// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Съмнения или промени на времето?

„Дяволът знае много, защото е стар. Старото куче, без причина не ръмжи.“

Съмнения или промени на времето?

Необходима е нова религия, основаваща се върху естествените инстинкти на човека ни внушават сатанистите. Те дори са й дали име. Нарича се Сатанизъм. Това е силата, обвинявана, че е причинила религиозния диспут относно мерките за контрол на раждаемостта, довел до неохотно приемане, че сексуалната дейност за удоволствие става постоянно явление. Това бе „Дяволът“, който накара жените да показват краката си, за да възбуждат мъжете – същият вид крака, станали сега социално приемливи за гледане, показвани от младите „монахини”, когато се разхождат в скъсените си одежди. Каква очарователна стъпка вдясно (или вляво)! Възможно ли е скоро да видим „монахини” и „без горнище“, чувствено мятащи телата си в танц? Сатаната се усмихва и казва, че много би му допаднало, защото много монахини са доста хубавички момичета с изящни крачета.
Много от църквите с най-големи паства имат най-ръкопляскащата чувствена музика, която е Сатанински вдъхновена. В края на краищата, Дяволът винаги е разполагал с най-добрата музика. Църковните пикници, за щедрата реколта господня, не са нищо повече от добро оправдание за неделно преяждане, а всеки знае, че нещо много повече от четене на Библията се върши в храстите. Когато едно пале достигне до полова зрялост, то става куче, когато ледът се топи, това се нарича вода, когато дванадесетте месеца превалят, ние имаме нов календар с поредна хронологически година, когато „магията“ стане научен факт, ние се обръщаме към нея като медицина, астрономия и т.н.
Когато едно наименование вече не подхожда на дадено нещо, съвсем логично е то да бъде сменено с ново, което да му подхожда по-добре. Защо тогава да не направим същото и в областта на религията? Защо продължаваме да наричаме една религия със същото име, когато принципите на тази религия вече не отговарят на първоначалната? Или, ако религията проповядва същите неща, които винаги е проповядвала, а нейните последователи не практикуват почти нищо от нейните учения, защо те продължават да се наричат с името, което е дадено на последователите на Тази религия?
Ако не вярвате в това, което вашата религия ви учи, защо продължавате да поддържате вяра, която противоречи на чувствата ви? Не бихте никога гласували за някой или нещо, на който или на което не вярвате, а защо тогава давате духовния си вот на религия, несъвместима с вашите убеждения? Нямате право да се оплаквате от политическата ситуация, за която сте гласували или която сте подкрепяли по някакъв начин, което включва бездействие и безучастно съгласие със съседите, които одобряват ситуацията, просто защото сте твърде лениви или ви е страх да изкажете мнението си. Така е и с религиозните избори. Дори ако не можете да сте агресивно честни относно мнението си, заради неблагоприятни последици от работодатели, обществени лидери и т.н., можете поне да сте честни спрямо себе си. В интимността на собствения ви дом и с близки приятели, човек трябва да подкрепя религията, която споделя при сърце неговите най-добри интереси.
Ето и истинската причина за внушаваните ни съмнения. „Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността.”
Нека сега да видим, защо хората не трябва да имат съмнения в правотата и истината проповядвана от Православната Християнска Църква. „Божието Откровение се разпространява между хората и се пази в истинската Църква. То се разпространява чрез Свещеното Предание и чрез Свещеното Писание. Свещено Предание е, когато само истински вярващите и почитащите Бог предават един на друг, и предците на потомците чрез слово и пример учението на вярата, Божия закон, тайнствата и свещените обреди.
Книгите, написани от Светия Дух чрез осветените от Бога човеци, наричани пророци и апостоли съставляват Свещеното Писание. Обикновено тези книги се наричат Библия. Думата библия е гръцка и означава книги. Названието още означава, че свещените книги са най-достойни за внимание, пред всички останали. Свещеното Предание е най-древният и първоначален начин за разпространението на Божието Откровение, чрез слово и пример.
Свещеното Писание е дадено, за да може Божественото Откровение да се запази по-точно и неизменно. Св. Ириней Лионски пише „Не трябва при други да се търси истината, която лесно може да се получи от Църквата. Защото в нея като в богата съкровищница апостолите в пълнота са положили всичко, което принадлежи на истината, така че всеки, който желае може да приеме от нея питието на живота. Тя е вярата на живота”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар