// Вие четете...

История на българите

Състав и организация на армиите преди войната 1877-1878.

„Който се бои от морето, да си стои в локвата.“

Слабостта на Турция я тласкала във външната и във вътрешната политика към подчинение на интересите на чуждестранния капитал, преимуществено на английския. По това се определяло и отношението към войната с Русия на правителствените и придворните кръгове на Турция, на нейните феодално – клерикални кръгове. Само при победа във войната Турция и нейното положение би се съхранило и би се укрепило.

Турската буржоазия, занаятчиите и селяните, страдащи основно в своята маса от гнета на феодализма и засилването на чуждестранния капитал, обективно, от гледна точка на техните икономически и политически интереси, не са били заинтересовани от победоносна война с Русия.

Но при това трябва да се отчетат две субективни обстоятелства, играещи видна роля в Турция по това време.

Първото от тях се състояло в голямото влияние на исляма на тъмните, забравени маси от турското селячество и занаятчийство. Това обстоятелство е било използвано от турските правителства и от феодално – клерикални кръгове за оправдание на войната с Русия и укрепване средите на широките маси от турското мюсюлманско население във воля за победа в тази война. Такъв прийом за използване на исляма станал в Турция един вид историческа традиция.

Второто обстоятелство се заключавало в тези привилегии – основно в външни юридически характер – които още са се съхранили в Турция от Отдавнашни времена и които, за разлика от не турското, християнско население, притежавали само лица с турски произход. Турските управляващи кръгове успели да внушат на турското селячество и занаятчийство, особено живеещи в покрайнините на империята, че в случай на военен неуспех ще им се наложи да се простят с тези привилегии, а на много ще им се наложи да се разделят и със своето скромно земеделие и да се изселят. Именно на тази основа, в съчетание с религиозния фанатизъм, на управляващите турски кръгове се отдало да помогнат на турските войски като са създали от турското население въоръжени отряди „башибозук”, отличаващи се с крайни зверства по отношение на християнското население.

Играейки на чувствата на религиозния фанатизъм и доказвайки необходимостта от защита на привилегиите, управляващите турски кръгове успели да оглупят масите на турските селяни и занаятчии и да им внушат в известна степен воля за победа в приближаващата война с Русия. Но тези прийоми, не засягащи дълбоки жизнени икономически интереси на народните маси, били способни да създадат на първо време чувство на шовинизъм, но не давали здрава основа за развитие на активна воля към победа във войната на цялото нейно продължение.

По такъв начин, като цяло по условие на военния потенциал Турция във войната с Русия е могла да разчита на победа само при условие на значителна чуждестранна въоръжена поддръжка и икономическа помощ.

Руската армия пред войната 1877-1878 г.

Кримската война 1853-1856 г. е показала изостаналостта на военната организация на царска Русия от николаевския период.

Изяснило се, че комплектуването на армията по системата на рекрутската повинност, за своето време прогресивна, вече напълно е била остаряла. Рекрутската система за комплектуване е била система чисто съсловна; цялата тежест на военната служба при рекрутската система е падала само на данъчното съсловие – селяни, еснафи и „деца на войници”. Доколкото двете последни категории числено не са били големи, може да се признае, че по същество армията се комплектувала почти само от селяни. Но и селския контингент не се използвал напълно.

Даването на селяните в рекрут засягало материалните интереси на дворянството, тъй като с всеки рекрут помешчика се лишавал или от данъчен платец, или от работник за кухнята.

В резултат ежегодния набор на рекрути средно е бил всичко 80000 човека. При такива условия в руската армия не е могло да има достатъчно количество подготвени запасни в случай на война. С началото на Кримската война обучените запасни били бързо изчерпани, и се наложило да се попълва армията, освен с обикновените рекрутски набори, извикани били съвършено необучени опълченци.

Обучени запасни започнали да създават от 1834 година за сметка на уволнени войници в безсрочен отпуск след преминаването на 15-20 години в действителна служба; при 25 годишен срок на служба във войската уволнения стоял в безсрочен отпуск 5-10 години в запас. Тази мярка дала към началото на Кримската война натрупан запас от 212000 човека; в качествено отношение запаса бил като цяло не ефективен; при непоносимо тежки условия на служба николаевския войник попадал в запас вече полу болен – полу инвалид.

Кримската война показала не много високото ниво на бойната подготовка на руската армия. Работата е в това, че в мирно време с бойна подготовка почти не са се занимавали. Основно обучението на войниците и офицерите се свеждало до строева подготовка и плац парадни увлечения. Суворовските изисквания – да се учи войската на това, което ще е нужно на война – било основателно забравено.

Умението да се цени достойнството на войника, неговата инициатива, бойното единство на офицера и войника, което така настойчиво насаждал в армията Суворов, отстъпило място на грубото пренебрежение към личността на войника, пренебрежението на дворянина – офицер към войника – роб, на методите на най-жестоката дисциплина с пръчка. Разпространеното сред офицерите общо и специално образование, с широк поглед на военното дело, военна любознателност и творческо отношение към делото – пряко или косвено се обсъждали; всичко е заменял уставът и неговото сляпо, шаблонно изпълнение. Рязко към лошо се изменил моралния облик на офицера, широко се разпространили „кражбите от хазната” и „кражбата от войници”, интриги, злепоставяне.

Реакционност на убежденията, политическата благонадеждност и знанието на детайлите от строевата подготовка замазвали очите на царя за всички недостатъци на офицера в неговия морален облик, в отношението към войника и в областта на военното изкуство. Разбира се, имало е и изключения от тези общи правила, но те са били в общата маса офицери в руската армия, рядко явление.

Но 60% от основната маса офицери се състояла от лица, нямаща средно военно, за често и въобще каквото и да е образование.

По класов състав офицерите в руската армия от николаевско време се явявали почти чисто дворяни. Дворянската част от офицерите се комплектувала основно от две основни категории: випусници от кадетските корпуси и дворяни – юнкери. Не дворянската част от офицерите е била не голяма и се комплектувала основно от унтер –офицерите, постъпващи в армията по рекрутската повинност; те трудно достигали до средни офицерски чинове и в най-добрия случай завършвали жизненото поприще в длъжност „вечен ротен командир”.

Офицерите с дворянски произход са играли решаваща роля в офицерския корпус; офицерите с произход от други съсловия се използвали за черна работа и не се ползвали с влияние. Особена сила в офицерския корпус са имали прибалтийските дворяни – немци. Отличаващи се в болшинството със своята крайна реакционност, жестокост и тъпота, те даже в офицерския корпус в николаевките времена здраво са утвърдили за себе си славата на най-жестоките изтезатели на войниците, най-бездарните и невежи командири.

Като цяло руския офицерски корпус в николаевските времена по своята организация и състав не можел да осигури нито натрупване на запасни офицери, нито необходимото развитие на руското военно изкуство и правилната постановка на бойната подготовка на войските.

Кримската война показала също остарялостта на въоръжението на руската армия, особено по отношение на стрелковото оръжия. Нарезни оръжия – белгийски и отечествени системи, с штуцери са били въоръжени само 4-5% от пехотата; стрелковите батальони и 24 „застрелщики” във всеки пехотен батальон. Основен вид на масовото стрелково оръжие, особено в началото на Кримската война са били гладко стволните кремъклийки и капсулно ударно оръжие с далечина на изстрела до 200 крачки. Освен общата икономическа остарялост на страната, непосредственото превъоръжаване на цялата армия с щтуцери се препятствало от остарялостта на руската военна промишленост с нейните не много числени заводи и фабрики, почти лишени от най-съвършения за това време парен двигател и отличаващия се с крайно ниската производителност на крепостния труд.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар