// Вие четете...

История на българите

Съдбата на бившите сателити на Германия.

Vsv8„Войната е труд, а победата – отплата за него.“

Съдбата на бившите сателити на Германия.

През януари 1945 г. в Москва започнаха продължителни и трудни търговски преговори между делегации на СССР и България. Те завършват едва в края на март и въпреки съпротивата дори на комунистическия представител Трайчо Костов (това ще му струва скъпо след няколко години) са съвсем неблагоприятни за България. Народният комисариат на външната търговия на СССР е наложил невероятно ниски цени на българските стоки (практически вземат на безценица цялото ни налично количество тютюн и розово масло, включително и всички запаси от злато в Народната банка) и налагат търговски монопол върху цените на нашите суровини. В замяна на това ни продават свои продукти (метали, петролни продукти, химикали) на цени далеч по-високи от международните. Загубите за България от тази сделка възлизат на над три милиарда лева. Необходими са многократни протести и молби от софийското правителство, за да се смекчат някои от тези непосилни и жестоки за българската икономика условия.
Огромни трудности са налице и при осъществяване на пратките и доставките, тъй като над 14 000 вагона на БДЛ{ са предоставени за обслужване на съветските окупационни войски в България (и голяма част от тях са изнесени от страната), а други 6000 покрити вагона са иззети от съветското командване и са прехвърлени безвъзмездно в Румъния и Унгария, където се водят съветска собственост. Единствените три оцелели български кораба са взети от СССР като „трофейно имущество“. Като „трофейно имущество“ е обявен и присвоен и единствения „плаващ док“ на България във Варна – построен с германски материали, но заплатен с български средства и представляващ перфектна българска собственост.
Първа българска армия, намираща се вече далеч в Австрия, води тежки и кървави сражения чак до 14 май 1945 г., независимо че Германия подписва акта за капитулация на 9 май в Берлин. В тази война само за няколко месеца България загубва 34 648 свои синове (почти толкова, колкото в освободителната и обединителната за народа ни Балканска война) и бяха разходвани над 160 милиарда лева, почти целия годишен национален доход на страната.
Особено тежко върху икономиката на страната се отразяват разходите, които страната прави за издръжката на съветските военни части, окупирали страната ни въз основа съглашението за „примирие“ в Москва. Огромни български средства (не под форма на репарации и контрибуции, защото мирният договор още не е подписан, а с оглед укрепване титовата власт в Югославия) надвишаващи 5,6 милиарда лева са отпущани на Белград само до 9 май 1945 г. Заедно с това на територията на Югославия се изпращат огромни количества въглища (в зимата на 1944/1945 г. на обикновените български семейства се отпущат само по 20 кг въглища на седмица), суровини за промишлеността, оръжие и екипировка за новосформираните части на титовата армия, строителни материали и хранителни продукти. Над 11 000 сръбски деца бяха приети у нас с осигуряване храна, облекло и подслон. Бяха изчерпани до дъно резервните складове, които не воювала България бе натрупвала до 9. IX. 1944 г.
Издръжката от България на съветските окупационни войски, съгласно съглашението за примирие подписано в Москва, възлиза само до 30 юни 1945 г. на 23 295 922 715 или словом: двадесет и три милиарда, двеста деветдесет и пет милиона, деветстотин двадесет и две хиляди и седемстотин и петнадесет лева. При това съветските окупационни войски остават в България не до 30. VI. 1945 г., а до края на 1947 г., след ратификация на мирните договори.
Ялтенското споразумение (11 февруари 1945 г.) между Рузвелт, Сталин и Чърчил открива възможност за народите на бившите сателитни държави на Оста да разрешават своите вътрешнополитически проблеми по демократичен път, но фактически сферите на влияние на Балканите са вече определени още на 9 декември 1944 г. от Сталин и Чърчил и Ялтенското споразумение установява едно състояние, при което България е 100% под съветско влияние и окупация. С пряката помощ и под пряката защита на Червената армия, комунистите са заели ключови позиции и продължават да разширяват присъствието си във всички етажи и формации на властта.
В Ялтенското споразумение трите велики сили „тържествено декларират“, че ще съдействат за формирането в бившите сателитни на Германия държави на широко представителни правителства и ще улеснят свободни парламентарни избори в тях.
Приключването на войната обаче дава нови възможности за попълзновенията на комунистическата партия към пълното узурпиране на властта чрез т.нар. „Отечествен фронт“.
От своя страна досегашните сателити във „Фронта“ – част от земеделците (начело с Гемето и Н. Петков), от социалдемократите (Гр. Чешмеджиев, К. Лулчев), от „независимите“ интелектуалци (Петко Стоянов) разбират зловещата игра, в която са попаднали, ефимерността и двусмислието на понятието „народнодемократична власт“ и едва сега се опълчват в противодействие на все по-настъпателните действия на комунистите.
Под въздействието на БРП (к) правителството на ОФ насрочва парламентарни избори за XXVI ОНС на 26 август 1945 г. Оформящите се опозиционни групи настояват да се отложат изборите, за да се създадат подходящи условия за нормалното им провеждане. На 13 август 1945 г. политическият представител на САЩ в България М. Барнс отправя нота до регентите, министър-председателя и някои членове на правителството, с която ги предупреждава, че в България няма нормални условия за провеждане на избори. Още на другия ден обаче (по остър сигнал на БРП (к)) Съветският съюз отправя предложение за възстановяване на дипломатическите отношения между СССР и България. За пълномощен министър в Москва е изпратен един от видните интелектуалци на България и бивш пълномощен министър в Москва – проф. Димитър Михалчев. С това комунистите се надяват да притъпят протеста на американската страна и да бъдат проведени изборите на 26 август. Барнс обаче отправя отново нота до министър-председателя Кимон Георгиев, в която недвусмислено се декларира, че САЩ ще установят дипломатически отношения с България само при създаване на нормални условия за избори. Правителството на ОФ е принудено да отложи изборите и САЩ дават съгласието си за акредитиране на ген. Владимир Стойчев (отсега вече той ще бъде ярък проводник на комунистическата политика) за български пълномощен представител в САЩ.
До това време България е възстановила дипломатическите си отношения с Югославия (пълномощен министър Петър Тодоров – като благодарност за системно провежданата му преди това проюгославска агитация в България), с Франция (пълномощен министър ген. Иван Маринов, като благодарност за измяната му на 9 септември към правителството на Муравиев и осигуряване на преврата). Направена е светкавична и цялостна „чистка“ на дипломатическите представителства на България. За нови дипломати са изпратени комунисти и сателитите им, много от които нямат изобщо никаква дипломатическа подготовка и почти никой от тях не владее чужд език. През лятото на 1945 г. са възстановени с подобни представители дипломатическите отношения с Полша, Чехословакия, Албания и др.
Основният параван и оръжие, с което провежда политиката си комунистическата партия, е НК на ОФ и комитетите му в страната. Системно и последователно те се имплантират от комунистически представители и осъществяват „на място“ указанията на партията.
На 7 септември 1945 г., с намерение да предразположат англо-американските представители по отношение на избори в страната, комунистите чрез НК на ОФ „предлагат“, а Министерският съвет „приема“ решение за легализиране на опозиционните групировки в страната. Обособяват се БЗНС (Н. Петков), БРСДП (обединена) с лидер Коста Лулчев и Демократическата партия с лидер Никола Мушанов. Решението позволява и издаване на съответни печатни органи – „Народно земеделско знаме“, „Свободен народ“ и „Знаме“. През ноември 1945 г. към БЗНС – Н. Петков се присъединява и групата на Димитър Гичев (БЗНС „Врабча 1″).
От своя страна обаче комунистическата партия успява да отцепи кариеристични групи от БЗНС и БРСДП, които остават към ОФ за по-голяма „тежест“. Пак с тази цел във „Фронта“ прибират и малобройната Радикална партия на Стоян Костурков. Част от последната остава като Радикална партия (обединена) в опозиция.
При тези условия на 18 ноември 1945 г. се провеждат парламентарни избори за XXVI ОНС, които се бойкотират от опозицията. Това дава възможност на правителството да обяви, че в изборите са участвали 94% от избирателите и от гласувалите 88% са гласували за кандидатите на ОФ. Председател на Народното събрание става Васил Коларов – БРП (к).
На Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ, СССР и Великобритания (18 юли до 2 август 1945) е обсъден въпросът за следвоенните условия в Европа и мирните договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. С изработването на проекто-договорите за мир е натоварен новосъздадения Съвет на министрите на външните работи (СМВнР). Изготвянето на мирния договор с България е възложено на външните министри на САЩ, СССР и Великобритания. Изрично е декларирано, че мирните договори ще бъдат подписани само с признати демократични правителства на държавите – бивши съюзници на Германия. На Лондонската сесия на СМВнР в началото на октомври 1945 г. се излиза с категорично изявление, че няма да се обсъждат проектите за мирни договори с България и Румъния, докато в тези страни не бъдат създадени демократични и представителни правителства.
Тъкмо заради това комунистическата партия в България (съветвана директно от Москва) решава, че периодът до пълно и окончателно налагане на просъветска система на управление ще бъде малко по-дълъг. По препоръка на Московското съвещание на СМВнР (16-25 декември 1945 г.) започват сондажи за включване на поне двама представители на опозицията, с оглед признаването на правителството от САЩ и Великобритания. Кимон Георгиев подава оставка на кабинета, но преговорите с опозицията не довеждат до нищо съществено и на 31 март 1946 г. е обявен съставът на второто правителство на ОФ пак начело с Кимон Георгиев. Сега „съотношението на силите“ е вече променено – 5 комунисти, 4 земеделци, 4 звенари, 2 социалдемократи, 1 радикал и 1 „независим“. Създадени са и нови длъжности – подпредседатели на Министерския съвет – съответно Трайчо Костов (първи секретар на ЦК на БРП (к)) и Александър Оббов (политически секретар на БЗНС).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар