// Вие четете...

Управлението

С „насила хубост“, ама друг път!

„В скромността е мъдростта, а в надменността – гибелта.“

С „насила хубост“, ама друг път!

Както вече беше казано, че безплатен обяд няма и както всички знаем, че насила хубост не става, най-после дойде момента да видим, как си плащат ръководителите, които използват и прилагат модела на управление на „шефа“. Независимо как, по важното е, че тези управници си плащат, дали това може да се случи чрез или вътре в организацията, фирмата или пък в начина по който тя работи с бизнес партньорите си, за съжаление с клиентите и потребителите, пасивното саботиране си остава една значителна част от стойността на загубите, които „шефа“ трябва да плати за избора си на модела на управление. Във всички случаи пасивното саботиране се отразява отрицателно върху конкурентно способността и просперитета на организацията. Колкото повече работещите в дадена фирма са изложени на шефския модел на управление и колкото повече са свикнали да бъдат „командвани“, толкова повече ще възприемат всяко изискване от страна на ръководството като „юркане“ и толкова по-охотно и дори с радост ще прибягват към упражняване на малкото власт с която разполагат да саботират пасивно работата. Примерите за подобно пасивно саботиране са в изобилие. Ние ежедневно се сблъскваме с прояви на пасивно саботиране от недоволни служители, които като чели виждат мисията на своя живот в изрази като „Съжалявам, но не мога да ви помогна“, „Не е възможно, искането ви не е в интерес на фирмата“ или „Искането ви е в разрез с фирмената ни политика“, „Нямам пълномощия за това“, „Трябва да почакате“ или краткото и категорично „Не“.
Подчинените на този ръководител имат за цел, чрез пасивното саботиране да не поемат никакви излишни рискове, при това те напълно осъзнават, че не трябва да се товарят доброволно с повече отговорност, отколкото се изисква от тях. По такъв начин те съзнателно или не успяват да спъват работата на фирмата, а така карат „шефа“ да си плати за своето високомерие и безгрижие към тях.
Ръководителите на много фирми и организации с шефски модел на управление постоянно изискват от своите подчинени да проявяват инициативност и да вземат самостоятелни решения, но в същото време със своите действия те не успяват да ги убедят защо всъщност трябва да го правят. Ръководителите с такъв модел на управление непрекъснато повтарят подобни призиви, защото смятат, че това е белег за съвременно управление. Но ако и когато някой служител независимо на какво ниво е в организацията прояви инициатива и предприеме самостоятелни стъпки, за да подобри работата, а в един или друг момент нещата се объркат, съответният човек бива наказан от „шефа“ или даже уволняван. Напълно достатъчно е това да се случи дори само веднъж и вече всички подчинени са наясно, че е далеч по-добре и по-безопасно за самите тях да се „скатават“ и да казват „не“. В случая, в сила е правилото „насила хубост не става“, тоест такъв ръководител не може да получи онова, което подчинените му могат да дадат“.
Разсъжденията могат да бъдат най-различни, но най-бързият и лесен отговор на въпроса „Защо трябва да го правя?“ е „Нека шефът се занимава с тази работа, та нали това му е работата, да взема решения и да командва, така че нека си троши сам главата“.
Интересното е, че подчинените не изказват мнения и не излизат с предложения по време на общи събрания или друг вид съвещания, те не поемат никаква инициатива за да не си помисли ръководството, че критикуват точно фирмената им политика, а колегите им, че се „натягат“. Ръководителите с шефски модел на управление получават труда, но не и умовете, и сърцата на своите служители, докато ръководителите с лидерски модел на управление осигуряват на фирмата и труда, и умовете, и сърцата на работещите в нея, а от своя страна, за хора в нея, им гарантира успех и просперитет.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар