// Вие четете...

Начини на манипулиране

Структури извън нормите.

„Около светците се въдят дяволи.“

„Какво е това чудо, наречено Център за либерални стратегии? Мозъчен тръст в култура, в която думата „мозъчен тръст“ е непреводима. Рolicy institute в контекст, в който politics и policy се превеждат с една и съща дума: политика. Аналитична кристална топка в китайски магазин за политически практики“. Така се самоописва ЦЛС пред публиката на интернет сайта на университета „Карлтън“ в Канада. Всъщност претенцията за изключение, което налага правила, за реалност, която се вдъхновява от реалността, но не се подчинява на всичките й принуди, се среща в дискурса на всички членове на мозъчен тръст.

Повечето от членовете на екипа, те всички се чувстват горди, че принадлежат на структура извън нормите, и най-вече защото работят в хоризонтална не йерархизирана организация:

Ние сме хаотичен и хоризонтален мозъчен тръст. Понякога Иван налага малко ред, когато нещата не вървят. (Г. Ганев).

За разлика от ЦИД, структурата на ЦЛС наистина изглежда по-малко йерархизирана: бордът на директорите, ръководен от Иван Кръстев, е съставен от най-влиятелните експерти в Центъра: Г. Ганев, Р. Аврамов, Й. Грозев, Д. Кюранов, както и изпълнителния директор, отговарящ за бюджета – А. Ганева. Както всички мозъчни тръстове, и ЦЛС има консултативен борд, съставен от престижни имена, хора, които подпомагат отвън работата на мрежата на Института. Но според екипа на мозъчния тръст, тези две ръководни структури не налагат решения на екипа, съставен от единадесет програмни директора, два координатора и един office manager.

Ето как Иван Кръстев описва функционирането на този „хоризонтален“ модел:

Тук се опитваме всички да имаме известна автономия. При нас идеята е, че никой не трябва да бъде твърде важен. Момичетата въртят изцяло администрацията на Центъра. След това – има няколко лица на Центъра: Гогата (Георги Ганев), който е много медиатична личност или пък Румен Аврамов, който съзнателно отказва да се показва в медиите, Тони (Антоанета Праматарова) също постепенно навлиза и започва да се изказва по европейски теми. Да, в нашите институти винаги има някой, който тича по-бързо от другите, но това не значи, че върши повече работа от останалите. Колкото до мен, аз се занимавам със събиране на пари, всичко минава през мен. Това е така поради простата причина, че пътувайки в чужбина, винаги мисля за Института. Например в Германия, така намерих финансиране за този голям проект, Blue Bird. Никога не съм откъснат от функционирането на Института, непрекъснато говорим по телефона, поддържаме връзка по мейла. Най-важното е хората да са мотивирани от това, което правят, да не скучаят. Трябва гъдел. Ето защо е необходим поне един предизвикателен проект на година.

Всъщност една от доминиращите идеи, споделяна от всички членове на екипа, е, че „всички могат да се занимават с всичко“. Това е идеята за ротационния принцип, основан върху личните интереси на всеки един. И все пак, този откъс от разговора предполага съществуването на две големи разделения: между „момичетата“ и „лицата“; между Иван Кръстев и всички останали.

Компетенции и кадрова политика: „момичетата“ и „лицата“.

Разликата между момичетата, „които въртят администрацията“, и „лицата“, които „създават имиджа на института“, не е толкова от йерархичен, колкото от интелектуален характер: категорията на „момичетата“ включва изпълнителния директор Ана Ганева, секретарката Жени Кънева, счетоводителката Лилия Манчева и координаторите на проекти Яна Папазова и Росица Любенова. Отговарянето на телефона, уреждането на срещи, попълването на административни и финансови документи не са задачи, за които се получава едно и също възнаграждение: Ана Ганева получава над два пъти повече от Жени Кънева. И все пак административната работа като цяло се счита за вътрешна работа, по-малко престижна в ценностната скала на Центъра, отколкото насочените навън представителни функции на „лицата“. Никое от „момичетата“ от администрацията не е познато в публичното пространство или търсено от медиите. Отговарящата на телефона и вършещата секретарска работа често се сменят, организират конференции и се занимават с всички логистични аспекти на проектите. Всички са завършили висше образование, но имат професионален опит в областта на секретарстването.

Ана Ганева е завършила математика и е била административен помощник на Иван Кръстев във фондация „Фридрих Науман“ (1992–1994), както и Яна Папазова, дъщеря на експерта от ЦЛС Юлия Гурковска. За тях ЦЛС се е превърнал във втори дом, в който те държат „позициите в сянка“, без които не може.

Нещата тук са много динамични, а понякога дори и напечени. Правим много неща наведнъж, понякога отговарям на телефона и организирам срещите на Иван, занимавам се също с организирането на конференции, със сметките… Няма job description, всички се занимават с всичко. Тук сме като едно малко семейство – влиза се трудно, но май няма хора, които го напускат, без да се върнат… Тук няма случайни хора…

Новодошлите наистина не се назначават след конкурс, тъй като „в ЦЛС не се влиза, без да си приятел на приятел или във всички случаи да си с много добри препоръки…“ (Я. Папазова). Действително дори и Росица Любенова, която през 1996 г. напуска поста на секретарка на заместник-директора на Агенцията за икономическо развитие, и Жени Кънева, която отива в ЦЛС, след като е била асистент в агенцията по маркетинг и комуникации „Контракс“, са препоръчани от близки до Центъра лица.

Както моделът на атинската демокрация се основава на идеята за хоплита, така този на ЦЛС се основава на поста на програмния директор.

Комбинация от критерии определя набирането на „лицата“: лични приятелства на Иван Кръстев, добавена стойност в област, която е полезна за Центъра, заемани извън ЦЛС постове, а също и обществено признание в България и в чужбина.

Анализирайки критериите за постовете на програмни директори, забелязваме, че много от тях са работили с Иван Кръстев във фондация „Науман“, в администрацията на президента Желев или са били негови приятели в английската гимназия.

Голяма част от екипа и от сътрудниците на филиала на фондация „Науман“, ръководен от Иван Кръстев, стават членове на ЦЛС: било то на постоянния екип, или в консултативния борд на мозъчния тръст.

Деян Кюранов, който отива във фондация „Фридрих Науман“ след като е работил с Иван Кръстев в екипите на ЦИД в началото на прехода, става програмен директор в политическата област още от създаването на ЦЛС. Той е специализиран в проектите за решаването на конфликти и анализира зоните на нестабилност – особено Балканите, Русия и бившите съветски републики.

След като минава през фондация „Науман“, завършилият право в Софийския университет Йонко Грозев прави мастер в Law School на Харвардския университет в Съединените щати и в продължение на десет години е директор на юридическия отдел на Хелзинкския комитет в България (1995–2005). Въпреки многото си ангажименти като адвокат, специалист по защитата на човешките права и на малцинствата (печели много дела пред Европейския съд за правата на човека), от 1994 г. той се води програмен директор на ЦЛС в юридическата област. Присъствието му в Центъра не е постоянно, но близката връзка, която има с Кръстев още от годините в английската гимназия, както и известността му (лауреат на американската Асоциация на адвокатите) компенсират количеството на свършената от него работа.

Приятел на Иван Кръстев от английската гимназия и бивш сътрудник на фондация „Науман“ е и Венелин Ганев, който преподава политически науки в Университета в Маями. Той остава в групата на ЦЛС чрез участието си в консултативния борд, както и Владислав Тодоров, който след като работи в същата фондация става професор по славянски науки в Пенсилванския университет в Съединените щати.

Познанството между Венелин Ганев и Иван Кръстев също е основният мотив за назначаването на Георги Ганев, брат на Венелин, който се присъединява към ЦЛС след връщането си от Съединените щати през 1997 г., където защитава докторска степен във Университета „St.-Louis“, Мисури, на тема „Monetary aggregates in a transition economy: the case of Bulgaria, 1991–1996“.

Администрацията на президента Желев е втората среда след кръга на фондация „Науман“, откъдето произхождат кадрите на ЦЛС.

Починалата през 2001 г. бивша програмна директорка в политическата област Юлия Гурковска е била служител в кабинета на президента Желев (1992–1996). Тя е била много близка лична приятелка на Иван Кръстев, която го е въвела в кръга на Президентството през 1992–1993 г. и е съдействала за започването на кариерата му на директор на фондация „Науман“.

Експертът по макроикономика Румен Аврамов е назначен в ЦЛС през 1994 г. Той се запознава с Иван Кръстев по времето, когато и двамата са съветници на президента Желев. Аврамов е и заместник-директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) (1991–1994). Кариерата му е смесица от обществена и политическа известност, академична кариера и тесни връзки с икономическите среди на българския бизнес. Неговите задължения в Агенцията за икономически анализи и прогнози през годините, в които тя участва в преговорите за българския дълг, го превръщат в един от най-влиятелните икономически експерти в областта на прехода към пазарна икономика. Така той е назначен за член на управителния съвет на БНБ (1997–2002) и за директор на Банката за развитие и търговия в зоната за сътрудничество на Черно море (1998–2002). Става член на Българската академия на науките (1976–1990) и е типичен пример за изследовател, който е успял да превърне академичните си компетенции в компетенции за експертиза след падането на Берлинската стена. Позицията му в ЦЛС се дължи на взаимоизгодна размяна: той дава на Института връзките и знанията си, включително в бюджетната сфера; ЦЛС му осигурява постоянен доход и трайна подкрепа за изследователските му проекти и за мрежовата му работа като експерт в България и на Балканите. Едновременно с това му позволява да заема и други постове:

Правя изследване в областта на българската икономическа история през ХХ в. В тази страна няма академична институция, която да може да ми го плати. ЦЛС? Това е моят лукс. Пътувам във Франция и в Съединените щати, за да развия изследванията си. Комбинирам личната работа с ползата за Центъра… Срещи, лобинг… Изследването ми се превърна в проект на ЦЛС. Публикувахме книга, статии. Проектът ми всъщност е най-академичният проект тук. Историческата перспектива е по-малко свързана с конюнктурата на настоящето… Малко нетипично е за Центъра, но пък тук всеки носи своето име. По-скоро мисля, че всеки от нас усилва легитимността на Центъра, а не обратното. Може би след известно време Центърът ще се превърне в основен източник за легитимирането на новите си членове… може би след няколко години. Не знам. Аз съм инвестирал тук много от личните си политически и академични връзки, хората от „Капитал“ също са част от приятелските ми връзки. Те ни помогнаха в създаването на един медиен фонд… не е за подценяване, когато се опитваш да влияеш на темите на дебатите… както и много важни колеги от периода, когато бях икономически съветник на президента Желев и в Агенцията за икономическо развитие. Това е агенцията, която преговаряше за дълга. Сега Агенцията, преди беше независима, мина към Министерството на финансите… Така се запознах с Иван. Когато и той беше около Желев, във фондация „Науман“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар