// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Съединяване на абстрактното с материалното.

„Не умее да мълчи, който не умее да говори.“

Идеята за съюза с Бог, е двустранно отразена в човека: това са обрязване, и съюза на езика. И двата са съзидателни, и в двата е заключена енергията на свързване с Твореца, но и двата трябва да се ползват внимателно и правилно. Ние вече разбрахме значението на първия от тях, сега да разгледаме втория – сферата на словото (речта).

Функцията на речта е аналогична на размножителната функция: в ниския свят тялото създава потомството, физическо същество в образа на дете. Във висшия свят главата дава друга “продукция” – словото, речта. Ако децата това са външната проява на жизнената дейност на родителските тела, то думите са външен израз на мисловната дейност на говорещия.

Думите са подобни на семената. Ако се използват правилно те разкриват дълбочинният източник в съзнанието на този, който ги произнася. Тяхната енергия е достатъчно голяма, за да се установи здрава връзка между говорещия и слушащия. Ние създаваме деца, използвайки своето тяло; със силата на речевия контакт ние създаваме ученици, духовни потомци. В Тора е казано: Душите, които те “направили” в Харан. Тук не става дума за децата родени от Авраам и Сара, както може да ни се стори на пръв поглед, а за хората, които те са учили и чийто мироглед са формирали.

“Правенето на души” в духовното му значение – това е много по-важна съзидателна дейност, в сравнение с нейния физически аналог, даване на живот на деца във физическия свят. В известен смисъл връзката между преподавателя на Тора и ученика е по-тясна отколкото между бащата и сина, както твърди и Алаха. Бащата довежда сина в този свят, а учителят го отвежда в Света на Бъдещето.

В книгата “Зоар” е казано, че да се губят драгоценните думи на Тора напразно, за да се опитваш да учиш човек, който не е способен да бъде “талмид”, е все едно напразно да изразходваш сили за интимна близост. И в двата случая става дума за напразно изразходване на висша съзидателна енергия.

Речта това е света на връзката. Казано просто, речта съединява говорещият със слушателя. Между тях може да възникне и се създаде тесен контакт, тъй като речта представлява много мощно средство за сближаване. В Тора думата “говоря”, понякога се използва в евфемистичното й значение за физическа близост (“Те видели, как тя говорела с някой си…”). Това не е случайно езиково взаимстване, тук е скрит важен паралел.

В по-дълбок смисъл речта представлява връзка между висшите и нисшите светове. Речта това е механизъм, с помощта на който може да се пренесе в материалния свят една абстрактна идея, която съществува само във висшите категории на мислене: когато говоря аз преобразувам идеи във физическата форма на звуци, които са достатъчно осезаеми, за да бъдат чути посредством физическия орган на слуха. При което моите думи веднага се преобразуват в абстрактна форма на идеи в мозъка на слушателя. Използвайки физическата форма на речта за предаване на нефизически идеи ние съединяваме абстрактното с материалното.

Идеята за тази свързваща сила, заложена в нашата реч, се проявява във физическата структура на човешкото тяло. Не е случайно, че гласът се формира в областта на шията. Гласът е основата на речта, това е силата, която обединява в едно световете, шията е част от тялото, която съединява главата с туловището, висшата и нисшата сфери. Като цяло тялото на човек е отражение на неговата духовна същност.

Тази аналогия може да се продължи. Ако се вгледаме по-отблизо ние ще забележим, че гласът се изработва в гръкляна, който е разположен в предната част на шията. Традицията твърди, че предната част на която и да е структура носи в себе си позитивна функция, а задната е нейния нисш неразвит аспект. “Фасадата” на тялото въплъщава в себе си, като цяло позитивното начало: както е известно, лицето е разположено отпред, а не отзад. Отношенията се създават, когато хората са обърнати с лице един към друг и много са затруднени, когато са обърнати с гръб. Гърбът е безличен, сляп и чрез него ниската част на организма извежда неприятните на вид и миризма продукти от своята дейност. Всичко това са специфични и структурни особености на човешкото тяло.

Сега да отбележим, че в предната част на шията е разположен органът, който изработва гласа, задната част на шията е „няма”. По-дълбоката традиция ни учи, че предната част на шията, гръкляна се идентифицира с Моше Рабейну: защото Моше е гласа на Тора и Бог разговаря с нас, чрез неговото гърло. Както е казано: “Божественото Присъствие говори от гърлото на Моше”. Тези източници твърдят, че най-лютия враг на Моше Рабейну, фараона се асоциира със задната част на шията: неговата цел е противоположна на това, което се опитва да постигне Моше. Целта на фараона е да не се пуска в този свят гласа на Твореца, да заглуши призивите за духовност. Задачата на Моше Рабейну е да установи висша, съвършена връзка между духовния и физически светове, а фараона се стреми да раздели тези светове. Нищо не можеш да кажеш, освен, че те са люти врагове. Ако прочетеш обратно ивритската дума „паро“ (пей, реш, айн, хей), фараон, то се получава думата “аОреф”, което в превод означава задната част на шията, тила.

Висшата форма на речта е пророчеството. Когато пророкът говори, между висшия и нисшия светове се създава пряка връзка. Човешката реч отразява мислите и намеренията на говорещия, пророчеството разкрива мислите и намеренията на Всевишния.

В Божествената реч е заложен висш потенциал на съзидание. На иврит „реч” се нарича “плод на устата”. Пророкът казва, че думата на Бог винаги дава плодове: “Подобно на дъжда… който се лее от небето и не се връща обратно, докато не застави земята да разцъфти, и даде нов живот, и да поникне реколта, и да дари семена на сеяча…такова ще бъде и Моето слово…”

Речта разкрива тайното и го прави явно. На практика тази задача се изпълнява при всеки вид човешка дейност, всяко осмислено действие открива на света, какво е имало в намерението на този който извършва даденото действие. Ивритският корен на “дабар”, в значението на думата “реч”, ако го разбираме буквално, указва за привеждане на всяко намерение в действие. Той изразява “анага”, контрол или активно управление, както е при словосъчетанието “дабар ехад леДор” – “един е лидерът на поколението”, или „ядбер амим тахтену“, (Той ще постави народа под свое управление). Действието на човек отразява неговия разум, структурата и процесите в този свят отразява Божествения Разум. Цялата човешка дейност по своята същност е форма на речта, а целият свят е форма на Божествената реч.

Тази идея ни помага по-добре да осъзнаем порочната същност на лъжата. Ако правилната функция на речта се заключва в разкриване на скритите светове, то лъжата, “шекер”, се стреми да използва същия този инструмент за разкриване, за да скрива – в това се състои и нейното зло. Истината е пълното и изчерпателно разкриване на скритото, лъжата повърхностно описва ставащото и по такъв начин се стреми да подмени дълбочината на истината. Външната проява лишена от основа във вътрешната реалност, довежда до вероломна лъжа. Аморалността на лъжата е сродна с аморалното поведението на тялото: и в двата случая физическото и външното се използват за откъсване от духовното, вътрешно съдържание.

Сега ни е по-лесно да разберем, защо Тора така сурово осъжда греха на речта. Речта, както ние вече отбелязахме, това е главния инструмент на Творението за разкритие на висшите светове. Способността да говори е отличителен признак на човек. Злоупотребата с речта, която е уникален дар на Твореца, води до изключително пагубни резултати. Не случайно, първият в историята грях е бил извършен чрез речта: негов източник стават дяволските думи на Змея, отправени към доверчивата Хава (Ева). В тази аморална и коварна съблазън е заключена цялата опасност, която съдържа в себе си неправилното използване на речта.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар