// Вие четете...

Чувства и власт

Съждения и въображения на тълпите.

Talp1„Ако си твърде дружен с вожда, знай, че в един прекрасен ден той ще те убие.“

Съждения и въображения на тълпите.

Не може твърдо да се обобщава, че тълпите не се поддават на съждения. Но от логична гледна точка, доводите използвани от тях и въздействащите им съждения, изглеждат толкова ниско разрядни, че само по пътя на аналогията могат да бъдат определени като такива.
Както възвишените, така и ниско степенните съждения на тълпите почиват на асоциации. Асоциираните от тълпите идеи са свързани само привидно с връзки на прилика или на последователност.
Свързването на несходни неща, чрез привидни връзки и моменталното обобщаване на частни случаи, са характеристиките на колективната логика. Именно такива асоциации излагат винаги пред тълпите ораторите, владеещи изкуството да ги обработват. Само тези асоциации са в състояние да им повлияят. Поредица от сурови съждения би била напълно непонятна за тълпите, ето защо може да се каже, че те не разсъждават или разсъждават погрешно и че не може да им се повлияе чрез съждение. Ораторът, който влиза в лична връзка с тълпата, умее да предизвика привличащите я образи. Успее ли, постигнал е целта си. И цял том с речи не се равнява на няколкото изречения, успели да привлекат душите на хората, които е трябвало да бъдат убедени.
Безпомощността на тълпите за правилно съждение ги лишава от всякакъв критичен дух, тоест от способността да различават истината от не истината, да съставят точно мнение. Те приемат само наложени и никога не обсъдени мнения. В този смисъл много хора не надвишават нивото на тълпите. Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.
Типичното за тълпите въображение, както при всички същества, лишени от участието на разсъдъка, е склонно към дълбока впечатлителност. Образи, събитие или случай, предизвикани от човек в съзнанието им, почти носят яркостта на реалните неща. Тълпите са донякъде в положението на спящия, чийто временно приспан разум пропуска в съзнанието крайно напрегнати картини, които бързо биха се разпръснали при контакт с разсъдъка. Неспособни на размисъл и на съждение, тълпите не познават правдоподобното, но в същото време най-неправдоподобните неща ги смайват най-силно.
Това е причината, чудотворното и легендарното в събитията, да поразяват най-силно тълпите. В действителност чудотворното и легендарното са истинските опори на една цивилизация. В историята привидността е играла много по-силна роля от реалността. Тук нереалното господства над реалното.
Познаващи само образното мислене, тълпите се оставят да бъдат впечатлени само от образи. Единствено те ги плашат или привличат и прерастват в подтик за действие.
Оттук и постоянното огромно влияние върху тълпите на театралните постановки, показващи образа (картината) в най-чистия му вид. Едно време хляб и зрелища олицетворявали идеала за щастие за римския плебс. С течение на вековете този идеал малко се е променил. Нищо не смайва по-силно народното въображение от една театрална пиеса. Цялата зала едновременно изпитва едни и същи емоции и ако те не се превръщат веднага в действия, то е, защото най-несъзнаващият зрител не може да не си даде сметка, че е жертва на илюзия и че се е смял или плакал на измислени преживявания. Понякога чувствата, внушени чрез образи са прекалено силни, за да се удържи стремежът им да се превърнат в действия, подобно на обикновените внушения.
На народното въображение се основават мощта на завоевателите и силата на държавите. На тълпите трябва да се въздейства, за да бъдат поведени. Всички велики исторически събития са преките или далечни последици от силни впечатления, произведени върху въображението на тълпите.
Всичко, което смайва въображението на тълпите, се явява като грабващ и чист образ, освободен от допълнително тълкувание или пък придружен единствено от няколко чудотворни деяния. Например, голяма победа, голямо чудо, голямо престъпление, голяма надежда. Важното е нещата да се представят наведнъж и без да се посочва произходът им.
Изводът е, че фактите сами по себе си не стряскат народното въображение, а начинът, по който те се проявяват. Тези факти чрез сгъстяване трябва да предизвикат някой завладяващ образ, който изпълва и подчинява съзнанието. Да се познава изкуството на въздействие върху въображението на тълпите, означава да се познава изкуството да бъдат ръководени.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар