// Вие четете...

Живот в равновесие

С какво се отличават различните въглехидрати?

„Не разпитвай лекаря, а болния. Болестите идват през устата, нещастията излизат през нея.“

Има ли и по-лошо от това?

А сега нека разширим фокуса. Ключът към натрупването на мазнини е скоростта, с която въглехидратите навлизат в кръвния поток, тъй като именно това контролира количеството отделян инсулин. Стомахът в основата си е непретенциозна цистерна с киселина, която поема всички въглехидрати, независимо дали са във вид на пръхкав оризов сладкиш, рафинирана захар, моркови или тестени изделия и ги разлага на прости захари, които могат да се абсорбират. Онова, което отличава различните въглехидрати е скоростта с която те навлизат в кръвния поток.
До скоро никой не си правеше труда да си зададе точно този въпрос, за различното темпо с което навлизат в кръвта различните типове въглехидрати. Когато този проблем бе най-сетне изучен, изводите трябваше да преобърнат с главата надолу много от досегашните схващания за начина на хранене. Кой да знае, че предполагаемите „прости“ захари, като фруктозата, навлизат в кръвния поток много по-бавно от уж „сложните“ въглехидрати, като различните тестени изделия. Този факт е от огромно значение за онези, които са решили да влязат в състояние на Равновесие.
Скоростта с която въглехидратите навлизат в кръвния поток е известна, като „гликемичен индекс“. Колкото по-нисък е той, толкова по-ниска е скоростта на абсорбция. Колкото и невероятно да ви се струва, рафинираната захар има по-малък гликемичен индекс от зърнените храни. Въглехидратът, който се оказа с един от най-високите индекси, тоест който навлиза най-бързо в кръвния поток е един от най-горещо препоръчваните продукти на много програми за отслабване, пръхкавият оризов сладкиш. Нещо повече, той има много по-висок гликемичен индекс дори от сладоледа, който се смята за най-големия неприятел на хората, желаещи да отслабнат или да запазят килограмите си.

От какво се определя гликемичният индекс?

Основните фактори са:
1. структурата на простите захари в кръвта;
2. съдържанието на разтворими влакна (или целулоза)
3. мастното съдържание.
Нека най-напред да поговорим за първите две.
Как структурата на простата захар влияе върху скоростта, с която тя навлиза в кръвния поток?
Всички „сложни“ въглехидрати трябва да бъдат разложени на прости захари, за да могат да се абсорбират. Всички въглехидрати, които поглъщаме, се опростяват до три вида захари. Всяка една от тях има различна молекулярна структура и именно тя в крайна сметка определя темпото на навлизане в кръвния поток. Глюкозата е най-често срещаната от тях, следвана от фруктозата и галактозата.
Глюкоза съдържат зърнените храни, тестените изделия, хлябът, закуските на зърнена основа, нишестето и зеленчуците. Фруктозата се съдържа предимно в плодовете. Галактозата е част от млечните продукти. Но, докато всички тези прости захари се абсорбират бързо от черния дроб, само глюкозата може да попадне директно в кръвния поток. Именно поради това богатите на глюкоза въглехидрати, като хляба и тестените изделия буквално се изстрелват от черния дроб обратно в кръвния поток, докато галактозата и фруктозата, които първо трябва да бъдат преобразувани в глюкоза в черния дроб, навлизат по-бавно в кръвта.
Особено за фруктозата процесът е изключително бавен. Именно поради това, макар да са съставени от прости захари, съдържащите фруктоза въглехидрати (предимно плодовете), имат много нисък гликемичен индекс, сравнени със съдържащите глюкоза и галактоза въглехидрати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар