// Вие четете...

Приложни науки

Създаване на цифрови карти с ПК.

„Трябва да се учи не за училището, а за живота.“

С внедряването на компютърните технологиите в картографското производство последователността на етапите по създаването на карти бе изменена.

Напълно се измениха някои видове работи: обединиха се съставителските и оформителските работи, изключени са много видове работи: ръчния фотонабор, въвеждането на мрежа и запълването, фотографските процеси, копирането на пласмаса, трудоемкото разчленително ретуширане и други. В замяна се появиха нови видове работи: сканиране на изходните материали, регистрация на разстерните изображения, електронно цветово разделяне и други. В резултат, технологията по създаването цифровите карти се отличава от технологията по създаването на карти по традиционните методи. Някои етапи са останали не изменени, например, началния етап от създаването на картата – редакционно подготвителните работи. Технологията по създаването на цифрови карти може да бъде различна. В общия вид последователността по създаването на цифровите карти може да бъде следния:

1. Редакционно подготвителни работи.

На етапа редакционно подготвителни работи редакторът разработва ръководните документи по създаването на картата. Както и в традиционните технологии, редакторът на картата щателно изучава района на картографиране, извършва сбор, анализ и систематизация на изходните материали и на основания на това съставя редакционен план на картата. Основни видове работи на етапа на редакционна подготовка се явяват:

– сбор, анализ и систематизация на картографските материали;

– изучаване на картографираната територия;

– изготвяне на макет на компановка и други макети, необходими за конкретното произведение;

– създаване на база от условни знаци и шрифтове с указания за размера, слоя и стила на изображението;

– подбор на цветовете, създаване на електронна база за предлаганите цветове;

– определя се последователността по съставянето и оформянето на елементите от съдържанието.

От качеството на подготовката на документите зависи качеството на картата.

Цялата документация се води в електронен вид в програмата Microsoft Word. Графиките за тоновото оформление и всички необходими макети се създават в тези векторни графични програми, които след това ще се използват за съставителските и оформителските работи.

2. Сканиране на изходния картографски материал.

Изходни материали за сканиране могат да бъдат:

– по-рано издадени карти;

– авторски оригинали;

– разчленени позитиви;

– цифрови материали във векторен и разстерен вид;

– фотографии, слайдове и различни илюстрации.

Тиражни отпечатъци, авторски оригинали, разчленени позитиви се сканират с разделителна способност не по-малко от 150 dpi – за ръчна векторизация и не по-малка от 400 dpi – за автоматичната векторизация, автоматичната векторизация може да се използва само тогава, когато при съставянето няма да се извършва генерализация и на елементите на картата.

Сканираното изображение трябва да е с добро качество и поради това е необходимо да се провери за възможни дефекти. Цветната, тоновата и яркостната корекция на разстера, а също така и измененията в контраста, подчертаването на контурите може да се извърши с програмата PhotoShop. Ако разстерното изображение е с лошо качество и с големи качествени дефекти, то следва изображението да се сканира отново, но с други параметри.

Материалите за художественото оформление на картата (фотографии, илюстрации, слайдове и т.н.) се сканират с необходимата разделителна способност или се инпортират в цифров вид от различни източници.

Съшиването на фрагментите от разстерното изображение може също да се изпълни с програмата Adobe PhotoShop или различни други приложения, например, в Raster Desing (приложение AutoCAD), Rainbiw (приложение на Easy Trace).

3. Регистрация на разстерното изображение, тоест привързване на изображението към определена координатна система.

За да покаже програмата правилно разстерното изображение заедно с векторното изображение над него е необходимо да се направи регистрация на разстерното изображение. Разстерно изображение от пикселна система се преобразува в друга координатна система по такъв начин, че на получения резултат да е възможно коректно да се надслагват и други слоеве информация.

4. Компютърна обработка на изображението. Тази обработка включва в себе си:

а) създаване на слоеве и база данни;

б) векторизация на елементите на съдържанието, ако е необходимо, с едновременна генерализация на елементите на съдържанието с отчитане на всички правила на топологията с помощта на различно по-горе споменато програмно осигуряване;

в) кодиране на обектите и внасяне в базата данни на атрибутивна информация.

5. Печат на принтерни проби, коректура и редакционен преглед.

На различни етапи от изготвянето на оригинала на картата се осъществява контрол за работата. Този контрол се извършва с помощта на прегледа на цветни и черно – бели принтерни разпечатки. Не големи забележки се приемат от коректора на екрана на монитора. Контролът се осъществява за всички елементи на съдържанието: проверява се разпределението на обектите по слоеве, качеството на векторизация (сходките с разстерната подложка, несъгласуваността на елементите и т.н.), топологическото съотношение между обектите и други.

6. Експорт на резултатите от векторизацията. Ако се изисква да се направи извеждане на картата по офсетен способ, то векторното изображение се експортира в картографската издателска система CorelDraw или Free Hand.

Картографското изображение се създава и извежда към печат в слоеве по цветове: щриховани елементи и фонови елементи. Щрихованите елементи се създават чрез чисти триадни цветове, а фоновите – от смесени триадни цветове (CMYK) (син, пурпурен, жълт, черен). Например, реките и бреговата линия на езерата имат цвят „100C 0M 0Y 0K” тоест 100% синьо. Зелен цвят за парковете и малките обществени градинки имат цвят „40C 0M 50Y 0K” тоест 40% от синия и 50% от жълтия – получава се светло – зелен.

С завършването на подготвителните работи се създават менюто на цветовете, слоевете и стиловете, разработвайки условните знаци, инпортирането на цифровата картата, например, в програмата CorelDraw или Free Hand, с което се пристъпва към непосредственото оформлението. Елементите на художественото оформление на карта се инпортират в файл с готовата карта най-често в формат TIFF в цветови модел CMYK.

7. Формирование на цифровата информация. Предаване към фото наборния автомат за получаване на цветово разделни фотоформи.

Цветово деление. Всички обекти, съдържащи се в файла, след завършването на оформлението трябва да преминат през определена обработка. Привеждат се в съответствие с използваните в оформлението цветове. Ако картата се печата в триадни цветове CMYK, то изображението не трябва да съдържат никакви цветове от други модели. Съдържащи се в картата разстерни фотографии също подлежат на цветово разделяне. Този процес се изпълнява в програмата PhotoShop. По този начин, е необходимо да се получат файлове за различните цветове.

Подготовка на изходни файлове в формат PostScript и предаването им на ФНА за получаване на цветоразделни фотоформи.

8. Подготовка към тираж.

Изготвяне на печатни фото форми и монтажа им на печатни листи.

Печат на цветни проби и предаването им за утвърждаване в Контролната редакция.

За получаване на фото лента са необходими ФНА, проявителна машина и управляващ компютър с програмно разстерен процесор (RIP). Разстерния процесор превежда векторното изображение на екрана на монитора в разстерна форма на фото лента. След изготвянето на фото формите и проверките им за качество се извършва техния монтаж на печатни листи (работни позитиви). От работните позитиви се изготвят форми за печат на цветни проби. След коректурата, редакционния преглед и утвърждаването на цветните проби се извършва печат в тираж.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар