// Вие четете...

Управлението

Съвременния западен паразитизъм.

„Умния крадец в своя квартал не краде.“

Съвременният западен паразитизъм има две взаимно свързани основи: а) военна; б) финансово икономическа.

Такова делене е доста условно. Формално постъпленията на различни материални ресурси от най-отдалечените кътчета на света в страните от Запада се осъществява не под формата на данъци, както е ставало в Римската империя, а на основата на „цивилизовани“ финансово икономически отношения*. А тези отношения, както ни учи западната икономическа наука, се управляват от „невидимата ръка“ на пазара. А „невидимата ръка“, както учат западните професори по икономика, е и „справедлива“, и „ефективна“: Тя осигурява взаимните интереси на участниците в пазарните отношения, поддържа спазването на принципа на „еквивалентност“ на обмяната, грижи се за равномерното (оптималното) разпределение на „факторите на производство“ (природни ресурси, работна сила, капитал) в пропорциите на световната икономика и т.н.

* Периодически, наистина, днес се повдига въпроса от управляващите кръгове на Запада за необходимостта от въвеждане на световни данъци. Естествено основните платци на такива данъци трябва да станат страните от периферията на световния капитализъм, а крайните получатели на събраните средства — западните корпорации. За последен път дискусия по повод необходимостта от въвеждане на световни данъци са се провеждали в разгара на кризата от 2008 — 2009 г. разговорите се водели около необходимостта от въвеждане на данъци на банковата дейност за това, че за сметка на тези налози да се поддържат световните „системно образуващи“ банки.

Обаче при по-внимателно разглеждане се изяснява, че „невидимата ръка“ на пазара съвсем не е виртуална абстракция, тази ръка е напълно материална, на 90% се състои от най-здравата стомана. И расте тази ръка от онзи същия Запад, който разказва на останалия свят „научни“ митове и легенди за „невидимата ръка“. Очевидно, читателят се досеща, че става дума за военната машина на Запада.

Именно благодарение на използуването на военна сила над останалия свят се осигурява „ефективното“ използуване на финансово икономическите методи за поддържане на паразитното потребление в страните от Запада. „Финансово икономическите отношения“ на Запада с останалия свят — това е само параван, маскиращ силата, с помощта на която Западът осъществява ограбване на останалия свят. Финансово икономическите отношения, съществуващи днес между Запада и останалия свят (съглашения, договори, контакти, конвенции и т.н.) са принудителни; наложени от Запада на останалия свят със сила (допълваме в редица случай с лъжа). Опитите на страните от периферията на световното стопанство да се откажат от такива отношения или поне да преразгледат условията, предизвиква твърдо противодействие от страна на Запада, започвайки от подривни акции на западните специални служби и убийства на политически дейци и завършвайки с масирано използуване на ракети и бомбардировачи*.

* См.: Дж. Перкинс. Този автор убедително разкрива основните принципи и технологии на подчинение на страните от периферията на световния капитализъм на „златния милиард“, а по-точно на световните лихвари. На първо място се използват хора от международните финансови и икономически организации (от типа на МВФ, МБРР, СТО) за това, че да се налагат на посочените страни неравноправни (грабителски) съглашения. При това се използва широк арсенал от методи на „убеждаване“ на местните ръководители, включително подкуп. Ако не им се отдаде това, влизат в работа западните специални служби, които „убеждават“ местните ръководители използувайки специфични методи (шантаж, организиране на терористични актове, убийства на месни лидери и др.) Накрая, ако и те не постигнат желания резултат, за „убеждаване“ на непокорните се използват въоръжените сили, организират се войни на Запада срещу страните от световната периферия.

Може да назовем следните финансово икономически способи и механизми за ограбване от Запада на периферията на световното стопанство:

1. Търговски. Използуване на не еквивалентен обмен. Някаква част от продукцията собствено производство на страните от Запада доставят на периферията на световното стопанство. На първо място това са машини, оборудване, технологии и др. В замяна те получават суровини, енергоносители, селскостопанска продукция, потребителски стоки (продукция на обувната, текстилната и шивашка промишленост, битова техника, мебели, детски играчки и всякакви други, които може да се отнесат към трудоемки и екологически опасни производства). В търговският обмен между Запада и икономически по-бедните страни възниква така наречената „ценова ножица“: с всяка година бедните страни за всяка единица експортирана стока могат да купят все по-малко стоки в икономически развитите страни. Да вземем например: ако, да кажем, през 1980 г. развиваща се страна за закупуване на произведен на Запад струг е трябвало да достави 1 тон банани, то през 2010 г. вече е трябвало 2,5 т банани.

Може да използваме и друга аритметика: да сравним цените на които Западът закупува една или друга стока от развиващите се страни и цените, по които тази стока се реализира на вътрешния пазар на западната страна. През 1986 г. развиващите се страни получавали по 5 цента за фунт захар и 7 цента за фунт банани. Тая същата захар се продавала в развитите страни по 40 цента, а бананите по 45 цента. Транспорта на едната и другата стока от развиващите се страни до Запада възлизал на примерно 5 цента на фунт. По такъв начин, печалбата от търговията със захар и банани, която получавали западните компании, била съответно 30 и 33 цента на фунт. Развиващите се страни биха могли (при същите цени на дребно на западните пазари) захар и банани на неколкократно по-високи цени, даже ако печалбата се дели по равно. По такъв начин чрез не еквивалентен стокообмен се е извършвала и се извършва експлоатацията на развиващите се страни, по-точно на онези работници, които са се трудили и се трудят за производството на стоките, които употребява паразитиращият Запад.

През 1990-те години, както пише О. А. Платонов, „даже по доста занижените разчети на ООН, западните страни не доплащат на страните — доставчици на суровини не по-малко от 40% от стойността им. Ако тази стойност се раздели на цялото население на Запада (по-малочислено в сравнение със страните доставчици), то в западните страни за една единица национален доход, създаден от собствен труд, се полагат две единици и повече, получени в резултат на експлоатацията на други народи. Съществуващата днес система на цените на ресурсите е изгодна само на Запада и се поддържа с неговия диктат, в това число и военен “.

2. Инвестиционни. Получаване на печалби от чуждестранни инвестиции на западните транс национални корпорации (ТНК) и транс национални банки (ТНБ). В страните от периферията на световното стопанство по-високи инвестиционни печалби се осигуряват за сметка на достъпа до евтини природни ресурси, евтина работна сила, до вътрешните пазари на приемащите страни, за сметка на икономии на разходи за опазване на природната среда, данъци (в приемните страни те често са по-ниски отколкото в страната на базиране на ТНК и ТНБ).

Трябва повече да се каже за икономията от евтина работна ръка. Именно тази причина на първо място е определила износа на трудоемките производства от страните на Запада в развиващите се страни през последните десетилетия, особено след 70-те години на миналия век. Заплатата в развиващите се страни е на порядък по-ниска от тази в развитите. В развитите страни наемните работници имат такива атрибути на „цивилизацията“ като, автомобил, жилище, хладилник, перална машина, друга битова техника (наистина част от това имущество е придобито с дългове, може би и цялото, а сумарните задължения по кредити на този „цивилизован“ работник могат да превишават стойността на имуществото му). Затова тези „отвличащи“ моменти маскират робското положение на наемния работник на Запад. А ето в развиващите се страни такава маскировка често няма, затова не възникват съмнения, че тамошният работник е действително роб.

В издадената в много страни по света (в това число и в Русия) книга „Черна книга на корпорациите“ съдържа голямо количество примери, какви гигантски печалби получават западните компании за сметка на експлоатацията на евтина работна сила в страните, намиращи се извън предела на зоната на „златния милиард“. Ще дадем един от тях. Известната корпорация „Nike“ произвежда маратонки и други спортни обувки извън пределите на икономически развитите страни. В частност в Индонезия. Там производството на чифт маратонки й излиза 5 долара. В САЩ тя ги реализира по 100–150 долара. Работниците, произвеждащи тези обувки, получават само по 2 долара на ден.

На предприятията на ТНК в много развиващи се страни се трудят съвсем не незабележима част от местните наемни работници. Например, в началото на 1990-те години в страните от Латинска Америка (Аржентина, Боливия, Бразилия, Колумбия) дялът на такива работници в общата заетост е варирала от 10 до 23%. В Сингапур и Сенегал той е превишавал 50%. Впрочем, даже ако туземните работници се намирали в предприятията на местни капиталисти, те са били експлоатирани точно така, както и на предприятията на ТНК. Разликата се заключавала в това, кому се пада създавания от тези работници прибавен продукт — на местните или на чуждестранните капиталисти. Впрочем, като правило, нормата на печалба от операциите на ТНК е по-висока, отколкото у местните компании. Местните компании пряко или косвено (например като под изпълнители) работят за западните ТНК, отдавайки им част от първоначално получения прибавен продукт.

Печалбите, получавани от ТНК от своите задгранични инвестиции се прехвърлят в офшорки или в страни от „златния милиард“ и обезкръвяват икономиката на страните от световната периферия. Не е нужно да търсим примери надалеч. Да вземем Русия или България, където още през 1990-те години твърдо се настани чуждестранния капитал. Доходите на чуждите инвеститори от производствената, търговската и финансово-кредитната дейности в нашата страна, по данни на Банка на Русия, съставляват (в млрд. дол.): 2006 г. — 53,1; 2007 г. — 68,2; 2008 г. — 88,7; 2009 г. — 61,3; 2010г. — 73,8. За периода 1995–2010 г. общият обем на доходи на чуждестранните инвеститори в Русия е надминал 500 млрд. дол. Цифра, по наше мнение е занижена, но и така тя впечатлява. Ако през 1990-те години притока на чуждестранни инвестиции в руската икономика превишаваше изнасянето на доходи, то през последните години ситуацията стана противоположна: инвестициите на ТНК в нашата икономика се превърнаха в „помпа“, обезкръвяваща нашата страна.

3. Валутни. Западът емитира (пуска в обръщение) собствени пари, които използува за международни разчети и плащания с много други страни по света, на първо място с развиващите се. Днес монополно положение в света заема американския долар. Възможността за емитиране на национални пари, които едновременно с това изпълняват функцията на средства за международни разчети и плащания, позволява на страната емитент (САЩ) да се разплаща за получаваните стоки и услуги с „продукцията“ на своята „печатна машина“. Фактически използуването на доларите с нищо не обезпечени „зелени хартийки“ означава съвсем истински грабеж от САЩ на всички други страни, влизащи като провинции в състава на Pax Americana. Тези „зелени хартийки“ са смокиновото листо, с което се прикрива неугледната картина на този грабеж. От другата страна са страните принудени за закупуването на стоки от Запада да си набавят необходимата валута (долари, евро, лири, франкове или др.) като продадат предварително (като правило — по занижени цени) свои природни ресурси или други стоки на световния пазар. Разбира се, че подобен род стоково-парични отношения между Запада и останалия свят са крайно изгодни за първия и представляват откровен грабеж за втория. Системата на този грабеж допълнително се усилва с изискванията от страна на Запада за това, че другите страни да натрупват „зелените хартийки“ (а също и „хартийки“ с други цветове) във вид на тъй наречените „валутни резерви“ и да не се опитват с тях да купуват от Запада недвижими имоти, предприятия, земя и др. Тоест, останалият свят да не смее да напомня на Запада, че последният е задлъжнял на останалия свят. Западът постоянно внушава на туземците, че увеличаването на „валутните резерви“ е добре, това е „въздушна възглавница за безопасност“, „свидетелство за конкурентоспособност“ и т.н.

Западът много жестоко наказва онези, които се опитват да се откажат от неговото „валутно благодетелство“, тоест от „зелените хартийки“ (като средство за международни разплащания, като средство за натрупване на международни резерви). Ето Садам Хюсеин заявил, че прекратява продажбата на нефт за американски долари (ще премине на евро), и Вашингтон обявил Хюсеин за „диктатор“ за назидание на другите президенти, крале и премиер министри. Ето Китай заявил, че няма да натрупва долари в своите валутни резерви, и Вашингтон вече заплашва с въвеждането на мита за китайския импорт, започва да поддържа тибетските сепаратисти, активизира своите контакти с Тайван и т.н. Нима това не е използуване на сила като средство за „осигуряване“ на американския долар на международната арена?

Говорейки за валутните методи за ограбване на провинциите на Pax Americana от Вашингтон, не бива да заобикаляме такава важен въпрос, като системата на валутни курсове. Валутният курс, както ще ви каже всеки професор по икономика, се определя като някаква резултатна величина на валутния пазар под влияние на търсенето и предлагането на съответните валути. Няма никаква „скрита ръка“. Само пазарът с неговите търсене и предлагане! Ако сравним нивото на доларовите цени в САЩ на определен набор от стоки и услуги (така наречената „кошница“) и цените в рубли на стоки и услуги на такава „кошница“ в Русия, то ще видим, че един долар е примерно равен на 15 рубли. Тоест с 15 рубли в Русия може да си купиш толкова стоки и услуги, колкото с 1 долар в САЩ. А ето на валутния пазар рублата се заменя за долар в съотношение 30:1. Това означава, че притежателя на долари може да купи в Русия при такъв валутен курс два пъти повече стоки и услуги, отколкото ако рублата се обменяше за долар в съотношение 15:1. Този парадокс се нарича „занижен“ курс на руската рубла или, наопаки, „завишен“ курс на долара. Професорът по икономика, без да се замисли, ще каже: „Така е решил пазарът“. В действителност, решил го е не пазарът, а хората, при това не обикновените купувачи и продавачи на валута, а онези, които командват този пазар. А пък защо му трябват на Вашингтон занижени курсове на валути в Русия и други страни от периферията на световното стопанство, на читателя сигурно му е ясно — за да може на безценица да купува в тези страни природни ресурси, различни активи, предприятия, земи и др. За манипулацията на Запада с валутните курсове ние ще поговорим по-надолу.

4. Кредитни дългове. Държавите от периферията на световното стопанство по-голямата част от създаваните в пределите на техните територии блага изпращат в страните от „златния милиард“ без да получават нужния еквивалент от страните на Запада. Постоянно изпитвайки дефицит на финансови ресурси за вътрешно потребление и икономическо развитие (при това Западът категорично не разрешава да се изразходват валутните резерви), страните от периферията на световното стопанство са принудени да прибягват до външни заеми. Заемите се вземат от същия Запад. Та нали Западът притежава „печатна машина“, на която винаги може да напечата необходимото количество цветни хартийки, при това хартийки със статут на международна валута. Впрочем, на Западът не му е нужно често да печата нови пари. Та нали развиващите се страни държат своите валутни резерви в западни банки. А последните връщат тези същите валутни резерви на бедните страни, но с лихва. Често с висока лихва — на основание, че рисковете са големи, разбирате ли, в тези страни. През 1990-те години външният дълг на развиващите се страни вече бил превишил 2 трлн. дол.

По данни на ЦРУ външният дълг на някои страни съотнесен спрямо БВП (брутен вътрешен продукт) за 2010 г. е бил (%): Зимбабве — 132, ДР Конго — 100, Република Конго — 156, Бурунди — 202, Гамбия — 170, Гвинея Бисау — 203.

Някои страни от третия свят и бившия социалистически лагер изразходват повече от половината от валутните си доходи от експорт само по обслужване на своите дългове (изплащане на лихви по кредити). Това е съвсем истинско дългово робство, само където в качеството на дългов роб се явява не отделен човек, а цял народ: народът произвежда продукт („добавена стойност“), а част от този продукт чрез бюджетно данъчната система се иззема и след това се прехвърля в западна страна, явяваща се кредитор, а едновременно с това се явява и в качеството на колективен робовладелец. Всеки който се е родил извън зоната на „златния милиард“ е роден като „дългов роб“.

Най-интересното е, че тези пари които Западът дава снизходително на периферните страни под формата на земи, веднага се връщат на сметките на ТНК (освен онези, които по късно ще се върнат по реда на погасяване на заемите). Част от парите биват окрадени от месния „елит“, който веднага крие тези пари в западни банки. Големи суми пари се връщат на запад като заплащане за никому непонятни „услуги“ (например консултантски услуги и „изследвания“ от западни експерти) и т.н.

По такъв начин, валутата, получавана от развиващите се страни от експорт на суровини или като заеми и „помощи“ само транзитно преминава през сметките на тези страни, пък и самите сметки се намират в западни банки. В крайна сметка валутата се връща на сметките на западната олигархия. А в развиващите се страни „като гарантиран остатък“ остават само дългове. Развиващите се страни са здраво привързани към финансово банковата система на Запада, и такава обвързаност осигурява на Запада здрав контрол над останалия свят. В западните банки се съхраняват валутните резерви на централните банки на останалия свят, а също и милиарди долари, окрадени от местните „елити“. Последните събития в Близкия и Средния Изток през 2011 г. показаха, че всички милиарди на местните елити са призрачно богатство: в швейцарски и други западни банки паричните средства на либийския лидер Кадафи и египетския президент Мубарак — „най-добрите приятели“ на западните лидери — били арестувани или замразени. Това е още един пример за това, как парите, емитирани от западните банки, се връщат на Запад, а в развиващите се страни „като гарантиран остатък“ остават само разрушения и смърт след „народните въстания против местните тирани“.

Техниката на „цивилизовано“ ограбване на народите, които не се отнасят към „златния милиард“, подробно е описана в нашумялата книга на Дж. Перкинс „Икономически убийци“. Дж. Перкинс пише за това с познаване на нещата, тъй като сам в продължение на много години се е занимавал с операции по такова ограбване в организации, обслужващи интересите на световните лихвари: „Икономическите убийци — това са високопоставени професионалисти, които измъкват от различни държави по целия свят трилиони долари. Пари, дадени на тези държави от Световната банка, Агентства на САЩ по международно развитие и други, оказващи «помощ» задгранични организации, те прехвърлят в сейфовете на корпорации и джобовете на няколко от най-богатите семейства, контролиращи световните природни ресурси. Те използуват такива средства, като мошенически манипулации с финансовата отчетност, подправяне на резултати на избори, подкупи, изнудване, секс и убийства. Те играят на старата като света игра, придобиваща ужасяващи размери сега, във времената на глобализацията. Аз знам за какво говоря“.

Развитите страни на Запада също са затънали „в дългове до ушите“, при това в абсолютна величина са на порядък по-високи от дълговете на страните от периферията на световното стопанство. Но никой от техните кредитори (а това са все страни от периферията на световното стопанство) не смее да им напомни за тези дългове (ако някой започне досадно да напомня, може да си навлече гнева на Запада и даже бомбардировки).

Като отчитаме казаното по-горе смеем да поставим под съмнение тезиса на много автори, които считат, че основа на „материалното благополучие“ на Запада се явява „високата ефективност“ на западната икономика. Впрочем, днес живота все повече опровергава този лъжлив тезис: твърде много се набива на очи паразитизма на Запада, тоест дисбаланса на производство и потребление в полза на второто. В тази връзка днес се появяват трудове, в които авторите признават и даже активно изобличават „паразитизма“ на Запада.*

* Наистина, това не са учебници за студенти; учебниците продължават да провеждат „линията на вашингтонския обком на партията“ и убеждават младежта в „ефективността“ на западната икономика.

Изобличителите на западния „паразитизъм“ всички свеждат до това, че Западът е съумял да построи ефективна система за финансово икономическо ограбване на страните от периферията на световното стопанство (нерядко го наричат „неоколониализъм“). Всичко това е така. Но това да отговорят, какъв е секрета на тази „ефективност“, те обикновено забравят.

В тази връзка ние още веднъж ще подчертаем: финансово икономическите инструменти за построяване на отношенията на Запада с останалия свят са само камуфлаж, създаващ илюзия за „цивилизован“, „демократичен“, „пазарен“ характер на тези отношения. Този камуфлаж е призван да скрие истинския характер на отношенията, които следва да се нарекат отношения на насилие, жестокост, на човешка ненавист. Насилието се изразява в използуване или заплаха за използуване на военна сила от Запада против останалия свят. Без тези „силови“ подпори западната система на финансово икономическо ограбване на народите по света би се разпаднала като „къща от карти“ за 24 часа.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар