// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Типове психика на човека.

„Народ много, но хора малко“ (Диоген Синопски – 404–323 г. пр.н.е.).

Веднъж Диоген излязъл от своето жилище – бъчва – посред бял ден със запален фенер и започнал да търси нещо или някой, ходейки из град Синоп. Един от минувачите го попитал: „Какво търсиш, Диоген?“ И философа му отговорил: „Търся човек!“.

Върху какво се гради поведението на човека. Живота на хората в обществото в голяма степен се определя от господстващия (главенстващия) в него тип психика на множеството хора. Всички хора са различни. Едни са добри, други зли. Едни са спокойни, други избухливи, и т.н., и т.н. При това един и същи човек в различно време се държи по различен начин. За да не се заблудим от всички тези „различия“, трябва да се намери „координатна система“. Ще направим това.

Поведението на човека се гради на основата на взаимодействието у него на:

1. Вродените инстинкти и безусловните рефлекси.

2. Автоматичното (без да мислим) отработване на привичките (изработени в процеса на живот в обществото) и навиците на поведение (усвоени в хода на възникващи ситуации, обстоятелства, на които е трябвало да реагира, тоест „ситуации – дразнители“).

3. Разума. Тоест разумното изграждане на своето поведение на основата на информацията:

– пазена в паметта; и

– постъпваща от нея наново.

4. Интуицията. Интуиция (лат. Intuition – вътрешно виждане) – способност за непосредственото достигане до истините.

В до марксистката философия интуицията се е разглеждала като особена форма на познавателната дейност. Спиноза я е смятал за „третия род“ познание, най-достоверното и важно познание, схващащо същността на нещата. В съвременната западна философия и психология интуицията се разглежда като мистична способност за получаване на нови знания, несъвместима с логиката и жизнената практика (интуитивизъм).

Диалектическият материализъм разглежда интуицията като „непосредствено“ знание, като „живо съзерцание в неговата диалектическа връзка със знанието опосредено с познанието“ и отрича интуицията като свръх разумна, мистична познавателна способност.

От начало, когато интуицията се проявява в човека, познанието излиза от границите на:

– възприемането с разума;

– привичките и навиците, усвоени от човека;

– инстинктите на човека.

Едва след това препоръките вследствие интуитивното прозрение могат да бъдат разбрани с разума. За интуицията по-подробно ще поведем реч при разглеждането на основните положения на Достатъчно Общата Теория за Управление и при разглеждането на егрегорите. А в тази част ще помолим читателя да се замисли ето над какво. Когато казвате: „На мен в главата ми дойде мисъл“, след това опитвали ли сте да си зададете въпроса: „Откъде е дошла?“ И да намерите отговор. Опитайте.

Типове психика. В психиката на всеки човек всичко това (1, 2, 3, 4) така или иначе го има. Но при различните хора тези съставляващи (1, 2, 3, 4) взаимодействат помежду си по различен начин. В зависимост от това, как те са подредени по ниво на значимост в човека (кое е на 1-во място, кое е на 2-ро и т.н.), в зависимост от това може да се определи психиката на всеки. Съществуват 5 основни типа психика:

1. Човешки тип психика.

2. Демонски тип психика.

3. Тип психика на био робот – зомби.

4. Животински тип психика.

В съвременното общество съществува огромен брой не човеци, чиито тип психика може да се нарече:

5. Изпаднал по-ниско от животно.

Този тип психика е несвойствен за природата на човека, за неговата генетика. Той е привнесен в живота му от социалната система, в която живеят съвременните хора, които на практика изпълняват жизнените установки на несправедливата и безнравствена концептуална власт. Подробно за „изпадналите“ – по-надолу.

Освен това, никой човек не живее сам (изолирано), а в общество (град, колектив, фирма, партия и т.н.). Това поражда в обществото като цяло (селото, града, областта, партията, фирмата и т.н.) някаква колективна психическа дейност („колективна психика“, психическа „атмосфера“.) Тя може да бъде два вида:

1. С нарастване на грешките. Към грешките, които прави един човек, се добавят грешки, извършвани от другите. Купчината с грешки расте и погребва под себе си всяко такова общество (част от общество, партия …), ако обществото (частта от обществото) не създаде друга психическа „атмосфера“.

2. С отстраняване на грешките. Грешката, извършена от един човек, се отстранява от другите. Но главното тук е, че всеки сам се старае да не прави грешки, за да не обременява другите с отстраняването на неговите грешки.

Хората се различават по взаимоотношенията на тяхната лична психика с колективната психика. Разделят се така:

1. „Стадност“. При този случай човека е подчинен на колективната психика („Аз – като всички останали“, „ние сме богоизбрани“, „нашата работа – теляшка“, „ние сме за царя!“, „а ние – за генсекретаря“, „а ние – за демокрацията“, „ а аз – не съм в политиката“, „ние сме хора малки“, „овце сме ние, каквото искаш, това и прави с нас“, т.е. твори без предел, и т.н.).

2. „Колективна свобода“. Тук човекът е свободен съучастник в някаква колективна психическа дейност.

3. „Пастири“ и „вълци“. В този случай, съществуващ даже в „колективната свобода“, по отношение психиката на „стадност“ човек е възможно да започне да изпъква:

– било в качеството на „вълка“ в „стадото“ творейки без предел по отношение на „овцете“ (напр. собственици на фабрики, заводи, дворци, кораби …);

– било в качеството на „пастир“ на „стадото“, т.е. поддържайки вълчия без предел по отношение на „овцете“ (попове, равини, молли, лидери на партии, движения, общества и т.н.).

4. По „вписване“ в колективната психика хората могат да бъдат:

– хора, работещи за поддържане на безгрешни отношения в колектива;

– хора, пораждащи лавина от грешки и бедствия в колектива;

– хора, за които е свойствено и „едното“, и „другото“ (и ред, и безредие) в зависимост от настроения, обстоятелства, персонално обкръжение и т.н.

Важен извод. Всичко казано дотук означава, че всички получени от човека теоретични знания и усвоени практическите навици – всичко е придатък към неговия тип психика.

Тоест: достойнството на човека като личност се изразява не в образованието, знанията и навиците му, а в определен (човешкия) тип психика!

Характеристика на 5-те основни типа психика.

1. Човешки тип психика:

– инстинкти, привички, разум, интуиция – намират се в разбирателство по между си и си помагат едно на друго в поведението на човека;

– вродените рефлекси и инстинкти се явяват основата, на която се изгражда разумното творческо поведение на човека;

– разумът отделя и различава:

• информация, породена от психиката на самия човек;

• информация, породена от колективната психика;

• информация – нашепване отвътре;

• информация от Бога (Светия Дух).

– интуицията предоставя на човека необходимата му информация. Той разбира това и се ръководи от нея;

– човекът е свободен от задръжки (от „стадност“, от „колективна психика“ и от други същности – егрегори).

2. Демонски тип психика:

– умът и волята пре притежават над инстинктите, но умът се „опива“ от своята независимост от тях. („Колко съм умен! Колко съм волеви!“);

– умът отрича интуицията (може и въобще да я потисне в човека);

– умът отрича Висшия промисъл, отхвърля Законите на природата („Върви против Бога“. „Не трябва да пропадаме под изменчивия свят! Нека по-добре той да пропадне под нас!“ –

Това е от песен на демократизатора – троцкист Макаревич). Човек става жертва на своята ограниченост и задръжки, които той не може да преодолее;

– главното качество на демонизма – стремеж да се освободи от Бога (умишлено или неумишлено);

– демонизъм – доста по-широко явление от останалите, включва в себе си (както останалите):

• едноличен демонизъм („индивидуализъм“);

• колективен демонизъм.

Едноличният и колективният демонизъм могат да бъдат:

– злонамерени („безумие е да мислиш, че злите не творят зло“. М. Аврелий);

– добронамерени (от гледна точка на житейското разбиране за добро и зло: „Искахме да стане по-добре, а се получи както винаги…“);

– „неутрални“ (като Ангела на Лаодикийската църква: „… ти си топъл, а не горещ и не студен“…; или както гласи лошата поговорка: „Моята къща е накрая – аз нищичко не зная“; или както казват сега много демони – индивидуалисти: „Аз не се занимавам с политика“; или колективни демони: „Ние сме за неутралитет“).

Ако намеренията на демонизма не се вписват в Законите на Природата, във Висшето предопределение на Божия замисъл („напира срещу Бога“), то това предизвиква непредсказуеми последствия за такъв човек, защото демонизма отрича Божия промисъл и се намира в плен на своята самодоволност, а „против Бога не ще успееш“. Демонизма много често се огъва до нивото на зомби или животинския тип психика по силата на своята заключеност и ограниченост.

3. Био робот – зомби:

– умът отрича интуицията (или нея въобще я няма);

– умът служи на инстинктите, обслужва ги;

– човек отработва внедрената в неговата психика програма.

Такава програма може да бъде:

• едно програмна („човек – локомотив“ – по релси само на едната посока);

• много вариантна („човек – цветарка“ – като пчеличка скача от една партия към друга).

Зомбиращите програми могат да бъдат по-значими, „по-мощни“, отколкото вродените инстинкти. Тогава:

– „зомбито“ не проявява своите инстинктивно – животински реакции в ситуации – дразнители и изглежда като „човек“;

– у „зомбито“ са възможни конфликти в психиката между:

• инстинктите;

• зомбиращите програми;

• други съставки на психиката.

За такива конфликти на психиката, в това число за своята собствена, В. Висоцки е писал така: “Едновременно мога да гриза чаши и да чета Шилер без речник“. Всички инстинкти, рефлекси, привички и автоматизми в поведението на зомбито се сработват безсъзнателно и автоматично при съприкосновение на такъв индивид със съответните обстоятелства или ситуации и в такива ситуации може да разпознаете типа психика на човека.

4. Животински тип психика:

– поведението на индивида е подчинено на инстинктите („Искам да ям! „Искам жена!“). За такива е детската песничка: „Хубаво е да си куче! Където искаш – пикаш, където искаш – акаш!“. Понякога голите инстинкти могат да се скриват под различни „цивилизовани“ обвивки (и облечен „културно“, говори „красиво“, а всъщност това е „Чикатило“;

– инстинктите поробват ума и интуицията, те са по-силни от тях;

– умът обслужва инстинктивните потребности и се опитва да преиначи за това интуицията (ако тя съществува). („Искам да ям! Искам жена!“ Такъв индивид може да убива, да изнасилва и т.н.);

– умът отрича интуицията (или тя въобще не съществува);

– всички инстинкти, рефлекси, привички и пристрастия сработват безсъзнателно и автоматично, веднага щом индивидът се окаже в съответните ситуации или обстоятелства. В тези ситуации, както вече бе казано по-горе, внимателният човек бързо ще разпознае реалния тип психика на индивида.

5. Изпуснат по-ниско от животното:

– индивидът оглупява с различни психотропни вещества: алкохол, тютюн, „леки“ и тежки наркотици;

– поведението на индивида е подчинено на зависимостта от тези затъпяващи вещества;

– индивидът обръща действието на своето биополе, губи здравето си;

– ако храната (алкохолът, тютюнът и другите наркотици), разрушаващи генетиката на човека, постъпват в организма често и в количества, при които системата не успява да поправя вредите, то потомството на пропадналия е обречено на израждане.

За нагледност на всичко казано по-горе в схемата, в края са дадени размишления на тази тема.

Сега, след като се запознахме с типовете психика, изпробвайте да съотнесете себе си, своите роднини, приятели, другари, познати към характерните за тях типове на психиката… Би трябвало да достигнете до ужасен извод. Количеството „сексуално – хранител – не поглъщащи машини“ с мечти „да плюскат, пият, и да се чукат“, „да вземат от живота всичко“ и ако може „всичко да им е наред“, това количество не хора около вас ще се окаже доста голямо. При което количеството „зомбита“, „животни“ и „пропаднали“ година след година расте. Защо? Какво, хората сами ли се превръщат в „зомбита“ и „животни“? Не. Това става така, защото културата, в която живеем, целенасочено формира тези низши видове на типа психика и не позволява да се формира човешки тип психика. Замислете се над тематиката на абсолютното болшинство теле предавания. По-подробно затова ще разкажем по нататък, където ще бъдат разкрити основните положения на ДОТУ.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар