// Вие четете...

Управлението

Съгласие на доброволно робство.

„Робът не си избира господаря. Господарите с правдата не се познават.“

Съгласие на доброволно робство.

Невидимите сили се готвят за внезапно, стремително нападение във всяка област на живота ни. Страшната им цел е да унищожат индивидуалния човешки ум и да накарат цялото човечество да приеме безропотно тяхното наближаващо и безусловно завладяване на целия свят.
Не може повече да не забелязваме, че умовете и душите ни се претворяват и че сме водени като овце на заколение. Тайното братство използва помощта на мрачните сили, създавайки фантастичен – и дяволски – метод за хипнотизиране и контролиране на умовете. Такава е ужасната и смайваща истина. Този метод най-добре се изразява от определението „пресъздаване на човечеството“.
От петдесетте години светът на бизнеса непрекъснато се старае да открие с помощта на магьосниците на рекламата и общественото убеждаване нови начини за влияние върху човешките умове. Ясно е, че в света на корпорациите става дума за подтикване на клиента да купи продукта. Все по-често светът на рекламата използва психологията и техниките на военната психопатология.
Създадена е и специална технология за контролиране на мозъците, която използва метода на скритото убеждение. Малцина си дават сметка, че срещу нас се използват тези техники, защото скритите съветници непрекъснато ни убеждават в нашата независимост, инициативност, интелигентност и умение за взимане на решения. Но е факт, че скритото убеждаване действа, и то много успешно върху повечето хора.
Скритото убеждаване или умението да се влияе върху навиците за купуване се оказа толкова успешно, че през 1956 г. У. Хауърд Чейс, президент на Американското дружество на рекламните отдели, предупреди служителите в рекламата, че дейността им може да бъде определена със същия успех и като необикновено неетична: „Арогантността при моделирането и въздействието върху човешкия ум чрез техниките, които употребяваме, предизвика нашето безпокойство.“
Винс Пакард, автор на бестселъра „Скритите съветници“, стресна Америка през 50-те години с предупреждението, че „във връзка с енергичните си опити да променят дейността ни, някои от скритите съветници приеха становището, че човек съществува, за да бъде манипулиран“.
След Втората световна война голямо влияние върху психолозите и философите оказа невероятният успех на Хитлер и националсоциалистическата партия в Германия и на фашиста Бенито Мусолини в Италия, която оформи мисленето на цели народи. В резултат на това бяха изследвани новите пропагандни методи, които може… успешно да се използват в лансирането на определени „положителни“ обществени цели.
Един от тези, които дълбоко се замисляха над това явление, беше Бертран Ръсел, социалист и член на Фабианското общество в Англия. Ръсел изследва въпроса за най-добрия контрол и манипулация на хората за „доброто на обществото“. В книгата си от 1953 г. „Влиянието на науката върху обществото“ Ръсел предложи теорията, че аристократичният елит може да използва нови, фантастични методи за контрол над умовете: „Трябва да се очаква, че постиженията на психологията ще осигурят на правителствата по-голям контрол над индивидуалната воля и мисъл, отколкото досега. Училището трябва да се опита да унищожи свободната воля толкова успешно, че когато го напуска, ученикът вече да не бъде в състояние да мисли или действа различно от желанията на учителя си.“
Ръсел, привърженик на социалистическото световно правителство и рязък критик на капитализма, предложи властта да влияе върху детските умове „от ранни години, за да създаде такъв характер и такива убеждения, каквито властите искат“. Ако детето е добре обучено идеологически, подчертава Ръсел, всякаква „сериозна критика на властта става невъзможна психологически“.
Но какво ще стане, ако още неосведомените маси не искат да приемат целите на господарите си? Дали не трябва да се промият мозъците им? Отговорът на Бертран Ръсел свидетелства за изопачените възгледи на елита, който в действителност изобщо не се интересува от човешките права: „Дори ако всички са нещастни, те ще вярват, че са щастливи, защото правителството ще им каже това.“
Разтърсващите откъси на книгата, напомнящи нацистките расови експерименти, Бертран Ръсел предполага, че генетичната селекция може да се окаже неизбежна в развитието на съвършеното общество: „Може да се допусне, че Системата ще бъде следната: вероятно с изключение на управляващата аристокрация 95% от мъжете и 70% от жените ще бъдат стерилизирани… Изкуственото оплождане по правило ще се предпочита пред естествения метод. Ако нестерилизираните пожелаят да изпитат насладите на любовта, ще трябва да потърсят стерилизирани партньори.
Отнетите от майките деца ще се отглеждат от професионални бавачки. За свикналите с тази система познатото ни сега семейство ще изглежда такава дивотия, както за нас тотемната организация на аборигените в Австралия. Работническата класа ще работи толкова много и ще има толкова малко храна, че желанията й ще се ограничат до сън и храна. Висшата класа, лишена от по-сладостни удоволствия, поради премахването на семейството и заради игнорирането на висшия дълг на посвещаване за отечеството, ще придобие аскетична проява. Тя ще се интересува само от властта и в нейното преследване няма да спре пред жестокостта.“
В края на краищата, обяснява Ръсел, гонитбата за власт няма да изисква жестокост, тъй като масите, научени да изпълняват задълженията си, което означава да служат робски на господарите си от висшата класа, ще бъдат с толкова парализирани умове и мисъл, че дори няма и да им мине през главата да се съпротивляват: Постепенно чрез селективното размножаване вродените разлики между управляващи и управлявани ще се увеличат до такава степен, че това ще бъдат два различни вида. Бунтът на плебса (низшата класа) ще стане също толкова немислим, колкото въстание на овцете срещу обичая да се яде овче месо.
Целта на контрола върху мозъците е толкова цялостно подчинение на умовете на обикновените хора, че да няма нужда от използване на брутална сила, репресия и твърда тоталитарна власт. Идеал на Тайното братство са хората, които с желание и готовност ще се примирят със съдбата си, убедени, че е добра, че всичко е както трябва и че управниците им са избрани от тях чрез естествената система на селекция. Новата култура, каза Олдъс Хъксли, не се нуждае от наказателни отряди: „Няма основания новата тоталитарна държава да прилича на старата. Управление с помощта на екзекуционни взводове… вече е не само нечовешко… но и подчертано неефективно, а във времето на напредналата технология, неефективността е грях срещу светия дух.“
Според Хъксли, „в истински успешната тоталитарна държава всевластната администрация на политическите шефове и армията й от ръководни кадри ще контролира популацията на робите, които не трябва да се принуждават за нищо, тъй като приемат робското си положение“.
Френската революция, предизвикана от Великата ложа на Изтока в Париж, даде на членовете на Тайното братство голяма надежда, че някой ден светът ще бъде съгласен на доброволното робство. Масоните и заговорниците от Якобинския клуб успешно убедиха френското общество, че кралете са само подли паразити и врагове на народа.
„Демократично“ бе създадена малка елитна група, наречена „Комитет за обществена безопасност“, която започна да съставя списъка на „народните врагове“.
В същото време масоните от Комитета за обществена безопасност използваха техниката на масовата хипноза, промиване на мозъци, театрални илюзии, магия и алхимия, за да насочат обикновените хора към желаната цел.
В края на краищата почти пет милиона французи загубиха живота си на гилотината, когато в цялата страна започна варварска оргия на кръвопролитие. Програмата за масова дехристианизация стана част от психологическата и духовна война, водена от масонските предводители срещу народа, когото можаха да убедят в демократичността на процеса при избиране на властта, носеща на хората свобода, равенство и братство. Бяха изгаряни църкви, измъчвани и качвани на гилотината свещеници, а християните бяха освирквани от тълпата. Невинни мъже, жени и деца бяха осмивани, подигравани и замервани с огризки. Всеки, който се осмеляваше да се моли на Исус Христос, бе квалифициран като „държавен враг“. Сваляха от стените на още незапалените църкви разпятията. Насила бяха изземани домашните разпятия, които после бяха излагани обърнати по улиците, а тълпата пикаеше отгоре им.
Мрак се възцари над целия народ. Ако не дяволът бе завладял умовете на хората от Комитета за обществена безопасност, то кой друг бе виновен за тия деяния? Ако не дяволът действаше чрез масонските агенти, чиито изтънчени методи за контрол над мозъците направиха възможни тези престъпления, как да обясним съществуването им? Какъв мираж бе завладял умовете на милиони обикновени селяни и дребни търговци, та ги убеди да вземат участие в толкова брутални терористични действия срещу невинните им съседи?
Изследванията върху техниките и методите за контрол над умовете, които Тайното братство използва срещу човечеството, показват, че насилието, което бе извършено върху умовете на френския народ преди два века, сега се повтаря в световен мащаб. Може би днес в някаква канцелария, състав от „обществени инженери“, наети от Братството, изготвя списъка на хората, които ще бъдат обвинени като „държавни врагове“?
Ясно е, че старите методи заедно с новите постижения на психологията, науката за силата на думите (семантиката) и пропагандата действат сега заедно. Тези окултни системи се използват, за да се поробят, опиянят и напълно да преобразят човешките умове.
Тайното братство има възможност сега да подлага човешките мозъци на масова халюцинация, форма на групова лудост и световна илюзия. Освен това членовете на Тайното братство много са развили някои окултни и магически умения и могат да използват черна магия и чернокнижие, за да предизвикат в умовете на цялото човечество пълна промяна на съзнанието.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар