// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Същност на Сатаната.

Satana„Когато реч държи лисицата, нека добре да я обмислят петлите. Когато лисицата чете морал, пази гъските.“

Същност на Сатаната.

„Сатаната е индивидуалист. Той нарушава заповедите на Небето, които налагат спазването на определено морално поведение.”
След това определение трябва да се каже, че мнозина от днешните Сатанисти са просто „хуманисти”, които използват Сатаната като архитип на силата, която е внедрена в подсъзнанието на човека, останка от психологическата му еволюция. Те изтъкват, че Сатаната е детето на страха и че страхът е присъщ за всички хора. Счита се, че човек като висше същество е изобретил боговете и богините, както му е било угодно съгласно инстинкта си за самосъхранение.
С пораждането на съзнанието в ума идва и знанието, че и другите притежават ум. Човек е способен да размишлява и разсъждава за състоянията на ума и при другите хора, защото разпознава тези състояния в себе си. С развитието на съзнанието на ума си, човек започва да развива една постоянно нарастваща степен на Интелект и следователно придава най-голяма важност на тази част от своята природа. Някои почитат интелекта като Бог, пренебрегвайки неговите ограничения, които други мислители изтъкват. Такива хора са склонни да заключават, че щом човешкият интелект докладва, че такова и такова нещо трябва или не може да съществува, то въпросът е решен окончателно. Те пренебрегват факта, че човешкият интелект в настоящия си стадий на развитие може да е способен да обръща внимание само на една малка част от Вселенския факт и че може да има области и области на Реалността и Действителността, които са толкова отдалечени от неговия опит, че не би могъл и да мечтае за тях.
Тези, които вярват в Сатаната като същество, осъзнават липсващите преди това фактори, които сега навлизат в мисленето им. „Аз“-ът и Его-съзнанието отстъпват място на едно Сатанинско съзнание, което се появява при мнозина като едно изгряващо познание, чийто светлина просто се издига зад хълмовете. При други, то е дошло постепенно и бавно, но цялостно и сега те живеят в пълната светлина на съзнанието. При трети то е дошло като проблясък или видение, като гръм от ясно небе, заслепявайки ги отначало, но превръщайки ги в променени мъже и жени, притежаващи нещо, което не може да бъде разбрано или описано от тези, които не са го преживели. В една от формите си този последен стадий се нарича „Илюминация“.
Човекът със Сатанинско съзнание може и да не разбира Загадката на Вселената или може и да не е способен да отговори на големите въпроси на Живота, но той е престанал да се тревожи за тях, те сега не го смущават. Той може да използва интелекта си върху тях, както преди, но никога с чувството, че в тяхното интелектуално разрешение се крие неговото щастие или покоят на ума му. Той знае, че стои върху твърда скала и макар бурите в света на материята и енергията да го брулят, те не могат да му навредят. Това и много други неща знае той. Той не може да докаже тези неща на другите, защото те не се доказват чрез доводи, самият той не ги е постигнал по този начин. Следователно, той не говори за това, а живее живота си сякаш нищо не знае, ако се съди по външен вид. Вътрешно обаче, той е един променен човек и животът му се различава от живота на неговите събратя. Защото докато техните души са потънали в дрямка или се мятат в кошмарни сънища, неговата Душа се е пробудила и се взира в света с ясни и безстрашни очи. Има разбира се, различни етапи и степени на това Съзнание, също както и в ниските нива на съзнание. Някои го притежават в по-малка степен, други го притежават изцяло.
Това ниво на ума, което се намира непосредствено над Интелекта, е известно като Интуиция. Интуицията се дефинира като „Директно разбиране или познание; непосредствено знание посредством възприятие или осъзнаване, изключващо какъвто и да е мисловен процес; бързо или мигновено прозрение или схващане.“ Трудно е да се обясни какво се има предвид под Интуиция, освен на тези, които я имат като опит, а такива хора не се нуждаят от обяснение. Интуицията е точно толкова реална умствена способност, колкото и Интелектът или по-точно казано, тя е просто съвкупност от умствени способности. Интуицията е над полето на съзнанието и посланията й се спускат надолу, макар и посредством скрит процес. Избраните от Сатаната индивиди постепенно развиват умственото ниво на интуицията си и някой ден ще достигнат пълното съзнание на това ниво.
В един безкраен смътен летопис човечеството е доказало затрудненията си да даде определение за Дявола и съвременният човек не може да го приеме като нещо по-веществено от една алегория или абстракция, като термин, който се използва, за да обхване злото, макар и всички да знаем, че доброто и злото са относителни. Ранните теолози на Християнската църква определили дяволите като паднали ангели, управлявани от Принцът на Злото, Господарят на Ада, който бил низвергнат от Християнския Рай и неговият бог. В Книгата на Откровението ни се казва: „И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами целия свят; свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“
Да, наистина има ли определение за Дявола, което да се използва, за да обхване злото. Да наистина всички знаем, че доброто и злото са относителни, знаем че мотивите за действие са различни и се определят от възприетата морална мотивация. Но да си припомним какво беше Златното Правило на Сатаниста „Прави на другите това, което и те правят на теб“, докато определящото правило за православния християнин „Не прави това, което не искаш и другите да правят на теб”. Защото според Сатаниста, ако „Правиш на другите, каквото би искал те да правят на теб“, а те на свой ред се отнасят зле към теб, става противоестествено да продължаваш да ги третираш с уважение.
И сега, как да бъдат третирани с уважение тези които желаят да правят това, което другите не правят на тях. „Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ.”

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар