// Вие четете...

Нестандартни размишления

Съществуват ли тъмни сили?

„Раждането е път към смъртта.“

Съществуват ли тъмни сили?

За да отговорим на този въпрос ще трябва да проникнем още по-дълбоко във финия свят и да се запитаме друго: „Наистина ли отвъдното съществува?“
Всички знаят, че има тъмни субекти. Какво обаче има предвид Алберт Пайк, когато говори за Луцифер? Той човек ли е? Едва ли. Дали не става дума за фино-материално същество, евентуално „паднал ангел“ или „демон“ (от гр.: daimon = свръхчовешко същество), което вдъхновява илюминатите? И къде би могло да съществува то? А другите фини същества?
Точно там – в отвъдното! Всъщност отвъдното или фино-материалният свят е нашият истински дом. Това са измеренията, от които идваме; реално там е полето на съществуването ни и родината, в която един ден отново ще се завърнем. В отвъдното истинското ни семейство – на душите – си е у дома. Ние го напускаме доброволно, за да поемем някаква задача – или казано по-забавно: да играем играта на живота. Условно можем да го наречем място на теорията, което изоставяме, за да познаем живота на практика.
Когато след физическата ни кончина отново се върнем там, ще заварим духовното си семейство отново така, както сме го оставили, сякаш изобщо не е минало никакво време, защото само в материята съществува пространствено времеви континуум. Ще видим живота си, задачите, които сме си поставили и които сме изпълнили – кои повече, кои по-малко успешно. Върнали сме се; за някои хора животът би могъл да изглежда като лош сън, за други като дълго пътуване, от което са се завърнали в родината си.
Всеки, който е преживял т.нар. клинична смърт ще разбере. Става дума за стандартна ситуация, в която поради нещастен случай, болест, кома или т.н. човек известно време е „мъртъв“. Информацията на хора, преживели клинична смърт, е сходна:
• Преживяването напомня напускане на тялото през тунел и реене над него.
• Нередки са случаите на срещи с духовни същества (роднини, приятели, ангел-хранител…), които се появяват в неестествена светлина.
• Хората виждат живота си като на филм; всички важни моменти се повтарят още веднъж и човек ги наблюдава.
• Среща с върховно същество, от което струи лъчиста светлина и дава усещане за пълна хармония и щастие.
• На някои хора се казва, че трябва отново да се върнат на Земята, за да довършат матрицата си.
• Връщането във физическото тяло често се възприема като разочарование.
Който някога е имал подобно преживяване, познава копнежа по него. За кратко човек хвърля поглед към „небето“, към нашия дом, и усеща тръпка на носталгия. Спомня си изходната точка на пътуването, изпълненият със светлина свят на хармония, музика и радост.
Как да си представим отвъдното? Харалд ще ни каже това малко по-късно. Харалд е син на един известен политик от правителството и баща му не беше особено щастлив от дарбата на сина си. На двайсет и три години (2004) той придоби силни ясновидски способности и (освен че имаше способността да вижда човешката аура, което го накара да напусне баща си и „приятелите“ си) можеше да разговаря с мъртви. Харалд е това, което в професионалните кръгове се нарича „контактьор“.
Какво всъщност представлява контактьорът и как работи той?
Съществуват различни начини да се общува с финия свят. Фигуративно можем да си го представим като предавател, който излъчва невидими вълни за дадено радиопредаване. Контактьорите са посредници между духовния и нашия материален свят (или между финото единство и грубата двойственост). Те са инструменти (независимо дали по рождение или впоследствие са станали такива), които ни предават съобщения и осъществяват комуникацията между двата свята. Спомнете си филма от Холивуд Ghost.
За разлика от останалите окултни практици спиритуалните медиуми не се нуждаят от никакви помощни средства, за да влязат в контакт с отвъдното – например от махало, дъска Уиджа, палмови листа или други подобни.
Съществуват и такива, в които се вселяват същества от финия свят и ги карат да действат под техен контрол, така те пишат, говорят или материализират нещо. Това се нарича частичен или пълен транс.
Друг вариант е т.нар. channeling – днес почти във всяка книжарница можем да видим подобни ченълинг-книги, които съдържат послания от духовния свят.
Днес почти във всеки град човек може да си запази час при медиуми, които изпадат в частичен или пълен транс и изумяват клиентите си с изказвания за тяхното бъдеще или минало. Особено търсени са сензитивите, които свързват посетителя с неговия духовен спътник (на религиозен език – «ангел-хранител»). Той познава повереника си интимно и най-добре може да го посъветва по светски и духовни въпроси.
Медиумите, считащи себе си за «канал» (channel) към други нива на съзнание, получават вдъхновение и можем да кажем, че по целия свят вече се разпространиха т.нар. ченълинг-книги. Качеството на казаното зависи от нивото, от което идват посланията. Нивото, към което медиумът от своя страна може да се включи, зависи от степента му на чистота и неутралност. Някой центриран в Егото си или емоционално зареден медиум не може да предаде ясни и чисти послания.“
Нека се вгледаме по-отблизо в четенето на аури: Животворната сила, която ни оживява, от която се състоим и която тече през нас, т.е. фино-материалното тяло, не спира до границата на кожата, а излиза извън нея, т.е. енергията се излъчва извън тялото. Това, което ясновидецът принципно може да види, е въпросната аура. Още от векове тя е изобразявана като свещено сияние (предимно около главата – Aureola, Gloria). (Виж Изображение 81)
Какво вижда медиумът, когато чете аурата?
Човек, който има способността да вижда многоцветната аура, в хармоничната аура вижда хармонията на човека, когото сканира. Ако аурата е дисхармонична, значи човекът също е такъв. Ако някой, например, е гневен, аурата му се оцветява в червено; религиозните чувства я оцветяват във виолетово и т.н.
Ясновидецът чете и вижда това, което е вградено в енергийното поле на съответното лице. То може да бъде сравнено с компютърния харддиск. Този, който има достъп до него, може да получи цялата запаметена информация. Ясновидецът може да види в аурата всички причини, заложени някога от човека, действията, надеждите и желанията му. Така приблизително може да се прецени какви ще са последствията от тях. Казано по друг начин: ако ясновидецът види какво е посял този човек, ще знае какво ще поникне – в случай че последният не промени нещо. Ето защо е трудно да се правят прогнози за фиксиран период. Тъй като причините са задействани, последствията ще дойдат, но обикновено ясновидецът успява да долови всичко само в образи. Той не вижда продължителността на периодите между тях. Дори и да може да го направи, преценката му е относителна.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар