// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Тора – механизмът за защита.

„Съмнението е по-лошо от смъртта.“

Тора – механизмът за защита.

В Йерусалимския Талмуд е описано известно положение: алахическо постановление на мъдреците може да доведе до изменения в човешкия организъм. Признавайки, че светът се формира съгласно учението на мъдреците, ние получаваме ключа за разбиране на много, на пръв поглед, загадъчни талмудически епизоди. Да приведем конкретен пример.
Гимара привежда една история за някой си рав Нехуния, чиято особена заслуга била в това, че той копаел кладенци, чиято вода се използвала от пътници. Един ден неговата дъщеря паднала в един кладенец и не можела да излезе. (Съществува твърдение, че кладенецът, в който е паднала тя е изкопан от нейния баща.) Въпреки многото опити не можели да я измъкнат, изглеждало, че тя непременно ще потъне. В такива условия човек би могъл да издържи не повече от три часа. За случилото се нещастие с дъщерята на рав Нехуния уведомили най-големия мъдрец на това поколение раби Ханина бен Доса.
Когато минал първия час, той казал: “Шалом”, имайки предвид, че всичко ще е добре. След минаване на втория час той отново казал: “Шалом”. В края на третия час, когато момичето не би могло повече да остане във водата, той казал: “Алта” – и тя излязла. Раби Ханина се оказал прав: дъщерята на рав Нехуния действително се измъкнала от кладенеца. Хората я обградили и започнали да я разпитват, как е успяла да излезе. Това, което тя им разказала много приличало на истинско чудо. Тогава хората попитали раби Ханина, от къде е знаел, че девойката ще се спаси. “Ти пророк ли си? – попитали го те. Раби Ханина отговорил: “Аз не съм пророк и не съм син на пророк. Но нима може да пострада детето на човек на място, където той се е трудил?” Мъдрецът е имал предвид, че рав Нехуния е снабдявал с вода евреите и като заслуга затова неговата дъщеря не може да пострада от вода.
Гимара продължава: “Независимо от това, неговия син умрял от жажда”. Синът на рав Нехуния загинал от жажда, след като неговата дъщеря по чудесен начин се измъкнала от кладенеца. Рав Нехуния много преживявал тази загуба, защото както се говори в Гимара, “около Него е било много бурно”: колкото е по-високо духовното ниво на човек толкова по-строго той е съден. Тези, които са по-близо от всички до Бог отговарят даже и за най-малките, на пръв поглед неразличими нарушения. Рав Нехуния имал голяма заслуга, но въпреки неговото величие, тази заслуга се оказала недостатъчна, за да обезпечи спасяването на син му.
Тук възниква логичният въпрос: ако заслугите на рав Нехуния са били малко за спасяване на сина, как тогава му се отдава да спаси от беда дъщеря си? И обратното, ако той е удостоен със спасяване на дъщеря си, защо не му стигат заслугите за сина?
На тези въпроси, поставени в книгата „Шита мекубецет“, се дава загадъчен отговор от името на раби Иехиел: “Този праведник вече не е бил жив”. Какво означава това? Дъщерята на рав Нехуния попада в беда по времето, когато раби Ханина е бил все още жив. Когато опасността е грозяла сина му, раби Ханина вече не е бил жив. Какво отношение има този факт към нашия въпрос?
Ето какво: когато раби Ханина е бил жив, той е казал, че човек не може да пострада там където той се е проявил като праведник. Така е било в първия случай: дъщерята на рав Нехуния не е пострадала, защото така е казал раби Ханина! В Тора и в устройството на света няма такъв абсолютен закон, съгласно който децата на рав Нехуния непременно да бъдат защитени поради неговите заслуги. Механизмът за защита сработва само в момента, когато такъв изключителен мъдрец и познавач на Тора, като раби Ханина решава, че това трябва да се случи. Неговият разум – това е Тора, неговите доводи – това е Тора, неговото мнение това е Тора. А ако всичко това е Тора, то това означава, че тя създава света и светът се формира от нея. Но след смъртта на раби Ханина, когато той вече не може повече да изказва своето мнение за пътя на Провидението, светът се връща към своето обичайно състояние и всичко в него става по известната схема. Когато мъдрец на Тора изказва своето мнение, в него се вслушва Самият Творец, както е станало в случая с момичето попаднало в кладенеца. Но ако мъдрецът е напуснал живота и естествено е прекратил влиянието си върху света чрез Тора, Бог отново прилага в живота Своите решения.
Думите от Устния Закон запазват в себе си енергията на Творението и в случаите, когато те стават предмет на спор. Даже, ако мнението на един мъдрец се оспорва от авторитетен познавач на Тора и техните мнения взаимно се изключват, то тогава и двамата мъдреци са прави. Тази сложна концепция и нейните вариации в Тора изискват специално обсъждане. Тук ние ще приведем само един пример и ще направим практическите изводи от него.
С известния мъдрец, кабалиста Хазон Иш (близък приятел на Баал Сулам) един път се случва следното. Един човек се обръща към него за съвет по сложен медицински въпрос. В белите му дробове се е образувал тумор, който се смятал за неизлечим и смъртно опасен. Тогава в Исраел още нямало ефективни методи за лечение на тази болест и лекарите го посъветвали да отиде в Европа – това давало някаква надежда за оздравяване. Болният попитал Хазон Иш, как да постъпи. Хазон Иш му препоръчал да остане в Исраел. Той послушал мъдреца и оздравял. На въпроса защо той е посъветвал болния да не напуска страната, Хазон Иш отговорил, че е намерил решение на проблема в сборника от еврейските закони “Шулхан Арух”. “Когато този човек ми описа своето белодробно заболяване, – пояснява мъдрецът, – аз си спомних, че такъв проблем се среща и при животните.”
Ние знаем, че някои медицински проблеми при хората и при животните са подобни и това белодробно заболяване е описано в Гимара и „Шулхан Арух“. В Сборника от закони се обсъждат различни мнения за статуса на животно, в което е установено такова поражение на белодробните тъкани. Авторът на „Шулхан Арух“ раби Йосеф Каро (живял в България и бил главен равин на Никопол, ученик на Ари аКадош) го счита за кашерно. Известният европейски авторитет Рама, чието мнение е задължително за ашкеназкото еврейство казва, че такова животно е трефа (негодно) и е забранено да се употребява като храна. Когато ние казваме, че животното е кашерно, без да се интересуваме дали вътрешните му органи са повредени, имаме предвид, че тази увреда не е смъртоносна. Животното може нормално да съществува, увредата не поставя под угроза неговия живот. Ако животното е обявено за негодно, това означава, че на него му е предопределено да умре, неговия органичен дефект ще го погуби в течение на няколко месеца. Именно затова то се обявява за некашерно. Когато авторът на “Шулхан Арух” казва, че този тип животно е кашерно, той по същество, твърди, че даденото белодробно заболяване не води до смърт. От друга страна, Рама казва, че такова животно е забранено за ядене и затова той смята, че болестта е смъртоносна.
Известно е също, че тези двама велики законодатели са създавали алахическите постановления за различните места: авторът на „Шулхан Арух“ се смятал за “местен авторитет”, законодател в Страната Исраел, а Рама – водещ авторитет в Европа. Аз обясних на човека, че мненията на тези двама велики мъдреци представляват не само оценка или описание на реално явление, техните решения са били подтикващи. Ако авторът на “Шулхан Арух” е смятал, че такова животно може да живее независимо от своя дефект, то това означава, че то действително ще живее. А ако Рама твърди, че това животно ще умре в следствие на своето заболяване, то непременно ще умре. Затова в Европа, където света се формира по Тора на Рама, този вид белодробно заболяване е смъртоносно; ако вие идете там, вас ще ви грози сериозна опасност. Но тук в Ерец Исраел, където реалността се формира в съответствие с разсъжденията на раби Каро, този същия проблем не е опасен, и поради това за вас е по-добре никъде да не ходите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар