// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Той е нищо и той е всичко.

„Големият ум е по-добър от малките мисли.“

Той е нищо и той е всичко.

Светът (и човешкия разум) съдържа три нива на устройство.
Първото ниво е „ред, заради реда “. Това беше вече разгледано. Сега да разгледаме и второ ниво. На второ ниво – „порядъка се постига заради резултата “. Този ред на функциониране на детайлите на системата се постига с целесъобразното им разместване. Целта на организираната композиция се състои в това, да се обезпечи оптимално взаимодействие между детайлите, благодарение, на което всеки от тях ще може правилно да изпълнява задачата си. Пример за подобен ред може да ни бъде библиотечния каталог. В каталога е включен системен порядък на библиотеката, обезпечаващ достъп до всяка книга и това е ключа за успешна работа на библиотеката. Без него книгите могат да се окажат безполезни. Системата изисква правилно разпределение на всички книги и това разположение трябва да е отразено в каталога.
Рав Елхан Васерман не веднъж е отбелязвал, че ако в библиотеката има каталог, то колкото повече книги тя съдържа, толкова по-добре. Но ако каталог отсъства, то колкото повече книги има в библиотеката, толкова по-лошо. Без каталог, който да помага на читателя да намери нужната книга, самият ръст на книжния фонд създава проблем. Същото се отнася и за човешкото мислене: колкото по-добре е организиран мозъкът, толкова по-полезни са натрупаните в него факти. Недисциплинираният, неорганизиран мозък по-добре да мине с по-малко количество информация – тя ще бъде по-лесно намирана в условията на умствен безпорядък. Този, който иска много да знае, трябва в началото да усъвършенства и подреди мисленето си.
Третият тип порядък – „ред заради единството на действието “, представлява висше ниво на организация. Тук елементите на цялото са разместени и съединени по такъв начин, че се сливат в единна система. Тази многообразна система функционира именно благодарение на хармоничното сливане на своите компоненти.
Като пример за такъв порядък може да служи сложния механизъм, чиято точна работа се достига благодарение на оптималното взаимодействие на детайлите му. Всеки отделен детайл, сам по себе си е безполезен, но заедно те успешно изпълняват стоящата пред тях задача. Тази организация не трябва да бъркаме с порядъка от предишното ниво. Порядъка, който създаде библиотечния каталог, обезпечава функционирането на библиотеката като цяло, но всяка отделна книга притежава самостоятелна ценност, свое собствено „лице“. Даже ако каталогът изчезне и книгите се окажат в хаотично състояние, всяка от тях въпреки това, ще съхрани своята ценност – книгата си остава книга. За разлика от книгите, детайлите на механизма нищо не представляват по отделно, само съединени и взаимодействайки един с друг, те придобиват важност. Библиотечният каталог открива достъп до всеки самодостатъчен елемент от системата, в което и се състои ползата от него. В механизма, порядъкът и организацията съставляват единствената основа, заради която съществуват детайлите му, нито един детайл, не може да бъде полезен без останалите.
Да вземем друг пример. В карбуратора на автомобилен двигател има малко винтче, което практически няма никаква самостоятелна ценност – не струва и грош. Но без него двигателят не работи. Да си представим, че автомобилът, оборудван с такъв двигател, се движи по опасен терен и се разваля – от карбуратора изпада това винтче. В този момент то ще струва за шофьора по-скъпо от цялата кола. Без този дребен детайл автомобилът е мъртъв. Докато двигателят работи нормално, шофьорът не забелязва това винтче и не го цени. Но в момента на пропадането на винтчето, ценността му става очевидна.
Системи, в които всички елементи са необходими и отсъствието на кой да е от тях, парализира цялата система имат още едно свойство. Тук всеки детайл изпълнява парадоксална двойна функция: той е нищо и той е всичко. Нищо – защото извън системата този детайл е абсолютно безполезен, всичко защото, дори и другите детайли да работят, всеки на своето място, той става жизнено необходим. Иначе казано, ценността на всеки детайл изцяло зависи от всички останали детайли. В този смисъл той се намира в пълна зависимост от тях, но и другите детайли зависят от него, което го прави изключително важен.
Такава система се явява еврейския народ. Всеки отделен евреин е важен и незаменим, всеки участва в изпълнението на глобалната задача, която стои пред народа на Исраел и всеки може да се изгуби като нищожно малка биологична частица, ако не откликне на своето еврейско призвание. В по-широк план, цялото човечество и цялата вселена формират такава система: всичко, което има в света е уникално на своето място и функция. Ще дойде време и всеки елемент на Творението ще разкрие незаменимата си роля в грандиозната мозайка на реалността.
След Изхода от Египет евреите ходели през пустинята в походен ред – според знамената в пустинята: на всяко коляно било определено специално място при престоя, съответстващо на характерните му особености и задачи, който то е изпълнявало в еврейския народ. Колената се делили, на свой ред на родове, всеки от които имал определена собствена функция, така както отделния човек в семейството му. В процеса на формиране на еврейския народ, всяка негова съставна получавала своя особена роля.
Всички ние формираме единно цяло и всеки от нас е незаменим като индивид. Този принцип е отразен в нашите емоции. Както вече казахме, човешката психика разкрива дълбочинната енергия на Творението, заложено в нея. Нейното детайлно изучаване ни дава ключ към постигането на тайните на мирозданието.
Така сме устроени емоционално, че живо откликваме и на двете си роли в обществото: както на своята уникалност и отлика, така и на принадлежността си към колектива. По принцип тези роли са пряко противоположни една на друга. Ако човек се стреми да се прояви като ярка, значима индивидуалност, него не го устройва загубата на тази индивидуалност в група. Обаче, колкото и да е парадоксално, него го въодушевява и този и другия статус.
Представете си екстремална и плашеща ситуация, в която се оказва група хора. Всички са разтревожени, парализирани от страх и само един човек действа решително и самоотвержено, ликвидирайки сам опасността. Впечатляваща сцена, не е ли истина? Подобни фантазии са присъщи на много млади хора. На тях им се иска да вярват, че спасяването на много хора може да зависи от един човек. Самотата на героя, отсъствието на странична помощ, необходимостта да разчиташ само на себе си, пораждат в младия мечтател мощен прилив на егоцентризъм, усещане за собствената значимост.
Но на човешкото съзнание е присъщо и привличането към колективизма. Ние се стремим към сливане в групата, където всички съставни образуват хармонично единство, което изтрива различията между отделните елементи. Спомнете си, с нищо не сравнимото зрелище на масовите гимнастически изяви по стадионите и площадите, когато огромна маса хора, сред които не може да отделите никой, действа като единен шлайфан организъм, предизвиквайки особено чувство на приповдигнатост във зрителите и самите участници. Считаме особено зрелищни именно тези групови видове спорт, където успехът зависи от точността на взаимодействието на всички членове на отбора. Индивидуализмът тук е абсолютно противопоказен: ако някой участник извърши и най-малко самостоятелно движение, желаейки да предизвика внимание към себе си, да подчертае присъствието си, ще провали цялото впечатление.
На нас ни импонират, например, представленията на синхронните акробати и представители на други колективни видове спорт, за които се изисква пределна съгласуваност на действията. Ако ви се е налагало да марширувате в многохиляден военен строй, навярно сте изпитвали несравнимото с нищо усещане, че вие растете, че вече не сте отделна личност, а част от колектива. Това обикновено е много силно чувство.
Ние реагираме на тези външно противоположни роли именно поради това, че такива са нашите естествени вътрешни стремежи: всеки от нас е неповторим и надарен със собствена глобална значимост, но ние достигаме върховете на своята уникалност само в момента, когато хармонично се вписваме в по-голяма структура. Забележително е, че именно универсализацията, сливането с общия поток при максимално разкриване на личните качества и способности ни помага да разберем, че никой друг човек не може да изпълни отредената ни роля, никой друг не може да се окаже на наше място и да направи това, което е възложено на нас. Ситуацията е проста: аз добре се вписвам в колектива, затова моята индивидуалност е неразличима, но при това тя се разраства до мащабите на вселената. Аз съм нищо и аз съм всичко. Във всеки човек е отразен неповторимия образ на Твореца и цялото мироздание като цяло свидетелства за Единството на Бог. Между тези два феномена, по същество няма никакво противоречие.
С помощта на тази идея сме способни по-добре да разберем предназначението на човек като личност. На пръв ред, сме длъжни да разкрием своята индивидуалност, да разберем, в какво се състои нашата частна задача, какъв участък от вселената ни е отделен за строителство. Този въпрос е изключително важен. Ако човек се стреми към нереална и недостойна цел, животът му е загубен. Още по-лошо, той е вреден, тъй като подбива основите на мирозданието. Ако малкото и на пръв поглед, незначително винтче от карбуратора, който дадохме като пример, изпадне от мястото си и се разнесе из цилиндрите и клапаните, той може да извади от строя целия двигател.
И второ, трябва да знаем, че в усещането за единството има повече зрялост, отколкото стремежа на всяка цена да останеш самотен. Незрялата личност се опитва да излезе от строя, за да усети по-добре неповторимостта си. Нея не я смущава, че със действията си тя поставя под угроза цялата система. Тя не е в състояние да види истинската красота и хармония в подчинението на своите индивидуални особености на общата цел за пълната реализация на заложения в нея потенциал. Тя не знае, че в това се състои единствената й възможност за истинското само разкриване.
Удивителната особеност на еврейския религиозен живот, живота по Тора, се състои в това, че той е нормативен на практика, но при това способства за развитието на ярко изразените индивидуални черти. На някой това твърдение може да му се стори парадоксално, но е факт.
Животът по Тора изисква внимание към ежедневните дреболии, затова на светските хора им се струва, че строгото спазване на алахическите правила превръща вярващите в еднакви роботи, скроени по една мярка. На пръв поглед, такова мнение е напълно логично. Обаче в действителност всичко е обратно: развитата личност, живееща по законите на Тора, притежава ярко изразена индивидуалност. Това е известно на всеки, който познава отвътре света на религиозното еврейство.
Та Тора е цяла вселена. Изучавайки я и следвайки я на практика, ние по-добре осъзнаваме своята индивидуалност и предназначение. Животът по Тора размразява, води до блясък индивидуалното величие и едновременно води до хармония разделените елементи на единната система.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар