// Вие четете...

Ниво на океана

Съдържание на хидрографските работи.

„Който е грамотен има четири очи.“

Преглеждайки резултатите от разгледаните по-горе задачи и спецификите за тяхното решение, могат да бъдат определени основните звена на технологичната схема на хидрологичните работи прилагани към снимката на релефа на дъното. В общия случай тя трябва да включва:

1) избор и оборудване на специфични средства в качеството на носителите на измерителната апаратура;

2) избор и подготовка на апаратурата за снимка на подводния релеф;

3) създаване на планова основа с цел надеждно и точно определяне на положението на обследваната акватория на земната повърхност;

4) избор на средствата и методите за определяне на координатите в процеса на снимката;

5) подготовка на средствата и извършването на наблюдения с цел на височинно привързване на резултатите от снимката;

6) избор на методиката и извършването на снимката, включвайки проектирането на рационална мрежа от галси и организацията на надежден контрол на всички измервания.

В районите с относително малки дълбочини и сложен релеф на дъното, ако в тези райони се осъществява интензивно корабоплаване, за осигуряване на най-пълна гаранция за навигационната безопасност на плаване снимката на релефа на дъното се допълва с хидрографско тралене, което се явява друг важен вид хидрографски работи.

Същността на хидрографското тралене се състои в плътното, без прекъсване на обследването на определена акватория с помощта на специални устройства, наречени хидрографски тралове, позволяващи откриването на всички навигационни опасности, дълбочината над които е по-малка от допустимата. Над траленето в пълна степен се разпространяват изискванията към плановото и височинното обоснование, както и към определянето на координатите на всички открити опасности.

Снимката и траленето, давайки морфометрични и морфографични характеристики се нуждаят от информация за генетичните признаци на релефа. Този недостатък в известна степен се отстранява с изучаването на дънните грундове. Но сведенията за дънните грундове са необходими не само в научен план. Важно е тяхното приложно значение за: избора на местата за котвени стоянки и районите за лягане на подводните лодки и дълбоководните апарати на грунда; строителството на хидротехнически съоръжения; полагане на нефт и газови тръбопроводи, подводни кабели и т.п. В последните години изучаването на дънните грундове е получило допълнителен импулс във връзка с търсенето и добива на полезни изкопаеми.

Всички посочени причини служат като основа за организирането на следните хидрографски работи, които се наричат морска грундова снимка.

Сведенията за хидрографската среда, получени в процеса на снимката на релефа на дъното, траленето и грундовата снимка не изчерпват цялата пълнота на информацията, необходима на мореплавателя. Пътя на мореплавателя започва от и завършва на брега. Възможността за подход към брега и излизане на него, възможните местата за укриване и заставане на котва, наличието на естествени и изкуствени ориентири, необходими за определяне на мястото, и това далече не е пълния списък от сведения, които са необходими на моряците, които трябва да бъдат отразени на морските карти.

Изображенията на брега и различните брегови обекти се пренасят на морските карти от планшетите на топографската снимка. Спецификата на топографските работи на крайбрежието изисква с тази работа да се занимават хидрографите. По този начин, топографската снимка на крайбрежната полоса на материците и островите се явяват важна част от хидрографските работи.

Стопанското усвояване на океаните е довело до създаването на неговото дъно и на повърхността много обекти: нефтопроводи, газопроводи, кабелни мрежи, сондажни и добиващи съоръжения. Повишили са се изискванията към изобразяването на картите на подводната растителност и ареалите, разпространението на живите организми. Нанасянето на карта на всички указани елементи също водят към комплекса от хидрографски работи.

Морските карти се явяват основен източник на сведения за моретата и водните пътища, но те не изчерпват цялата необходима информация за океанските простори. Значителна част от тази информация трудно или въобще не се подава на картографско изобразяване.

Сведенията за климата, хидрометеорологичните условия, правилата за плаване, работата на средствата за навигационно оборудване, възможните места за попълвана на запасите от вода, горива, продоволствие и т.н. се поместват в други пособия: лоции, описания на навигационните знаци, описанието на радиотехническите средства за навигационно оборудване, морските хидрометеорологичните пособия. Сведенията, необходими за лоциите също се събират в процеса на хидрографските работи.

По този начин, в състава на хидрографските работи в общия случай влизат:

1) геодезичната подготовка на района (планова основа);

2) определяне на нула на дълбочините (височинната основа) и привеждането на измерените дълбочини към нулата на дълбочините;

3) снимка на релефа на дъното;

4) хидрографско тралене;

5) морска грундова снимка;

6) топографска снимка на крайбрежната полоса;

7) сбор на сведения за лоцията.

В организационен план хидрографските изследвания могат да се разделят на три етапа: подготовка на изследванията, изпълнение на работите на море, обработка на получените материали.

В подготвителния етап се извършва:

1) научно планиране, включващо изучаването на предишни материали, определяне на районите и задачите на хидрографското изследване;

2) техническо проектиране, установяващо видовете работи, методите и средствата, позволяващи правилно да бъдат изпълнени всички задачи по изследването при най-малки разходи на сили и време;

3) подготовка на плавателните средства, апаратурата, личния състав; окомплектоване на експедицията с необходимите материали; извършване на предварителни разчети и построяване на работните планшети.

Във втория етап на море и на брега се изпълняват всички видове хидрографски работи, предвидени в техническия проект. Основно съдържание на този етап се явява получаването на информация по пътя на непосредствените измервания на различните величини и се извършват наблюдения. Цялата указана информация се фиксира в специални журнали, на планшетите и картите или се натрупва в запаметяващи устройства (ЕИМ, ПК) и се документира с помощта на специална апаратура от автоматизираните системи.

В третия етап, последен етап се извършва:

1) обработка на цялата получена информация на море с цел достигане на най-голяма точност и достоверност на изпълнените измервания;

2) съставяне на отчетните планшети и описания;

3) научен анализ на получените резултати;

4) съставяне на научно – техническия отчет с оценка на получените материали.

Съвременните автоматизирани системи позволяват в значителна степен да се съвместят по време на втория и третия етап от хидрографските изследвания, но по същество си остават същите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар