// Вие четете...

Съдба ли е морето

Съсипване или изисквания на НАТО.

„Безотговорността е роднина на престъплението. Който заповядва, той отговаря“

Според стандартите на НАТО, които сме приели, 40% от сухопътните войски трябва да са готови за дислокация на чужда територия, а поне 8% трябва да участват в мисия зад граница. Това означава, че без да е налице криза, 5000 професионални войници ще са в постоянна готовност за ротация. В същото време остават конституционните задачи на армията за териториалната сигурност на държавата. Това са извън военните мисии.
Точно тук се появява липсата на ясна визия за бъдеще без набор.

Преди да премахнат изцяло наборната военна служба, политиците е трябвало изцяло да подсигурят бъдещето на териториалната и всякаква друга сигурност на страната чрез създаване на Национална гвардия, която да действа при кризи, ясна кадрова политика и държавна политика към ветераните, обучение на населението за действия при бедствия и аварии.

Това на практика означава и много, много законодателна дейност – промяна на конституцията, изцяло нов ЗОВС, отмяна на Закона за алтернативната служба, изцяло нови правилници (поне двадесетина). Разбира се, съществува и възможност, при която на набора няма да се губи времето с дълга служба. Задължителната военна служба да бъде в рамките на няколкоседмично обучение. Всеки има нужда да знае основни неща за действия при кризи. Не е нужно да се случи трагедия, за да стане ясно, че всичко това е вярно, нали?

От МО през април 2006 с гордост съобщават, че предстои огромна по мащаби задача пред сухопътните войски. Но в същото време се разформироват четиринадесет поделения. През април 2006 командване „Запад“ започва да освобождава своята част от войсковия район на пети километър в София. Това е щабът на Първа българска армия. Щабната рота и мобилизационният свързочен център също освобождават заеманите части от войсковия район.

От закриващите се щабна рота и мобилизационен свързочен възел техника, въоръжение, боеприпаси и различни номенклатури материални средства се преместват и подготвят за унищожение – става дума за трицифрени числа стрелково оръжие и различни видове транспортна и специална техника, десетки и стотици номенклатури въоръжение, оптика, автобронетанкови, свързочни, квартирно-експлоатационни, вещево-хранителни и строителни имущества и десетки тонове бойни припаси.

Пряко подчинената база за ремонт на техника и въоръжение на Командване „Запад“, разположена в столицата в района на Пети километър, остава на място до 2010 г. когато е унищожена. Командването, щабът и управлението на бригада „Логистика“ остават временно в сградата, където някога беше управлението на Първа армия (Първи армейски корпус). За да освободи този терен, управлението на съединението ще се мести в административния район на своята ремонтна база за техника и въоръжение, но едва след като там се извършат ремонт и подготовка на сградния фонд, за което са необходими средства и време.

От своя страна управлението на ремонтната база трябва да се пренесе в т.нар. технически район, където също трябва да се създадат нужните условия. Това трябва да завърши в средата на 2009-а и в края да започне фактическото преместване. Актуализираният План 2015 налага в бригада „Логистика“ да се разформират три от петте й регионални снабдителни бази, две от базите за съхранение на горива и ГСМ и една база за съхранение на излишни бойни припаси. В момента огромните помещения на бригада логистика стоят празни, разрушава се цялото останало имущество, а част от казармите е дадена на НАП-Младост, София.

Българският народ каза „не“ на американските бази, но те се настаниха в страната му, при това безплатно. През 2006 г. под оксижена са унищожени 450 машини. Общо 2322 бр. армейска техника трябва да бъде нарязана, в това число 868 танка, 587 бронетранспортьора, 445 МТЛБ-та и 408 артилерийски системи. Половината от работата е свършена през 2006 г. 1400 бойни единици чакат своя ред да излязат от строя. Някои от танковете и гаубиците са обречени още с Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа (ДОВСЕ) от 1990 г.

Процесът на самото унищожаване минава под зоркия поглед на инспектори от 30-те страни, подписали ДОВСЕ. 10 млн. лв. се оказва великата печалба за Министерството на отбраната от превръщането на бойната техника във вторични суровини. А каква е загубата? Ще успее ли някой да пресметне загубата на суверенитета ни? Друг е въпросът, че ДОВСЕ се оказва много добро оправдаване за унищожаване на армията ни, оказва се че ние отдавна сме нарязали излишното въоръжение и вече режем от нашите квоти, тоест самоунищожаваме се!

Излишното въоръжение се охранява в поделения в страната, а разходите за това са 1 млн. годишно. Тези пари ще бъдат спестени, след като освободената от войската техника се унищожи напълно… Или поне така казват. В крайна сметка, ако толкова искат да пестят пари, защо направо не нарежат всички танкове и БТР-и, така могат да спестят голяма част от бюджета на МО, който да бъде прехвърлен към администрацията?…

Рязането протича на два етапа в поделенията в Гоце Делчев, Разлог, Симитли, Кресна, Тополница, Сливница, Враца, Лом, Айтос, Средец, Елхово, Хасково, Корен, Харманли, Симеоновград. В края на юни 2007 г. във военноремонтния завод „ТЕРЕМ – Ивайло“ във В. Търново завършва унищожаването на осем вида леко стрелково оръжие в изпълнение на сключен договор с Департамента на отбраната на САЩ. Забележете, не с НАТО, не по ДОВСЕ, а със САЩ… От 2001-ва до 2007 г. в завода са унищожени близо 80 хил. единици леко стрелково оръжие на стойност около $550 000.

През лятото на 2007 г. два батальона и един дивизион на 9-а бронетанкова бригада са редуцирани в съответствие с План 2015 г. Сваля се от въоръжение световно известният руски танк Т-72. На въоръжение в бригадата остават само МТЛБ и БТР. Най-накрая, след кански мъки и 4-годишен зор, се разбира, че бившата казарма в Симитли, нарочена от ЕС за първата жертва на реорганизационния план по програма ФАР, може би ще стане готова до края на 2007 г. Кметът на общината Апостолов казва, че: „след 3-4 месеца ще има готови 15 сгради, които да се наемат“.

При първоначалния вариант на проекта се смятало повечето от сградите на бившите казарми да бъдат ремонтирани. След оглед с експерти от фирмата изпълнител обаче се оказва, че много от тях са в лошо състояние и е по-добре да бъдат съборени. Инвестицията ни в конверсия на военни поделения е 2,5 млн. Евро. Според кмета тези пари едва ли ще стигнат, защото щяло да се прави пълна подмяна на инфраструктурата, пътища, водопроводи, канализация и захранването с електричество. Значи за по-малко от 10 млн. лева не може да се реорганизира едно поделение. И какъв е смисълът да се прави тогава, след като тези пари никога няма да се върнат?

Като за много важен проект се говори отново за утилизацията – унищожаването на боеприпаси. Налага се спешно редуциране на боеприпаси с отпаднала необходимост в много от складовете. Тъй като капацитетът на поделението в Костенец се оказва много малък, се преминава към редуциране на количествата чрез продажби. Така количеството на тези боеприпаси е намалено с повече от една трета.

Секретен документ, съставен от американското посолство в София на 29 октомври 2007 година и предоставен от „Уикилийкс“, разкрива намерението на САЩ да упражнят влияние при модернизирането на българската армия. В резюме на документа, публикувано от британския вестник „Дейли телеграф“, пише: „Неотдавнашното решение на Министерския съвет за преразглеждане на „План 2015″ – българската пътна карта за военна модернизация, представлява голяма възможност за САЩ, да повлияят върху развитието на военния капацитет на България в средно срочен и дългосрочен план.“

Е, всички знаехме, че новият Голям брат командва унищожаването на армията ни, но си е друго, когато те похвалят… „Въпреки че военната ни мощ през последните години силно се стопи, България продължава да храни несъразмерно голяма за мащабите си войска.“ Това признава, подсмихвайки се, министърът на отбраната Веселин Близнаков. Той казва, че страната ни е пета в света по численост на армията спрямо населението, но по финансиране сме били много назад в световната класация, така че военното ведомство имало нужда от допълнителни милиони за покупка на гориво.

В началото на септември 2007 министърът на отбраната е категоричен, че няма да се наложи да разчитаме на чужди самолети да охраняват нашите въздушни граници и да изпълняват задълженията ни по Air Policing. Дали ще стане така?

За 2007 г. МО получава рекордните 1.07 млрд. лв. и се оказва единственото ведомство в държавата, разполагащо с десетцифрен бюджет. При това почти половината от колосалната сума е за заплати и осигуровки, а не за модерна бойна техника. През 2008 г. ще бъдат съкратени отново най-малко 1000, най-много 9000 военнослужещи, информира още министърът, а на 1.02.2008 г. става ясна точната цифра – 5000 души. „България не може да си позволи издръжката на петата по численост армия в НАТО“, посочва отново Близнаков и признава, че предложението за съкращенията е било направено най-напред от Брюксел. То дойде от главната квартира на НАТО, защото при прегледа на отбраната ни бе казано „вие все едно поддържате две армии – една за териториална отбрана, без да е ясно срещу кого, и втората – за експедиционни цели“. Така твърди Близнаков. Но дали подобни странни приказки някой от НАТО въобще е казал? Ако те все пак са верни, значи НАТО е една не чак толкова добра организация, тъй като териториалната цялост на България не трябва да бъде поставяна под никакво съмнение. Според здравия разум това е първата цел на всяка една армия – териториална отбрана. Така че за нашите военни и политици би трябвало тя да е на първо място. Ако съдим по непрестанно случващото се пред очите ни явно не е. А всъщност нали точно НАТО ни накара да унищожим цялата си военната техника и да намалим на няколко пъти размера на войската?

Безумни сделки на “политическа” цена. В началото на декември 2007 става ясно, че кабинетът е взел спешно решение да закупи на старо от Белгия още две фрегати и един миночистач. Според Веселин Близнаков сделката е на „политическата цена“ от 54 млн. евро. Корабите били в много добро състояние, напълно оборудвани и съвместими със стандартите на НАТО. През 2005 г. България закупува от Белгия 20-годишната фрегата „Ванделаар“, която е преустроена и преименувана на „Дръзки“. Цената й, отново е политическа и е 23 млн. евро.

По това време в България се подвизава френският президент Саркози, лобиращ, да се реализира сделка с френската компания „Армарис“ за закупуване на четири нови корвети тип „Гоуинд“ за около 780 млн. евро. Заради възможната сделка плановете за закупуване на нови изтребители за ВВС са изоставени за неопределено бъдеще. Намеренията относно френските корвети не са изоставени завинаги, но бюджетната прогноза за следващите три години показва, че няма да имаме нужните 780 млн. евро за покупката им, коментира Близнаков, докато подписва меморандум с представителите на американската фирма „Текстрон Марин & Ланд Систъмс“, от която купуваме седем бронирани автомобила за 14 млн. лева, нужни за контингентите ни в Афганистан.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар