// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Същността на съществуването.

„Ако човек знаеше всичко, с него не биха се случвали нещастия.“

За базисно определение на основите на Кабала ще приведем следната формулировка от статията на великия кабалист на ХХ в. Баал Сулам „Същност на науката Кабала“: „Какво представлява науката Кабала? Този въпрос, разбира се, възниква у всеки разумен човек. И за да му бъде даден удовлетворителен отговор, аз ще приведа вярно, издържало на изпитанията на времето определение: Кабала не е нищо друго, освен пълна и достатъчна информация за порядъка на причинно-следственото низхождане на Висшите сили съгласно постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към достигане на една височайша цел – целта на мирозданието, определяна като „разкриване на Твореца от творенията в този свят.“

И така, Кабала изучава порядъка на низхожданията в нашия свят на Висшите сили от някакъв източник, наричан „Творец“, явяващ се тяхна първопричина и корен; причинно-следственото развитие на тези сили, по какъв начин те се трансформират относно човека и му влияят.

Низхождайки в съответствие с абсолютни и строги закони, тези сили образуват цялата система на мирозданието и целенасочено въздействат на човека с намерение постепенно да му разкрият Твореца в периода на неговото пребиваване в този свят.

Кабала изучава всичко, което е създадено от мисълта на Твореца, явяващ се по отношение на човека Абсолют. А именно: по какъв начин тази мисъл се облича в сили; как те изграждат материята – желанието за наслаждение, откъдето след това възниква човек; как човек, намирайки се на най-ниското ниво  – в нашия свят, постепенно, с помощта на тези сили, достига най-високото ниво – сливането с Твореца, включвайки в себе си две диаметрално противоположни, крайни точки на мирозданието.

С други думи тази наука разглежда формирането на целия процес на еволюция на творението съгласно изначалния Замисъл на неговото създаване.

Предмет на изучаване на Кабала.

Кабала – това е наука за мирозданието, за неговия генезис, общо устройство, движение, в цялост и на всеки негов детайл в частност.

Кабала изучава:

1. сътворението на мирозданието, включвайки духовните светове, нашия космос, Слънчевата система, неживата, растителната, животинската природа и човека;

2. протичането и крайната цел на процеса на развитие;

3. възможността за намеса на човека в този процес (антропологичен фактор);

4. връзката между днешното състояние и онези, в които ние сме пребивавали преди появата на Земята на човека и обществото;

5. смисъла на тази част от живота, в течение на която ние съществуваме като биологично тяло и усещаме чрез него обкръжаващия свят;

6. състоянието, в което ние съществуваме преди нашето раждане; нашето състояние в този свят, състоянието, в което ние пребиваваме след смъртта;

7. кръговратите на живота – съществуват ли те и по какъв начин са свързани помежду си;

8. възможността за включване в продължение на земния живот във висшата форма, в която ние пребиваваме до момента на раждане и след смъртта;

9. източниците на науката, изкуството и културата, т. е. на всичко, което е свързано с езика, поведението на човека, техните корени и причините за реализация именно в такъв вид.

Кабала осветява всички гореизброени въпроси, защото тя извежда общия Закон, дава сумарна формула на описанието на цялото мироздание.

Науките като теология, философия и математика взимат своите принципи и корени от нея [Кабала]. Поради това всички тези науки са подчинени на тази мъдрост и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила; и затова тяхната аргументация е недостатъчна без нея. Раймонд Лулий (1235–1315) – философ и писател. Счита се за водещ изследовател на своето време в областта на Кабала и исляма. Отричал алхимията, анализирал и развивал учението на логиката. Това го довело до изобретяването на първата логическа машина.

Айнщайн мечтаел да намери формула, която би обединявала цялата Вселена с всички нейни детайли, разбирайки, че ако такава формула е истинска, то би трябвало да бъде много прозрачна: взаимодействие между няколко параметъра по пътя на простата функционална зависимост. Кабала ни довежда до тази изясняваща всичко формула. В крайна сметка до такъв извод са стигнали кабалистите в резултат на своите изследвания и човек, изучаващ Кабала, може лично да се убеди в това.

Пътища за достигането на Висшата цел.

Кабала разглежда начините за достигане на Висшата цел от човека – отъждествяването с общата управляваща Висша сила, наричана „Творец“. За да се поясни това, да вземем за пример някакъв малък жив организъм, чиято роля се свежда само до това да се нахрани и да просъществува определено време, необходимо за възпроизвеждане на потомство.

При изследването на този най-прост микроорганизъм ние ще открием, че той представлява сложно съединение, състоящо се от огромен брой различни влакна, както вече е установено от биолозите и физиолозите в резултат на изследванията, въпреки че остават много тънкости, за които още не им е известно.

Това говори, че дори за поддържането на такова примитивно съществуване е необходимо многобройно количество детайли, връзки, функции, за които ние знаем далеч не всичко.

По аналогия с този пример можем да си представим това неизброимо многообразие на различни съединения и връзки, които ние трябва да усвоим, за да достигнем Висшата цел. С други думи Висшата цел е достижима само в резултат на най-пълна реализация на всичко, което съществува в човека.

Ние сме длъжни смислено, разумно да изследваме върху себе си всички въздействия на Твореца: нашето устройство, неговото създаване и управление, а също така и по какъв начин то се променя и довежда до завършващото съвършено състояние.

По такъв начин да се изучава законът означава да го реализираме върху себе си, подробно изследвайки причината: откъде низхожда той, защо именно в такава форма, по какъв начин действа, в какво се състои неговата задача и как да се приложи той, за да се достигне Висшата цел.

В дадения случай постигането на законите на управление на мирозданието означава не просто наблюдение на тяхното действие и измерването на съответните параметри, както ние експериментално изучаваме законите на нашия свят. Духовните закони е необходимо да се усвояват, вземайки под внимание изходната точка на тяхното възникване: защо са създадени именно те и именно в такъв вид, защо именно такива сме създадени ние и останалите обекти на света – чак до разбирането на това какво става с всеки атом, с всяко тяло във всички съществуващи състояния.

Когато човек постига напълно системата на мирозданието, на всички нейни нива, само тогава той разбира действието на Твореца спрямо цялото мироздание, става равен на Твореца и Го оправдава. Такова състояние се нарича „сливане с Твореца по подобие на свойствата“.

Кабала ни дава всички знания за Природата и ако ние не ги абсорбираме, не ги възприемем, не ги реализираме, то няма да достигнем целта. Огромна и на пръв поглед невероятна задача – за да може всеки от нас да стане физик, химик, биолог на всички нива на мирозданието.

Човек е задължен в течение на своя живот да постигне абсолютно всички закони, но не с обичайно, традиционно изследване на едни или други явления. С помощта на Кабала той разбира корените още преди те да се реализират на нивото на неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, където следствията на техните проявления могат да бъдат фиксирани и изследвани с техническите средства на академичните науки.

Две системи: низхождане и подем.

Кабала включва в себе си изследването на две паралелни и напълно равни една на друга системи и предлага способи за тяхното използване за достигане на целите на творението. Първата се нарича „порядък на низхождането на световете, парцуфим и сфирот“. Втората – „постигане“ или „степени на познание на Висшата сила“.

Парцуф (мн.ч. парцуфим) („духовно тяло“) – желание за наслаждение от Твореца, снабдено с екран (тоест способно да получи светлина).

Сфира (мн.ч. сфирот) – различни свойства, които е приел върху себе си Творецът относно творенията. Общо са 10 – кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Единствената разлика между тези абсолютно идентични системи се съдържа само в това, че първата се изгражда отгоре надолу: от първопричината (Твореца) в света на Безкрайността до нейната пълна противоположност – най-ниската степен на нашия свят. Втората започва в нашия свят и се издига нагоре по направление към първопричината, с точност повтаряйки всички състояния, съединения и връзки, които съставляват структурата на първата система.

Свят на Безкрайността – състояние, когато всички желания са удовлетворени напълно, без ограничения, тоест творението (желанието за наслаждение) не ограничава разпространението на светлината (наслаждението).

Издигайки се по степените на втората система, човека крачка след крачка постига всички нива на познание на Висшата управляваща сила съгласно онези закони и принципи, по които те са се изградили от първопричината до състоянието „наш свят“.

Следователно първата система се явява някакъв модел и нейното съществуване е обусловено от необходимостта да се осъществи целта на мирозданието – пълно постигане на Твореца от цялото човечество, тоест да се реализира втората система.

По такъв начин разкриването на Твореца не се явява еднократен акт, а отнема време, необходимо за придобиването на качества за възприемането на явленията и свойствата на всички низхождащи степени, докато човек напълно не постигне тяхното многообразие.

Процесът на последователно разпространение на Висшите сили отгоре надолу е определил такъв по етапен характер на тяхното изследване отдолу нагоре, което е подобно на изкачването по стълба и затова нивата на постигане са наречени „стъпала“.

Намирайки се на най-ниското стъпало, човек не си представя, че може да пожелае да премине на следващото, тъй като той не го усеща, а как може да се желае неизвестното? Изкачването става възможно благодарение на това, че следващата степен дава усещане за своето присъствие. Заради това нейната по-ниска част като че ли се спуска в горната част на предишната степен. Възниква разлика между нивата и разбиране на това, какво е необходимо да се направи, за да се издигнем.

Последователността на постигането на всички стъпала е предопределена: всяко следващо е по-високо от предишното. Разликата се състои в дълбочината на постигането.

Ние и сега се намираме в света на Безкрайността, усещаме го, но само в най-минимално проявление, което ние наричаме „наш свят“. Не съществува нищо освен светът на Безкрайността и ние в него. Всичко останало – това е същността на филтрите, установени на нашите сетивни органи.

Нашият свят се явява най-големият филтър, отслабващ в нас усещането на света на Безкрайността. Отстранявайки този филтър, човек се изкачва на по-висока степен. През този свят той вижда следващия слой на света на Безкрайността, който се проявява все повече и повече в степента на изкачването. Така всъщност човек прониква в дълбочината на материята, постигайки замисъла.

По такъв начин може да се направи изводът за съществуването на две реалности:

1. реалността на материята – порядък на разкриването на Висшата светлина отгоре надолу, от Първичния източник, определящ степента и качеството на светлината, изхождаща от същността на Твореца. Тази светлина преминава стадии на скриване, един след друг, докато от нея не възникне материалната действителност;

2. реалността на Висшия разум – след разкриването отгоре надолу се изгражда порядък отдолу нагоре, представляващ стъпала на стълба, в съответствие с която човечеството се развива дотогава, докато не достигне целта на творението.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар