// Вие четете...

История на българите

Тилова служба на Руската армия 1877-1878.

„Да управляваш е трудно изкуство.“

Всички руски планове за устройства и служби на тила, които се основавали на използването на румънските железни пътища се оказали погрешни.

Руското командване почти до последния момент не е било уверено, ще има ли война или няма да има, а ако има, то кога точно. Състоянието на неопределеност спирало цялата подготвителна тилова работа. Поради това обявяването на войната заварило органите от тила на Дунавската армия неподготвени. От само себе си се разбира, че осигуряването на сто хилядна армия на основата на сухопътен транспорт е доста сложна задача. Можело е много по-лесно и по-просто да се реши тази задача, ако предварително е било помислено за превоз по море. Но морето е било използвано само частично. Превозите по Черно море при господство на турския флот е можело да се използват само до обявяване на войната, а промеждутъци между времето, когато неизбежността от война напълно се определила и началото на войната, са били много малко, за да е възможно по море да се снабдява с многобройни товари армията.

По силата на всички тези причини в устройството и службата по тила на двете руски действащи армии се създало доста напрегнато положение. Бързо да ликвидират напрежението в обслужването на войските органите на тила от руската армия не са можели вследствие на значителната непригодност за тилова служба на кадрите, ръководещи общата дейност в тила. Комплектуването на тиловите длъжности много често се извършвало без предварително обмислен план, доста често това се правело в последния момент, без преминаване на кандидатите през специална подготовка и т.н.; разбираемо е, нито знания, нито опит в тиловата служба тези лица не притежавали. Така например, за коменданти на румънските железопътни станции преди самото начало на военните действия са били назначени нямащи никаква представа за службата по военните съобщения строеви офицери от дивизиите; за инспектор по болниците, генерал Косински, нищо не разбирал в медицинските работи и преди войната е бил деловодител във военното министерство.

В същото това време обща трудност по комплектуването на офицерските длъжности заставяла да се комплектуват тиловите длъжности с лица, които дори не са били годни за служба в строя: с офицери, уволнени в запаса или в оставка за пиянство, кражби и други. Насищането на учрежденските длъжности с лица от подобен род неизбежно се създавали в тила условия, в които процъфтявала кражбата и други престъпления.

Тези обстоятелства на първо място са довели към това, че организацията и службата в тила на действащите армии да се окажат, както е показала войната, на много неудовлетворителна. Те стрували на руските войски много жертви и лишения, предизвикали излишни загуби, огромни народни средства и оказали много отрицателно влияние на самия ход на военните действия.

В Дунавската армия най-неблагоприятно стояло делото с интендантското снабдяване. Докато Дунавската армия се намирала в Кишинев, интендантството изправно е снабдявало армията с всичко полагащо се. Но още в този период в полевото управление на армията възникнали сериозни опасения по отношение на интендантското снабдяване на армията след нейното преминаване на държавните граници и съсредоточаването й в Румъния. Румъния по времето на престоя на руските войски в Бесарабия се придържала към политика на неутралитет. От страх да не предизвикат нашествие на турците, румънското правителство не е сключило съюз с Русия. Обявяването на съюза с Румъния не е влизало също в интересите и на руското правителство. Съюзните задължения били подписани едва в деня на обявяване от Русия на война на Турция.

В тези условия интендантството не е можело предварително да създаде в Румъния промеждутъчни складове за изхранване на войската от Дунавската армия както и по времето на движение през Румъния, така и по времето на съсредоточаване на войските.

Командването на Дунавската армия е повдигнало въпроса за изпращане за армията на злато за подготовка на продоволствие и фуражи, но до средата на април са получени всичко 50000 златни рубли. Колко мизерна е била тази сума се вижда от това, че средната дневна издръжка на армия от 200000 човека е била в размер на 174000 златни рубли, а месечната потребност на армията в злато достигала до 3,25 млн. рубли. Руското правителство не искало да загуби своите златни запаси, опасявайки се от падане на курса на рублата. По такъв начин, изходът от затрудненията в снабдяването по пътя на заготовки в Румъния на фуражи от самите войски се оказал не реален.

Възможност за осигуряване на войските, движещи се в Румъния от интендантски транспорт също се изключвал. Във връзка с увеличаването на числеността на Дунавската армия пред самото обявяване на войната средствата за интендантски транспорт за такъв способ на снабдяване се оказали съвършено недостатъчни; целият щатен интендантски транспорт е можел да подаде само три дневни армейски дажби.

За осигуряване храненето на войските от Дунавската армия оставал само един от приетите по това време способи за заготовки от продоволствие и фуражи – помощ от частни едри търговци.

Най-обикновените видове заготовки от продоволствие и фуражи при помощта от частните търговци е бил по договори. Частните търговци се задължавали да подготвят продоволствието по тези цени, които са определени в договорите за доставка и които, като правило, не се изменяли за времето на действие на договора. Договорния способ, ако цените са били определени вярно, не превишаващи средните цени, е бил изгоден за хазната, тъй като способствал за плащането на доставките в течение на продължителен срок за действието на договора по едни и същи цени.

Когато командването на Дунавската армия се обърнало към търговците – доставчици, то те поискали заплащането им за заготовките от продоволствие и фуражи в злато авансово. Такова искане Дунавската армия не е могла да удовлетвори, тъй като не е имала злато. Възникнала задачата да се търсят такива доставчици, които биха се заели с доставки с плащане в кредитни рубли по установен порядък в договори с твърди цени.

Време за обявяване на обикновени търгове в такива случаи и сключване на договори с търговците доставчици, които биха предложили по-изгодни за хазната условия, вече не е имало. Това обстоятелство с користни цели върхушката на армията е било раздуто и довело до това, че снабдяването на армията да се извършва не чрез търгове, а по едно монополно другарство. За Командването на армията е било по-удобно да делят печалбите с едно юридическо лице, отколкото с редица договорни доставчици.

Командването на армията се обърнало към другарството на Грегер, Хорвиц и Коган. За разлика от другите доставчици това другарство е взело подготовката на заготовките с плащане в кредитни рубли, злато също за разплащане в Румъния като се съгласило само, използвайки своите международни банкови връзки (в частност от Рокфелер). Но за това то е поискало да се приемат неговите условия в договора. Тези условия се заключавали в следното: другарството подготвяло продоволствието и фуражите не с негови средства, а със суми, отпускани му от командването на Дунавската армията в кредитни билети по борсови курсове. При това закупуването на продоволствие и фураж ставало не по един път приети договорни цени, а по тези цени, които били към момента на закупуването от местните пазари, тоест по променящи се цени. За себе си другарството е вземало над тези цени 10% комисионна от сумите на закупуване и заплащане на някои организационни разходи.

Тези условия за държавата били съвършено неизгодни, тъй като дружеството е можело да надува цените, така както му било изгодно и да получава много високи комисионни възнаграждения.

Договорът с дружеството бил подписан едва на 28 април, следователно, време за търсене на друго дружество с по-изгодни за държавата условия, вече е нямало. От този момент снабдяването на Дунавската армия в Румъния с брашно, булгур, чай, захар и фуражи ставало основно през дружеството. На войсковите части, за изключение на порционния добитък и за топлата храна, а също с особено разрешение, за фуража, се забранявало сами да подготвят продоволствие и фураж, ако те не им се доставяли от интендантството или дружеството. Снабдяването на войските от Дунавската армия при помощта на упоменатото дружество е донесло много вреди.

Първо към безогледния грабеж на руския войник от страна на върхушката на армията и развратните крадци на хазната интендантското чиновничество се прибавил и грабежа на хищническата компания на Грегер, Хорвиц и Коган. Грабежът, по този начин, станал двоен.

Второ, подготвените от дружеството продоволствие и фураж били с ниско качество, макар и цените за тях да били на много над тези, по които са можели да бъдат приготвени от самите войски.

Трето, страдала военната тайна. По причина на слабости и не повратливост на интендантството продоволствието и фуража често попадали във войските не чрез интендантството, а непосредствено от складовете на дружеството. Още повече, дружеството често получавало наряди от интендантството за подготовка на продоволствие в определен пункт, за определена част, за определено количество дажби. По такъв начин, на дружеството с неговата многочислена, съвършено непроверена агентура ставали известни не само точната численост, но и дислокацията на армията.

Четвърто, дейността на дружеството не водела към съхранение на ценността на руската валута, тъй като за изплатените суми за заготовките в Румъния то заменяло на злато получените от тях кредитни рубли на международните парични пазари и така снижавало ценността на руската кредитна рубла.

Условията по договора на Дунавската армия с дружеството на Грегер, Хорвиц и Коган били по този начин неизгодни не само за руските войски, но и за руските финанси.

Не изгодността на договора с дружеството за войските на Дунавската армия веднага оказало своето влияние. Доставените от дружеството продоволствие и фуражи не били свежи, с ниско качество, а цените – завишени. От местното население войсковите части са можели в изобилие и по-евтино да закупуват първо свежи продоволствие и фуражи, но по условие на договора войската към такива договори е можела да прибегне само в случай на отказ от доставка на нужното продоволствие и фураж както от интендантството, така и от дружеството. Войската негодувала и проклинала дружеството.

Лошо е стояла работата и с организацията по снабдяването на войските с вещево имущество. Складове за вещевото снабдяване в Румъния и България не били създадени. Всичко извън срочно от вещевото снабдяване е трябвало да бъде превозвано от складовете дълбоко в Русия. Както скоро е станало ясно, че такъв подход към организацията по вещевото снабдяване се оказал съвършено не жизнен.

Организацията по артилерийското снабдяване, а също и по медицинското осигуряване на войските и евакуация на болните и ранените основно се различавали от организацията на тиловите служби в по-добрата страна. Независимо от това и тя имала много недостатъци.

Така, в работата по медицинското осигуряване на войските и евакуацията на болните и ранените отрицателно влияние оказвали: 1) двойственост на ръководството на медицинската служба в армията (полевия инспектор и инспектора по болниците); 2) назначения на ръководни длъжности в медицинските учреждения на офицери, нямащи медицинско образование; 3) недостатъчност на военно лечебни заведения на театрите на войната и места в тях (В Дунавската армия от 64 военно временни болници само 20 са били развърнати в България, останалите – в Русия и Румъния); 4) отсъствие на щатен санитарен транспорт в корпусите и армията; 5) не комплект на медицинския състав; 6) лоши кадри по поддръжка на болниците; 7) недостатъчно внимание от строевото началство и щабовете по делото на медицинското осигуряване и евакуацията.

В крайна сметка може да се отиде към заключение, че вече в подготвителния период на войната в болшинството отрасли на службите по тила се появили доста много недостатъци. В хода на войната тези тилови не до отчети са довели не само до допълнителни трудности и лишения за действащите войски, но в редица случаи оказали своето отрицателно влияние и на развитието на военните действия и на двете руски армии.

Второто мероприятие с огромно значение, проведено по времето на съсредоточаването на Дунавската армия в Бесарабия е било обучението на войските. В полковете по мобилизацията са били влети голям брой запасни, не познаващи последните образци оръжие и не обучени съгласно последните изисквания на военното дело. При всички отбелязани вече недостатъци подготовката на руските войски обучени в периода на съсредоточаването е донесло тази полза, което е довело до някакво еднообразие в подготовката на запаса. Това оказало положително въздействие в действията на армията по време на войната.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар