// Вие четете...

Приложни науки

Топографската наука в Русия.

„Без знание и на равно място ще се спънеш.“

Пространствените данни за местността, по-точно казано топографските, специалните планове и карти силно са навлезли в производствената и научна дейност на световната общественост и военното дело. Държавните и военните ръководители през всички етапи на историческото развитие на Русия са придавали първостепенно значение на подобна информация.

В морското дело още през XII век жителите на Руския Север, крайморските жители – на своите ладии отивайки към бреговете арх. Шпицберген и Нова земя – са имали ръкописни лоции и окомерни карти.

Изкуството за създаване на карти се е ценило изключително високо. Като прекрасна илюстрация за това могат да послужат словата на А.С. Пушкин в поемата „Борис Годунов” (това произведение обхваща периода 1598–1605 година от руската история).

„Царските палати 1603 год. Царския син чертае географски карти. Влиза Борис. Царят: А ти, сине мой с какво се занимаваш? Това какво е? Федор: Чертеж на земята московска; нашето царство. От край до край. Ето виж; тук е Москва, тук е Новгород; тук е Астрахан. Ето и морето, ето крайморските спящи гори. А ето и Сибир. Царят: А това какво е? Рисунка някаква се вие? Федор: Това е Волга. Царят: Колко е добре! Ето го сладкия плод на учението! Как от облаците, ти можеш да разглеждаш Цялото царство и наоколо; граници, градове, реки; Учи се сине мой: ….. Всички области, които ти сега си изобразил така хитро на хартия …. Учи се сине, и леко и ясно държавния труд ти ще постигнеш.”

Тук става дума, видимо, за първата карта на Московското царство, създадена към 1570 година. Тя била съставена в мащаб около 1:1850000 (на един сантиметър отговаря 18,5 км) и се е наричала „Голям чертеж”

Хронология на важните събития от втората половина на XVI – XVIII век, определящи началото на руската топография.

Година.Събития.
1552Повеля на цар Иван IV “земята да се измери и да се направи чертеж”, в резултат бил съставен „Големия чертеж” през последната четвърт на XVI век.
~ 1570Съставена е първата карта на Московската държава (в мащаб 1:1850000), така наречената „Голям чертеж”.
1627Съставя се описателен текст „Книга, глаголна Голям чертеж” към картата на Московската държава „Голям чертеж”, подвеждаща резултатите от географските открития в Западен Сибир.
1630Отправяне на енисейския войвода С. Шаковски в Москва „изписване” на земята към изток от р. Енисей.
1632Подробен доклад на мангазейския войвода А. Палацин с чертеж за пътя от р. Енисей към р. Лена.
1649-1651Съставяне от земепроходеца Е.Хабаров на „Чертеж на река Амур”.
1667Съставяне в г. Тобилск под наблюдението на войводата П.И. Годунов на карта „Чертеж на Сибирските земи”.
1696Начало на първите правителствени предписания „написване на чертежи” на всички сибирски градове и околии.
1696Начало на първите топографски работи в европейската част на Русия (на р. Дон).
1701Завършване на съставянето в г. Тоболск от С.У. Ремезов на атлас на Сибир – Чертожна книга на Сибир”.
1701Основаване от Петър I в Москва на астрономическа обсерватория и Школа за математически и навигационни науки, подготвящи навигатори, астрономи и геодезисти.
1715Начало на първите топографско инструментални снимки в азиатската част на Русия.
1720Издаден е указ от Петър I за предаване на снимковите и картографски работи на територията на Русия за водене от Сената.
1721Издаване на първата в Русия инструкция за извършване на топографска снимка.

Походът на Ермаков през 1581 г. в Сибир, достигането от Иван Московитин до бреговете на Тихия океан през 1639 г., знаменитото плаване по река Амур и Охотско море на В. Поярков през 1643-1646 г., морския поход на С. Дежнеьов, достигането през 1648 г. на крайния североизточен нос на Азия, походът на сибирския казак В. Атласов на Камчатка през 1697-1699 г. и изследванията на много други земепроходци през XVII век са способствали за формирането на картографските работи в Русия, за развитието на отечествената топографска наука.

На участниците в тези походи, от различните посолства в другите страни са били вменявани задължения да съставят описания и чертежи за ново открити или посещавани от тях земи. Изпълнители на такива описания и чертежи обикновено са били казаци, събирачи на данъци, воеводи и други лица, нямащи образование и картографски навици. Те съставяли многобройни „чертежи” на посещаваните от тях местности, които разбираемо не са били карти в истинския смисъл на тази дума (те не били положени на градусна мрежа и при тяхното съставяне не са били извършвани точни измервания), но в тях е бил акумулиран ценен материал, характеризиращ значителна част от Азиатска Русия, нейните крайни зами и крайбрежни морета.

Тези описания и чертежи са били обобщавани във войводските канцеларии и на тяхна основа са съставяли сборни чертежи. Така били изработени „Чертеж на Обянската земя” (1659), „Чертеж на украинските и черказките градове”, „Чертеж на Сибир” (1659) и други. В изпълнение на централните заповеди в Москва по получените материали са съставяли нови чертежи на големи територии. Така с такава заповед бил съставен вече споменатия „Голям чертеж”, който обхващал огромна територия: на запад – до река Днепър и Западна Двина, на изток – до река Об, на юг – включително Крим и Грузия.

През 1648 г. Алексей Филипов е създал първата лоция на Охотско море. Към средата на XVII век се отнася картата на Русия, на която са обозначени източните и северните брегове на Сибир. По изследванията на Дежньов през 1667-1668 година в Тоболск са били напечатани картите показани в таблицата, на които е бил показан проливът между Азия и Америка, били са нанесени очертанията на Камчатка. Като цяло към средата на XVII век руските земепроходци проследили направлението на пътя на всички велики сибирски реки и на реката Амур, а мореходците са обходили цялото крайбрежие на Азия, откривайки полуостровите Ямал, Таймир, Чукотка.

Резкия подем в развитието на руската картография през XVIII век е позволил тя да заеме почетно място в картографско отношение сред страните от Европа. Този подем е свързан с името на Петър I, който добре е разбирал, че топографските карти имат важно значение за всестранното развитие на държавата и, че е необходимо да се познава собствената страна чрез тях, които да са изработени на основата на снимка на местността. Картите били необходими и за създадените регулярна армия и военноморски флот.

Първия руски географски атлас „Чертожната книга на Сибир”, състояща се от 23 карти, се е появил именно през времето на Петър I и е бил съставен през 1701 г. от географа С.У. Ремезов (1662-1716). Закрепването на изхода към Балтийско море, стремежа за излаз към Черно и Азовско море, а също така в Средна Азия са били необходими планирани географски обследвания. През 1703-1740 г. бил публикуван „Атлас на река Дон”. Започната била снимка на крайбрежието на Финския залив.

Към организацията на картографирането на територията на Русия Петър I се е отнасял като към най-важната държавна задача, като е започнал нейното осъществяване с подготовката на кадри. За осигуряването на държавата с нужните специалисти от различни професии царят е организирал през 1701 г. в Москва „Школа за математически и навигационни науки”. През 1715 г. на базата на старшите класове в тази школа той е учредил в Санк-Петербург Морска академия. В двете учебни заведения били създадени класове и отделения за подготовка по астрономия, геодезия и топография, художници за изготвяне на карти.

В създадената по-късно Пушкарска (1712) и Петербургска (1719) инженерни школи, се учили преподаватели по геодезия и топография, с завършването на обучението те можели да извършват снимки на местността. Първата топографска снимка в Русия е била направена през 1715 г. от геодезистите на Ф. Молчанов в експедиция, изследвала сухопътните пътища от Сибир към Индия.

През 1718 г. учредена от Адмиралтейската колегия, организационно се оформила географска служба, на която били вменени задълженията да води въпросите по морските изследвания и създаването на морски карти. В резултат на проведените снимки се появили картите на Финския и Рижския заливи, на Балтийско море.

Голямо внимание се е отделяло по времето на Петър I също така по изучаването на Каспия и прилежащите й райони от Средна Азия. В резултат на изследванията през 1715-1720 година била съставена първата достоверна карта на Каспия, съвършено изменяща предишната представа за нея, било картирано Аралско море, доказано било вливането в него на р. Амур-Даря. За създаването на карта на Каспийско море Петър I бил избран за почетен член на Парижката академия.

Така от век във век се натрупвали и нараствали сведенията за Русия, а картите ставали все по-подробни.

Основите за систематично изследване на все още малко изучените океани Русия залага също при Петър I. Започналата по негова инициатива Камчатска експедиция на Бериг-Чириков (1725-1730) и последвалата след нея Велика Северна експедиция (1733-1740) се влели в невиждани до тогава в света грандиозни географски мероприятия, по времето на които били обследвани значителни части от територията на Сибир и е била заснета голяма част от крайбрежието на Северния Ледовит океан, били направени важни открития в северната част на Тихия океан. Отделни участници в експедицията съставила ценни описания на обследваните от тях зами.

По времето на царуването на Елисавета I адмирал Нагаев е създал първия морски атлас и лоция на Балтийско море (1752), а също и карта на Берингово море и Ладожкото езеро. В развитие на създадената от Петър I учебна база генерал-майор Соймонов, ръководител на комплексната Нерчинска експедиция, основал навигационна школа в Нерчинск (1754) и геодезична в Тоболск (1758).

Голямо значение за изучаването на централните райони на Русия, Долното поволжие, Прикаспийските низини, Среден и Южен Урал, Южен Сибир (Алтай, Байкал и Задбайкалие) е имала експедицията на Руската АН (1768-1774), оглавена от академик П.С. Палас. Известен физик-географ и пътешественик, той публикувал резултатите от нея в три тома, монографията „Пътешествие по разни провинции на Руската държава” (1773-1788). По-късно през 1793-1794 той също посетил Поволжието, Северен Кавказ, живял в Крим, където събрал и обработил много географски материали. В този период вице-адмирал Г.А. Саричев уточнил атласа за Балтийско море, оглавил Северно източната експедиция (1785-1795), по материали на който бил съставен „Атлас на северните части на Източния океан”. През XVIII век продължили организационните мероприятия за усъвършенстване на държавната организация по изучаването на територията на Русия, способствали за планомерното развитие на отечествената топография.

И по нататък се е отделяло голямо внимание на въпросите за картографирането на територията на страната. През първото десетилетие на XIX век е започнало нейното градусно измерване, бил образуван корпуса на военните топографи. През 1827 година в структурите на Морското министерство било създадено Управление генерал-хидрограф (през 1885 г. е било преобразувано в Главно хидрографско управление), с въвеждането на което отпадат въпросите за снимка на крайбрежната зона.

Хронология на важните събития през XVIII – XX век, определящи развитието на руската топография.

ГодинаСъбития
1739Организиране на Географския департамент от Петербургската АН, водеща в снимачните и картографските работи на Русия (от 1758 ръководител е М.В. Ломоносов).
1765Издаден е манифеста на Екатерина II за парцелиране на земята в Русия (продължило до средата на XIX век и доставил материал за съставянето на карти на 36 губернии).
1779Откриване в Москва на първата Поземлена школа (от 1819 преобразувана в Поземлено училище, което през 1835 е реорганизирано в Поземлен институт)
1816-1855Градусно измерване на територията на Русия.
1822Организиране на Корпуса на военните топографи на ГЩ с възлагане на производството на основните астрономо –геодезични работи и топографските снимки в Русия.
1839Създаване на каталог на топографските карти на Русия.
1907Разработка на първата научна програма и схема за държавна организация, положила началото на работите по построяването на триангулацията на Русия.
1928Разработка на схема и програма на държавната триангулация на Русия (Красовски).
1928Въвеждане в Русия на еднообразна схема на правоъгълни координати.
1936Извеждане на размерите на земния елипсоид (Красовски).
1946Въвеждане на единна система на геодезични координати и височини на територията на Русия, и използването им в отечествените геодезични и картографски работи на елипсоида на Красовски.

През 1822 г. в Санк-Петербург се създава военно топографско училище, а през 1832 г. – Военната академия на ГЩ. В образователната програма са включени геодезия, астрономия и картография. Топографията, включва инструментална снимка, която се изучава във всички военни училища.

Към 30-те години на XIX век завършва работата по създаването на десет верстната карта на Русия, започва съставянето и издаването на пет верстната карта.

Втората половина на XIX век се характеризира със значителен размах на географските изследвания в Средна и Централна Азия, началото на които били положени с експедицията през 1856-1857 г. на П. Семенов, която за първи път е проникнала в Тян-Шан. Започвайки от 1870 г. Географското общество организирало в този регион редица, получили световна известност, експедиции. Този период се отбелязва със създаването на уникални картографски произведения. Така, през 1868 г. под ръководството на И. Стебницко (бъдещ генерал и началник на Корпуса на военните топографи от 1885 до 1896 г.) за първи път била изготвена релефна карта на Кавказ, която била представена на Александър II.

Интересно е да отбележим и този факт, че науката за Земята влязла в програмите за обучение на наследниците на руския престол. Така бъдещия последен цар на Руската империя Николай II е бил обучаван по геодезия, топография и картография от професора по геодезия генерал О. Щубендорф (от 1897 до 1903 г. е оглавявал Корпуса на военните топографи). Царят не забравил получените уроци и по време на посещението си (през април на 1910 г. и през март на 1912 г.) във Военно топографското училище в Санк-Петербург, е посетил занятията на юнкерите, и не без гордост отбелязал, че добре помни всичко, което го е учил генерал Щубендорф.

След октомври на 1917 г. с един от първите декрети на управлението на Русия се утвърждава образуването на Висшето геодезично управление, и по-сетне било преобразувано в Главно управление по геодезия и картография, което става и основно учреждение по геодезия в страната. Основните геодезически работи и топографски снимки се развивали на основата на програмни постановки, насочени към развиването на народното стопанство, към построяването на единна астрономическо геодезична мрежа.

В сегашно време обема и разнообразието от информация за местността, необходима на съвременния ползвател на карти, постоянно растат. По тази причина на базата на топографските карти, географските описания на местността, на различните справочни материали от държавни и комерсиални организации се създават многобройни тематични карти, представляващи интерес за специалистите от различни профили. Стремежа на потребителя да получи в свое разположение цялата информация за определен участък от местността го води към необходимостта за едновременна работа с „подробни карти”. Такова измерване по традиционна карта в графична форма е достатъчно изморително. Изход от създалото се положение дават географските информационни системи на основата на компютърните технологии.

По времето на Борис Годунов картите на територията на Русия са били изключително малко. Но към първата четвърт на XIX век е възникнал проблем по тяхната систематизация. През 1830 г. тогавашния началник на Корпуса на военните топографи генерал-майор Ф. Шубертбил била завършена работата по създаването на каталога на топографските карти. Това време може да бъде прието за начало на разработката на географско информационната система (ГИС) на Русия.

Сегашното разбиране за ГИС представлява апаратно програмен комплекс за осигуряване на сбора, обработката и изображението на пространствените данни, за тяхното ефективно използване при решаване на научни и приложни задачи, за интеграция на данни и познаване на територията, свързани с анализи, моделиране, прогнозиране и управление на състоянието и развитие на територията.

ГИС на базата на компютърните технологии се нуждае от образователен процес в средните училища, специализираните граждански ВУЗ, военните училища (институти, университети), военната академия. Не всеки ученик днес знае, че през октомври 1917 г. в Русия се е извършил обществен катаклизъм, но всеки знае, че има в света умна машина под названието компютър, на който може да се играе. Компютърът може да се натовари с голям обем от различна информация за състоянието на обекта на управление, в това число и местността. Ученикът, студента, курсанта и слушателя могат да бъдат научени, тази информация да я „получават” и обработват с помощта на компютъра и съответното програмно осигуряване без видимо усилие. Огромно достойнство на компютъра се явява неговата способност да заинтересува и увлече ползвателя в работата, доставяйки му удоволствие при общуването с умната машина като събеседник.

По такъв начин в съвременните условия с помощта на компютърните технологии и географските информационни системи могат да бъдат свързани цялото многообразие на картографски документи за местността в някаква електронна карта, за която със словата на А. Пушкин може да се каже: „Ето сладкия плод от ученето”.

На кратко казано, към сегашния ден нито една редакция няма да приеме за публикуване материал, който не е оформен в компютърен вариант. Нещо подобно трябва да се прави и в картоиздателската дейност: всички карти наред с аналоговия формат трябва да имат и съответния електронен вариант.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар