// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Ти да не ме мислиш за луд?

„Страхът ще те застави да излъжеш. Не е страхливост да отстъпиш пред неизбежно поражение.“

ПОВЯРВАЙ!

Веднъж един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се отдало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, – помислил си той, – единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
– Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
– Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
– Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
– О не, няма. Аз познавам такива като теб!
– Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
– Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
– О не, няма! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал:
– Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
– Да пусна клона?! – възкликнал човекът. Ти да не ме мислиш за луд?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар