// Вие четете...

Поведенчески модели

Сублимация на либидото.

„Щастлив е не онзи, който има това, което желае, а онзи, който не желае, това, което няма.“

Сублимация на либидото.

Много от великите художници на Ренесанса са сублимирали своето либидо, концентрирайки енергията си повече върху артистичното творчество, отколкото върху гениталната дейност. По този начин силата, която не протича по биологичното русло, минава по съзидателния ментален път. Този процес на сублимация е бил много добре познат на творците на романтизма. В някои рицарски ордени в Средновековието рицарите са избирали съзнателно някоя красива дама със знатен произход, за да й служат. Този вид отношения, присъщи на онази епоха, са били всъщност един съзнателно изработен механизъм за засилване на потока от енергия у мъжа с цел да се сублимира либидото.
Много платонично влюбени мъже са практикували, без да съзнават това, един вид сублимация на своето либидо.
Защо същото не се е случило с жената? На първо място, защото е с много повече задръжки от мъжа, поради което не успява да овладее енергията, необходима за сублимация. На второ място, защото развитието на жената е значително по-трудно и сложно от това на мъжа. Докато той винаги има любовен обект (първо майката, а по-късно съпругата) и само един ерогенен център (мъжкия атрибут), жената трябва да смени любовния обект, като прехвърли върху бащата любовта, изпитвана към майката, както и да смени ерогенната зона. Този процес изисква огромен разход на психическа и либидна енергия, като намалява потока енергия, способна да бъде сублимирана.
От друга страна, поради отсъствието на страх от безполовост, жената по-трудно преодолява едиповия комплекс, затова го превъзмогва късно и то не напълно. В резултат на това се нарушава формирането на Свръх аза – система от морални норми и ценности, които тласкат субекта към съвършенството. Нейният импулс за сублимация е твърде слаб, тъй като тя не вижда идеалната цел, към която да се устреми. Без мотивация, основана върху ясно определен път за постигане на тази цел, успехът е невъзможен. На това се дължи и фактът, че очакванията на жената се свеждат до материални и външни придобивки, а не до вътрешното й развитие, импулсът за което би трябвало да дойде от Свръх аза.
Присъщият на жената нарцисизъм я обсебва до такава степен, че тя не е в състояние да се отвори за енергетичното въздействие на мъжа. Когато жената се влюби в един мъж, много рядко любовта й е платонична; обикновено тя очаква това привличане да се материализира в постоянна връзка. Тя се стреми към мъжа, за да постигне лична сигурност, да има дете или да компенсира липсата на мъжки атрибут.
Жената е възпитавана от обществото да потиска желанието си за любовни ласки и да смята свободната изява като нещо неприемливо и неморално, поради което винаги е имало огромен брой мъже, жадни за женски ласки, и една малка част жени, които да ги задоволят. Именно така е възникнала проституцията. Поради трудността да задоволят желанията си, много мъже са принудени да практикуват една карикатурна сублимация. Трябва обаче да посочим, че в този случай става дума за примитивна и непълна форма на сублимация, породена от възхищението, което мъжът изпитва към жената. Възможно е в този процес да участва и завистта към женския орган и сублимацията да е резултат от позитивния поток на завистта, тоест любовта.
Нека си припомним, че според Теодор Райк любовта винаги започва със завистта, която е негативният поток на възхищението („Любовта през очите на един психолог“, Теодор Райк).
Оттук следва, че индивидите с ниски инстинкти не сублимират, тъй като те желаят само тялото на жената, за да задоволят плътските си апетити, без да изпитват възхищение и любов към нея.
Що се отнася до потискането на женското желание за любов като пречка за постигане на сублимация, трябва да посочим, че едно инертно, застинало либидо представлява парализирана, разстроена и непълноценна сила, поради което трудно може да се насочи към по-висши нива.
Всяка сублимация се заражда чрез стимулиране на либидото, след което възвисяването, потискането или спадът зависят от посоката, в която ще го тласнат чувствата и разумът.
В случай на потискане се наблюдава безплодно увеличение на либидния натиск, който накрая се отклонява в погрешна посока чрез механизмите на истерията или перверзното удоволствие, като например словоохотливост, ревност, въображаем еротизъм и прекомерна емоционалност – несъзнателни форми на психично самозадоволяване.
Идеализирането на жената като земна и божествена майка; естественото възхищение, породено от нейната красота; удивлението на мъжа пред нейната способност да създава живи същества и любовният копнеж, който предизвиква, кара мъжете несъзнателно да виждат в нея майка, богиня и любовница – обстоятелство, което определя в повечето случаи възходящо сублимно движение на либидните импулси.
Много рядко може да се срещне мъж, който да не се възхищава на жената, защото всички са имали майка.
Що се отнася до женския пол, неговото отношение към мъжете обикновено не е на възхищение, а по-скоро на завист – поведение, което лесно преминава в презрително отношение към любовните претенции на мъжете. Често може да се чуе, че „мъжете са големи прасета“, че „единственото, което искат, е да те вкарат в леглото“, че „използват жените“ и т.н.
От друга страна, наистина не са много мъжете, достойни за възхищението на жените не само заради външните си качества. Поради тази причина дълбоко в себе си жената не се възхищава на мъжа и по-трудно стига до сублимация.
Многобройните проблеми и предизвикателства, които животът поставя пред мъжа, го принуждават да развие едно мъжко, стабилно „аз“, тоест мъжка идентичност, която не е женска, а на човек от мъжки пол.
Що се отнася до либидото, силното желание за притежание, което мъжът изпитва към жената, може да го доведе в някои случаи до абсолютно несъзнавана сублимация, а това укрепва още по-силно неговото психично „аз“. Това е една от причините, породили еволюционното различие между половете на равнището на психичното и ментално желание, като самецът е стигнал до положението си на мъж, докато самката си е останала такава. Мъжът в известна степен е ментализирал своя атрибут, но жената не е ментализирала своята матка, предпочитайки да остане утеринно самка, вместо да постигне едно по-висше ниво на управление на своето желание за любов.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар