// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Съвременната демокрация.

„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“

Съвременното общество се стреми към свобода от задълженията. Говорейки за нравственото състояние на хората в пред месианската епоха, Тора с горест предсказва: „Лицето на поколението ще бъде като муцуна на пес“. В това сравнение има много скрити значения. Да приведем едно от тях. Кучето бяга пред господаря и постоянно се оглежда, да види къде се насочва той. На пръв поглед ни се струва, че кучето води човека, но в действителност е обратното – човекът води кучето, стоейки отзад. Когато господарят свърне по друг път,кучето се връща и го догонва и отново бяга отпред, по избрания път. И така, независимо, че кучето е винаги първо, всъщност то следва човека. В навечерието на идването на Машиах в обществото ще се насложи именно такова положение: на всички ще им се струва, че хората ходят зад ръководителите си. Обаче ролите ще са сменени: ръководителите ще почнат да служат на масите и послушно да ходят в тяхната посока. Постоянно оглеждайки се в тълпата и опитвайки се да познаят ,накъде ще завие тя, лидерите на поколенията ще си дават вид, че именно те указват направлението.

За човек, израснал в западна либерална традиция, тази оценка може и да му се стори странна, но това е истинското положение на нещата в съвременното демократично общество. Съвременната демокрация, гордостта на западното либерално мировозрение, функционира в точно съответствие с предсказанията на еврейските мъдреци. На ръководителите им се струва, че те вървят начело на колоната, но в действителност те изцяло зависят от волята на народите си. Цялата им цел е в това да удовлетворяват исканията на избирателите, иначе ги чака неминуем провал на следващите избори. Те се наслаждават на високия си статус, но в действителност цялата им власт е съсредоточена в ръцете на тълпата, с избирателните бюлетини.

В наше време обикновените избиратели не се интересуват от задълженията си, тях ги вълнуват само правата им. Затова те не признават авторитета на лидерите си и ги дължат в пълна зависимост от „гласа на народа“. На кратко, лидерите – въобще не са лидери.

Ръководителите на съвременните демократични страни открито се боят от гласа на избирателя. Решенията им се диктуват не от морални съображения, а от стремеж за популярност. Политическите дейци открито признават, че целта им е да получат властта. Политиката става арена на борба за лидерство и за съхраняване на постигнатата власт. Тези цели никой не крие, те се провъзгласяват открито и безсрамно. Кой сега помни, че ръководителят, на първо място е длъжен да обезпечи благополучието на народа и страната и на последно място интересите на поддържащите властта? Секуларните лидери са привикнали не да дават, а да вземат, заради съхранението на властта те често са готови на всякакви престъпления, чак до убийство.

Тора определя лидерството като бреме от задължения, а не привилегия. В еврейските ръководители от древни векове е ценено смирението и … нежеланието да бъдеш лидер! Моше Рабейну е убеждавал Бог, че не става за ролята на вожд и Всевишният буквално го е заставил да възглави еврейския народ. Давид пасял овцете на баща си, когато го извикали, за да го помажат за цар. Много пророци са изпълнявали мисията си по принуда Свише. Когато синовете на Исраел странствали по Синайската пустиня, длъжността на старейшини заемали тези самоотвержени лидери, които намирайки се в Египет, доброволно са приемали върху себе си телесните наказания заради другите евреи. Накратко, главният критерии за еврейския ръководител е била готовността да страдаш за своя народ, а не стремежа за власт и почести. Интересно е, че в древността за лидери често са издигани пастирите (лидери не само в управленски, битов, но и в по-важния духовен план – пастири са били раби Акива, раби Елиезер и др.). Грижейки се за стадото, защитавайки овцете от хищници и опасности, те попътно се готвели за бъдещата отговорност към хората. Такъв стаж е бил къде по-полезен от много летния опит на жестоката политическа борба.

Всъщност стремежът за неограничена свобода прави обществото почти неуправляемо. Неговите ръководители притежават само формален авторитет. Законите лошо се спазват, тъй като те отразяват само волята на народните маси. Когато законите са установени от хората, може да бъдат отменени, в момента, в който почнат да не се харесват на обществото и по пътя на гласуването, да се въведат нови закони, да се създаде нова реалност. Законите не са абсолютни, те са резултат от политическата договореност и настроение на масите, по същество –прищявка на поколението.

Ако законът ме задължава само в такава степен, с която аз съм съгласен, то това не е закон – той въобще е лишен, от каквато и да е сила. Ако обществото само установява границите на допустимото –това не са граници: те ще се променят произволно и варират според прищявките на масата. Волята на народа е първична, а законът – вторичен.

В Тора действа обратния принцип на предпочитание, в съответствие с известния афоризъм: в демократичното общество народът установява законите, в Тора – Законът управлява народа.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар