той няма тяло, нито органи, нито други осезаеми признаци.
Но проблема е, че в Тора често се говори за Бог, като се използват физически категории. Ние срещаме такива изрази, като “ръката на Бог”, “очите на Бог”, “пръстът Божий”. На всеки са известни фразите от типа – “Със силна ръка и прострято рамо”. „Очите на Бог … към нея (Страната на Израел)”. Ако ни е забранено да си представяме Твореца в телесно или в какъвто и да било друг конкретен облик, то защо това го прави Тора? Ние знаем, че Бог се подчинява на Своите собствени правила, че Той съблюдава заповедите на Тора, но защо Той игнорира тази забрана? Защо и главното е по какъв начин ние сме длъжни да установяваме контакт с Бог без да ползваме никакви изображения, ако самата Тора го описва в зрими черти?
Грехът “да придаваме на Бог физически свойства” –– действително е много тежък. Този който се моли на Всевишния и си Го въобразява в някакъв образ или форма, нарушава тази забрана, което се преценява, като един от видовете идолопоклонство. Но защо Тора – учението на Самия Бог го изобразява в такива осезаеми телесни форми? Как ние сме длъжни да си представяме Твореца, четейки за Неговата “ръка” или “крак”? На практика, ако на нас ни е забранено да имаме каквато и да е умозрителна представа за Божествена ръка и крак, защо Тора използва такива изрази?
Маймонид анализира този въпрос в своя труд “Фундаментални закони на Тора”. Той пише: „Тора говори с привичния за човек език”. С други думи, Тора ползва метафорични образи, когато става дума за Бог, тя Го описва в разбираеми за нас изрази “заимствайки” от нашите представи и нашия език.
На пръв поглед ни се струва, че Тора ни говори на човешки език, защото ние не можем да разберем друга система за изразяване на мислите, ние възприемаме само тези неща и явления, които се явяват част от обкръжаващия ни свят. Ние живеем в ограничен диференциран свят, нас ни обкръжават живи същества с ръце, крака и очи и за това Тора използва тези обичайни за нас образи и названия. Как би могла тя да говори с нас и да бъде разбираема за нас просто смъртните? Не, ние разбираме, че това е метафора, зад тези антропоморфизми се крие нещо по-голямо. Ползвайки простата лексика, Тора облича в плът безкрайното множество от своите дълбоки смислови пластове. Това е само средство за по-дълбоко разкриване на значението. Доколкото абстракцията може да се предаде само с конкретни средства, Тора съзнателно използва тази позната ни конкретна терминология.
Такова е общоприетото мнение за езика на Тора. Обаче анализа ни показва, че това не е вярно. Ако се приеме за основа мнението на Рамбам, че Тора използва обичайните за хората изрази като аналогия на нас ни предстои да отговорим на два трудни въпроса. Първо как е възможно Тора да употребява думи, които строго казано не са верни? Та нали знаем, че Тора е абсолютно истинска във всяка нейна буква, във всеки неин нюанс. Тора е получена от нас от Самия Творец, което означава, че даже външните смислови пластове трябва да бъдат пределно точни и внимателно проверени. Аналогиите и метафорите са полезни неща, но те изкривяват истината. За нас е разбираемо, че Тора се стреми да разтълкува нещо много дълбоко и абстрактно с помощта на толкова прост образ, както да кажем, “ръката на Господ”, но може ли тя да говори за “ръка”, ако липсва и най-елементарно, буквално значение на тази дума? Казано по друг начин, ако Бог няма ръце, но Тора говори за ръка, тъй като ние не можем да излезем от обичайните си ограничения, които по своята същност са концепции, то това означава, че тя допуска неточност, в известен смисъл лъже, нима това не е така? Допустима ли е такава лъжа само заради това, че ние не сме в състояние да възприемем истината? Разбира се, че е недопустима!
И второ, приписването на Бог на физически свойства не само е лъжа, но и напълно забранено! Тора не разрешава да си представяме Твореца във вид на Същество, което притежава човешки или физически свойства. Но защо самата тя постъпва така? Та нали от нас се изисква да се обръщаме към Бог, като към абстрактна Същност, без да и придаваме във въображението и мислите си никакви ограничени, земните форми, но защо самата Тора използва тези форми? Ограничеността на нашите възприятия не може да служи за оправдание: Тора е длъжна да не използва тези средства, които самата тя забранява.
Намираме решението в източниците, които разглеждат този комплекс от проблеми. Приемайки го, ще отбележим, че по мнението на други, по-авторитетни източници, не е достатъчно да се даде само изчерпателен отговор на нашия въпрос. Съгласно това мнение, когато Тора споменава качествата на Всевишния – Неговата ръка, Неговите очи – тя подразбира поведението на Бог в материалния свят и неговите конкретни действия в него. В този смисъл ръката на Бог означава Неговите действия, постъпки във физическата сфера, очите на Бог се употребява в това значение, че Той вижда това, което става в света и т.н.
Такъв поглед върху предмета на нашето изучаване ни се струва правилен, обаче други източници, които анализират по-дълбоко Тора, отбелязват, че той не позволява да се реши проблема до край. Та нали под израза “ръката на Бог” се подразбира образа на поведение във физическия свят и поради това трябва да става дума само за този свят. Обаче в Тора се говори, че Бог има винаги ръка: не само при действията, които могат да се възприемат от хората, но и извън сферата на нашето възприятие и битие. Ръката действа и в Неговите вътрешни измерения, в тази неизразима висша духовност, за която оказва Същностното Име на Твореца.
Казано по друг начин, ако Тора говори за ръката на Бог, това трябва да означава, че Той действително има ръка в най-буквалния смисъл на тази думата. Поради това ние не можем да твърдим, че споменавайки качествата на Всевишния, Тора говори само за Неговото проявление в нашия свят. Целта на Тора е ясна: ако тя твърди, че тези специфични особености на Божествената същност се съхраняват даже зад пределите на материалния свят, това означава, че е така.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар