// Вие четете...

Приложни науки

Същност на теодолитната снимка.

„Да знаеш всичко, значи да не знаеш нищо.“

Същност на теодолитната снимка.

Теодолитната снимка, както и другите снимки се извършват по основното правило на геодезията „от общото към частното”, тоест от начало се създава снимкова геодезична мрежа, а след това се извършва подробна снимка (на ситуацията). Снимковата геодезична мрежа при теодолитната снимка може да бъде мрежа от триъгълници (триангулация) или мрежа от теодолитни полигони, представляващи група съседни многоъгълници или теодолитни ходове. Теодолитен ход се нарича построен на местността не затворен или затворен многоъгълник, при който се измерват всички страни и хоризонтални ъгли между тях. Ход, прокаран вътре в крупен полигон за сгъстяване на снимковото обоснование и опиращ се на точки от полигона се нарича диагонален. Ходът може да бъде прокаран между две твърди точки (точки, чиито координати са известни), твърди страни (координатите на началната и крайната страни са известни). Ход, опиращ се на твърда точка (или страна) само с единият си край се нарича висящ.
Преди извършване на измерванията на местността всички върхове (поворотни точки) на полигоните и ходовете в зависимост от тяхното назначение и сроковете за работа се обозначават (закрепват) с колове, стълбове и други знаци. След закрепване на точките се измерват ъглите и страните (линиите) на полигоните и ходовете. Преди измерване на линиите се извършва подготовка, заключаваща се в измерването им с рулетка или мерна лента, а също така и в отстраняването от измерителната линия на камъни, храсти и други. По този начин, процеса на теодолитната снимка се състои от:
– обозначаване и закрепване на точките на местността;
– подготовка на линиите за измерване;
– измерване на линиите и ъглите между тях;
– снимка на ситуацията.
За измерване на страните на теодолитния ход се използват стоманени ленти, рулетки, различни далекомери; ъглите се измерват с помощта на технически теодолити.
Обозначаване на точките на местността.
В зависимост от условията на местността, назначението на снимката, точността на измерването, изискванията към съхранението на точките за тяхното обозначение се използват различни знаци.
За обозначаването на точките при теодолитен ход в селски местности се използват дървени колове с дължина 20 – 30 см, които се забиват на нивото на земната повърхност или техните върхове се остават над нея на не повече от 2 см. За бързото намиране на знака около колчето се изкопава канавка във вид на триъгълник, квадрат или кръг с диаметър 0,5 – 1,0 м, с ширина 0,1 – 0,2 м. Колчето обикновено има кръгло или квадратно сечение. Центърът в горния срез на колчето представлява върха на ъгъла, над който се установява ъгломерния инструмент и който служи за начало на линията на хода. За обозначаване на номера на точката близо с колчето понякога се забива втори кол – пазач, на горната му част, която е над земята на 0,1 м се надписва номерът.
При необходимост за съхранение на обозначението на точката за по-дълъг период вместо колчето в земята се вкопава дървен или бетонен стълб с дължина 1,5 м на дълбочина от 0,6 – 1,0 м, под който се поставя камък или тухла; около стълба се изкопава канавка на една лопата, пръста от канавката се насипва около стълба във вид на могила, имаща форма на пресечен конус с диаметър на долната основа до 2 м. С цел предотвратяване изваждането на дървения стълб от земята в долната му част се врязва напречна греда. За по-точно обозначаване на точката на горния срез на дървения стълб се забива гвоздей, центърът на неговата глава се явява върхът на измервания ъгъл, а на горната страна на бетонния стълб се прави резка във вид на кръст. В градовете точките се обозначават с метални стожери (стержен), поставяни под асфалта на тротоара и покрити с чугунени капаци на нивото на горната повърхност на асфалта.
Измерване на дължината на страните на теодолитния ход с измерителна лента.
а) Линията измерена с рулетка или измерителна лента се нарича мерна. Ако линията се измерва по пътя на поставянето на мерния прибор (лента, рулетка) по земята, то трябва да се следи за това, щото между точките да се измерва най-краткото разстояние по земната повърхност. Заради това мерния прибор не трябва да се отклонява в страни от направлението на линията и да се поставя по него в створ по измерваната линия, тоест във вертикалната плоскост, преминаваща през нейните краища. Линията по която се поставят в створ жалони се нарича мерна. Практиката показва, че поставянето на жалони в створ по линията е необходимо само за линии с дължина по-голяма от 200 м. При установяване на жалоните в створ се поставят примерно през 100 – 200 м в зависимост от релефа на местността. Жалоните трябва да бъдат прави, оцветени в бял и черен (или в червен) цвят с промеждутък 2 дм.
За въвеждането на линията в створ първо на нейните краища се поставят жалони (рис. 38). Въвеждането в створ се провежда обикновено „към себе си”. За това техникът застава пред жалон А и гледа на жалон В, а работник по указание на техника поставя жалон 1 така, че той да закрива жалон В. След това, работникът отива по направление към точка А и поставя жалон 2 така, че той да закрива жалон 1 и В. В този порядък се поставят всички останали жалони.
Въвеждането в створ се извършва по този начин, тъй като по-близкия до точка А жалон закрива по-голямо пространство (създава по-широка зона на невидимост) към точка В, отколкото от точка 1, 2 и т.н., което не позволява поставянето на следващия жалон в створ по линията.
б) Измерване на линии на местността с мерна лента.
Измерването на линията с лента се състои в последователното поставяне на мерния прибор в створа на измерваната линия (створ се нарича линията на пресичане на земната повърхност с вертикалната плоскост, преминаваща през закрепените жалони в краищата на линията). Измерванията се извършват от двама работника като първия за всяко измерване забива в земята метален шиш, а втория работник ги прибира при следващо измерване. При завършване на измерването се броят шишовете, които е събрал втория работник, като всички измервания се извършват по створа на линията. В края на измерваната линия разстоянието се измерва с точност до 0,01 м.
Дължината на измерената линия се определя по формулата: 

където n – брой на шишовете във втория (задния) работник, lo номинална дължина на лентата, ∆l – поправка за компариране на лентата, n∆l – поправка за дължината на линията за компариране на линията, r – остатък (компариране – точно определяне дължината на лентата с помощта на специален еталон, наречен компаратор).
За контрол линията при теодолитен ход се измерва два пъти в двете направления, и ако между двете значения има разминаване и то е в границите на допустимото, то от двете получени значения се взема средно аритметичното, което и се приема за резултат от измерването.
Допустимото разминаване между двете измервания с една и съща лента се определя по формулата:

където D – дължина на линията в метри.
Ако величината на поправката за компариране е по-малка от 0,0002 м, то тя не се отчита.
За изчисляване на хоризонталното разстояние d на местността по измереното разстояние D и ъгълът на наклона към хоризонта:

където поправката за наклона към хоризонта е равна и се изчислява по:

 

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар