// Вие четете...

История на българите

Тактическата подготовка на Руската армия 1877-1878.

„Няма предимства без недостатъци. Без недостатъци и сватби няма.“

Бойната подготовка на артилерията в мирно време си стояла на още много ниска степен, в сравнение с бойната подготовка на пехотата.

Най-благополучно стояла подготовката само при техниката на стрелба, но и това благополучие е било доста относително. По финансови съображения за бойната подготовка на артилерията се отпускали в годината на едно оръдие само по 1-2 бойни гранати и по 1-2 бойни шрапнела. В материалната част на артилерията често се правели крупни изменения. На това състояние на материалната част съответствала и недостатъчно установилата се теория на стрелбата с нарезната артилерия. Методите на стрелба били също доста несъвършени – едва преди самата война започнала да се прилага стрелбата във вилка, а самостоятелната стрелба с наводчици е започнала да се заменя с управление на огъня от страна на командира на батареята; в методите на обучение по стрелбата е имало много условности и външна показност. Всички тези причини затруднявали специалната боева подготовка на артилерията в съответствие с изискванията на боя.

Слабата тактическа подготовка на руските офицери, особено на старшите и висшите, а също и големия им не комплект в армията също са пречели на тактическата подготовка на цялата руска армия преди войната.

При подготовката на артилерията не се е отдавало нужното внимание за избора на артилерийските позиции и прикриване на пътя за нейното движение към тях; още повече артилерията фактически се отказвала от фланговия огън, най-добре действащия против укрития в окопите противник.

Съсредоточаването на огъня по една цел се прилагало рядко; в замяна на това понякога се практикувало съсредоточаване на разполагането на една позиция на много оръдия, които пък водели огън по различни цели. Не разбиране на значението на съсредоточения огън на артилерията често се разпределял в боевия порядък на пехотата равномерно, без масираното й използване по направление на главния удар. В артилерията се провеждали състезания по стрелба на дистанция 900-1100 м за 4 фунтовите оръдия и на дистанция 1100-1300 м за 9 фунтовите оръдия, тоест подготвяли са я за действие на близки и средни дистанции.

По такъв начин, тактическата подготовка на руската артилерия преди войната преминавала откъсната от изискванията на тактическото взаимодействие с пехотата.

Техническите недостатъци на руската артилерия (малка далекобойност и недостатъчната мощност на снарядите) задълбочавали лошата тактическа подготовка.

Кавалерията от руската армия по своята бойна подготовка е била преди войната едва ли не най-изостаналия род войска. В значителна степен това се обяснявало с факта, че кавалерията се явявала най-аристократичния род войска – в нея на командните длъжности се намирали много лица от представителите на царската аристокрация.

С развитието на скорострелността и далекобойността на стрелковото оръжие главна задача за конницата са станали да действа извън полето на сражение, по фланговете и в тила на противника. Не може да се каже, че при обучението на конницата тази задача съвсем не са били в разчета на командването.

Действията на неприятелските флангове и в тила изисквали от конницата известна самостоятелност, способност да водят настъпателен и отбранителен бой както против неприятелската конница, така и против не големи пехотни части на противника. А това е възможно само при условие за готовност на конницата към пешия и огневи бой.

Освен това, огневата подготовка на руската конница се забавяла от силно развитото сред кавалеристите пренебрежително отношение към огъня, при което предпочитание се давало на боя с хладно оръжие преимуществено в сгъстен строй. На кавалеристите се забранявало даже да стрелят от коня.

Недостатъците в бойната подготовка на конницата в мирно време криели в себе си заплаха конницата да е в тежест на пехотата, не само не носеща й помощ, колкото се изисквало такава от пехотата. В крайна сметка така е станало и във войната 1877-1878 година.

Боевата подготовка на инженерните войски се основавала на богатия опит от Кримската война и от отбраната на Севастопол; към 60-70 година този опит е запазил своето злободневно значение, особено в създаването и използването на позиционните отбранителни укрепления.

Относително дълбокото ешелониране на отбраната, стрелковите окопи, използването на укрития, изнасянето на артилерията от укритията в промеждутъците и тила, инженерното осигуряване на контра атаките – всичко това е имало жизнено значение за подготовката на инженерните войски през 60-70 години.

Наред с това, имало и редица обстоятелства, отрицателно влияещи на бойната подготовка на руските инженерни войски. В този смисъл преди всичко следва да се отбележи закостенялостта на официалното ръководство на инженерните войски, начело на което фактически стоял Тотлебен. Тя се заключавала в това, че опитът от Кримската война се отчитал от ръководството неправилно или въобще не се отчитал. В резултат в бойната подготовка на инженерните войски се прилагали нездрави шаблони, игнорирали се разкритите в Кримската война заченки на новото във военно инженерното изкуство. Опитът от Кримската война не се разглеждал в светлината на новите явления, което е било особено важно във връзка с нарастващата роля на новото нарезно оръжие.

Особено вредна роля е изиграло сляпото подражание на „победоносния” опит на прусаците по време на франко пруската война 1870-1871 година.

Лошо повлияли на подготовката на инженерните войски също тяхното не пълно материално осигуряване, отсъствието на органическа връзка с другите родове войски (инженерните войски съществували във вид на отделни, обособени бригади) и редица други второстепенни обстоятелства.

Сапьорните части са били основно подготвени към осигуряването на войските в инженерно отношение и напълно се справили със стоящите пред тях задачи. Слабо място в тяхната подготовка се явявало инженерното осигуряване при настъпление и практическите инструкторски навици при ръководството на инженерните работи, изпълняващи се от главните родове войски. Добре подготвени били понтонните части, в основата на тяхната подготовка е бил богатия опит на руската армия в преминаването на големи реки, в това число и опита от многократното преминаване през Дунав. Прекрасно подготвени били подразделенията на инженерните войски, занимаващи се с постановката на минни заграждения.

Като цяло подготовката на инженерните войски отговаряла на военните изисквания за това време.

Тук следва на кратко да се спрем на бойната подготовка съвсем наскоро зародилите се в това време войски, такива, като войските за свръзка и въздухоплавателните части.

Към 1876 година бъдещите войски за свръзка съществували в руската армия под названието „военно походни телеграфни паркове”; всеки такъв парк е разполагал с осем телеграфни апарат и 100 км проводници; били създадени всичко девет парка. В скромните предели на неголямото количество щатни единици, независимо от не съвършената материална част, била е проведена огромна работа по подготовката на телеграфисти за работа в полеви условия. Към края на руско – турската война 1877-1878 година в действащата армия е имало вече 100 телеграфни станции.

Началото на военното въздухоплаване е било положено през 1869 година със създаването на „Комисия по използването на въздухоплаването за военни цели”. През 1870 година в Уст-Ижорски сапьорен лагер се извършили опити по използване на въздухоплаването за коригирането на артилерийския огън.

Подготовката на щабовете в мирно време е била в руската армия преди войната 1877-1878 г. на ниско ниво. Основно, това е зависило от недостатъците в академичното образование, тъй като щабовете на дивизиите и корпусите се комплектували с офицери, завършили академията. Тези офицери са изиграли във войските огромна роля в борбата с плац парадните увлечения в работата по разпространение на тактическите занятия. Те се явявали най-образованата в тактическо и стратегическо отношение част от руските офицери. Но в областта на непосредствената щабна служба военната академия им давала малко. Допълнителен курс, разчетен за подготовката на офицери на щабна служба, е бил въведен едва през 1869 година, полевото излизане на офицерите от генералния щаб започнало едва от 1871 година, но и двете мерки непосредствено за щабната служба давали малко.

Лошата подготовка на щабовете се обяснявала, освен това, с претоварването на офицерите от генералния щаб с канцеларска работа, с лошото познаване на потребностите на войските, с не установените виждания за ролята, значението и функциите на щабовете в условията за това време, на много отличаващи се от предишните, с отсъствието на общи задължителни ръководства по щабна служба, с не установената и не съвършена организация на постоянните войскови щабове, с недостатъчното количество офицери с академично образование – Военната академия например, ежегодно завършвали всичко 50 човека.

По силата на тези причини подготовката на щабовете страдала от лошата организация на щабната служба, слабата организация на работата на щабния колектив; особено слаба е била организацията по разузнаването, извършването на рекогносцировка, службата по информация, предвиждания; езикът на документацията не се отличавал нито с краткост, нито с точност.

Подвеждайки окончателните изводи за състоянието на бойната подготовка на руската армия за 1860-1870 година е необходимо да се отбележи, че тя е отишла на много напред в сравнение с периода на Кримската война, но все още не отговаряла на изискванията за нивото на военното дело за това време и е имала много съществени недостатъци. Основен от тях се явявал недостатъчната подготовка на пехотата към настъпление на средни и далечни дистанции от противника.

Военноморския флот на Русия 1877-1878.

Към 1876 година Русия на Черно море разполагала с извънредно слаб военноморски флот. Всичко в състава на руския Черноморски военно морски флот се наброявали 39 кораба. По-добре от другите били въоръжените с „поповки” (броненосни кораби): 1) „Новгород” е представлявал кораб с водоизместимост от 2491 т със скорост на хода от 7 възела; носел на борда 11 оръдия с калибър 11 дм, 11 – 4 фунтови оръдия, 11 скорострелни оръдия; имал броня: по борда – 11 дм и на палубата – 3 дм; 2) „вице адмирал Попов” – водоизместимост 3500 т със скорост на хода от 8 възела; носел на борда 11-12 дм оръдия, 6-4 – фунтови оръдия, 11 – скорострелни оръдия; имал броня: на борда – 15 дм, на палубата – 3 дм. Но и двата кораба били предназначени за брегова отбрана и заради свойствената им тихо ходност и особеностите на конструкцията не можели да водят борба с неприятелския флот в открито море. Всички останали кораби не са имали броня, въоръжението било слабо, да и то не всички се явявали остарели, малки или имащи само спомагателно значение.

Причини за слабостта на руския Черноморски флот, до не толкова отдавна, представляващ страшна военно морска сила и прославил се с блестящи победи, само от части се коренила в условията на Парижкия мирен тракт от 1856 година, съгласно който Русия не е имала право да държи в Черно море военно морски флот. През 1870 година тези неизгодни за Русия условия на Парижкия тракт били отменени, и за следващите шест години Черноморския военно морски флот би могъл в значителна степен да бъде пресъздаден. Основно причините за тази слабост се криели в бездарността главно на руското военно морско командване. Главното военно морско командване считало, че доколкото Русия не се явява морска държава, то Черноморски флот за нея е огромен разкош, който може да си позволи само при явен излишък на средства. Поради това отбраната на Черноморското крайбрежие било решено да се строи на основата на сухопътните средства, а военно морския флот щял да се използва в бреговата охрана и то доста ограничено. Но бойната подготовка на личния състав от руския Черноморски военно морски флот, също както и другите руски флотове, по това време е била на високо ниво.

В значителна степен това трябва да се отнесе към заслугите на адмирал Бутаков. Той се явявал не само основоположник на новата руска тактика на парния флот, но и възпитател на руските моряци в духа на предишните славни руски военно морски традиции, прилагани към новите условия на парния флот. Сподвижник на Корнилов, Нахимов и Истомин, Бутаков се отличавал с ум, мъжество и крупни организаторски способности. Бутаков отделял огромно внимание на въпроса за маневрирането в боя, на артилерийската и на минната подготовка на личния състав; той поощрявал разчетения риск и инициатива в подчинените. Бутаков широко практикувал учения в условия, близки до бойните.

Тактическите и военно възпитателните идеи на Бутаков станали цяла школа. Получила широко признание в руските военно морски кръгове; ученик и възпитаник на Бутаков бил и известния в последствие флотоводец Макаров.

По такъв начин, ако количеството и качеството на кораби в руския Черноморски военноморски флот е било много слабо, то пък затова по отношение на бойната подготовка и сплотеност личния състав имал крупни достижения.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар