// Вие четете...

Начини на манипулиране

Театърът на българските анализатори.

„Лошите нрави развалят добрите дела.“

Теорията „хем си вътре, хем си вън“, непрекъснатото преобръщане на отношението вътре / вън, променящото се позициониране на мозъчните тръстове ту като агенти, ту като актьори на прехода, ту като вносители, ту като износители на знание и на ноу-хау, се оказват важни ключове за разбирането на легитимационните стратегии в национален и международен план.

В заключение ще дадем няколко примера, които показват, че тези стратегии съзнателно са използвани от българските анализатори. От позицията на социални инженери или политически маркетингови агенти, те непрестанно избират най-ефикасната роля, за да продължат да упражняват влияние в една бързо променяща се политическа и медийна среда.

На въпроса дали вярва в либерализма като единствено валидна теория за развитието на България, Д.К. (ЦЛС) отговаря:

Либерализмът… Беше необходимо да го защитаваме в началото на прехода. Защото беше обратното на миналото, на централизма, на комунистическата система. Трябваше да сме от едната страна, за да се борим срещу другата. Но не бяхме… не трябва да се вярва, че сме били религиозни ултралиберали. Можахме да ограничим този либерализъм, но след това, едва когато вече не се страхувахме от връщане назад. България по природата си е колективистка и егалитаристка страна. Аз съм оптимист…

Според Дайнов подобни прагматични „сметки“ са причината за радикалното политическо поведение на СДС:

За да форсира избора между социализма и западното общество, СДС е принуден да прокарва разделителни линии, за да отчленява нещата едно от друго, да клейми и напада.

След като обаче конфронтацията БСП – СДС вече не е актуална и след като институционалният преход вече се смята за приключил, Иван Кръстев намира за уместно да инициира нов тип дебат за лявото и дясното в средите на мозъчните тръстове:

За мен това беше напълно противоестествено (става дума за липсата на друга идеология освен либералната)… Трябва да има симетрия, трябва да има аргументи. За мен по принцип ролята на мозъчните тръстове е да се опитват да превеждат някои противопоставяния на езика на аргументите… Въпросът е да бъдат формулирани разлики… леви и десни аргументи… Но те започнаха по различен начин (фондация „Отворено общество“)… в действителност чрез организации като ЦИР, които по една или друга причина са много повече на страната на Вашингтонския консенсус, отколкото ние (при нас това става чрез малки проекти, които като цяло се вдъхновяват от него… при тях – по напълно нормативен начин). Или пък Красен (мозъчния тръст ИПИ), който прие ултралиберална позиция, мислейки, че обществото има нужда от нея.

Прагматичният избор на едно или друго позициониране или идеологическа роля може да бъде също резултат от лична сметка, свързана с кариерата. Ето например как един от най-ревностните критици на държавния модел от периода 1995–1997 г. защитава идеята за силната държава след идването на власт на правителството на СДС, на което самият той е един от основните съветници:

Разрушаването на тоталитарната система по време на тази първа фаза на реформите се оказа разрушаване на държавните институции в полза на едно абстрактно „гражданско общество.

А когато моралният и прагматичният избор влизат в конфликт, Иван Кръстев ясно застава на страната на прагматичния избор. Защитата на бомбардировките на НАТО по време на Косовската криза според него няма нищо общо с етиката:

Аз защитавах бомбардировките не защото мислех, че това беше справедлива политика или не знам си там какво друго клише… Дори мисля, че тя съдържа известна несправедливост от морална гледна точка. Но пък мислех, че това беше най-доброто, което можеше да се направи в този момент за България… Това беше роля, която ЦЛС трябваше да изпълни в дадения контекст…

Важно е да се подчертае, че изборът на роли, който експертите на мозъчните тръстове правят, не зависи само от напълно оригинална лична стратегия. Макар и в разговорите ни те да претендират, че са автори на тези стратегии, в крайна сметка те са само посредници, които адаптират политики, замислени на полето на международния пазар на демократизацията, към ситуациите в местното общество. Тяхната способност за влияние зависи от глобална конюнктура, която надхвърля техния свободен избор и която определя ролите на експертите на мозъчните тръстове в други страни по света, в т.ч. в Централна и Източна Европа.

Описвайки ситуацията на интелектуалците, на civil magi и на експертите в Полша, Мариан Кемпни говори за същото умножаване / объркване на практикуваните от класата на „знаещите“ знанието роли в условията на много бързите социални и политически промени. Това умножаване на ролите всъщност е последствие от тяхната позиция на медиатори между множество среди, контексти и власти. Така експертите на мозъчните тръстове произвеждат дискурси и играят роли, които ги легитимират в множество контексти наведнъж, тъй като, както отбелязва Лиляна Деянова, те са „легитимни в множество мрежи и са признати като посредници от множество главни „субекти и актьори“ на прехода“. Тя отбелязва също, че българският преход не е създал условия за преминаване от театрализираната – „бутафорната“ – публичност от времето на социализма към модерната и критична публичност. Можем да продължим това разсъждение, като се попитаме дали мозъчните тръстове не участват в ново театрализиране на една сложна публичност, която смесва националното и международното ниво. Играейки едновременно ролята на елитите и на народа (въплътен във и представен чрез фикцията „гражданско общество“), ролята на чужденеца и тази на местния човек и т.н., можем да се запитаме дали мозъчните тръстове в крайна сметка не съдействат за настаняването в България на идеологията на управляемостта? Философът д-р Дюфур окачествява тази идеология като „опасна клопка срещу демокрацията“ в полза на управлението на обществения живот спрямо личните интереси. Претендирайки, че „слага край на старата йерархична власт“ и „свързва управляващи и управлявани в една и съща динамика“, тя според него цели „да разруши единственото пространство, където индивидите могат да имат достъп до демокрацията: ставайки граждани на една държава и преставайки да бъдат прости представители на личните интереси“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар