// Вие четете...

Стихийни бедствия

Структура на буреносните облаци.

„Не се залавяй да си шиеш наметало, когато вече е заваляло.“

Структура на буреносните облаци.

Изследванията на купесто дъждовните облаци (Cb) е позволило да се установи, че тези облаци се състоят от едно или няколко огнища (клетки). В зависимост от преобладаването на знака на вертикалната скорост се отделят три стадия на развитие на огнищата:
а) – начален, в течение на който в по-голямата част на огнището движението на въздуха е възходящ, а за продукти на кондензация служат капки вода, някаква част от които в горната му част вече са замръзнали, образувайки частици във вид на зърна;
б) – зрялост, която се характеризира с преобладаващи възходящо движение в централната част на огнището и низходящо в периферията, като горната част на огнището е напълно вледеняла (състои се от ледени кристали), а в средната (по-голямата част) заедно с капките се наблюдават частици ледени зърна. Под влияние на увеличеното тегло единичния обем въздух за сметка на съдържащите се в него течна вода в съчетание с по-ниската температура в ниската част на огнището възникват низходящи движения, способстващи за внезапното начало на падането на проливни дъждове. Низходящия поток на въздуха, разпространявайки се близо до земната повърхност под облака оказва влияние на полето на вятъра;
в) – разпад, в течение на който низходящите движения на въздуха се разпространяват практически в цялото огнище. До толкова, до колкото, чрез възходящия поток на въздуха се обновява влагата в облака с прилив на водна пара, то падащите валежи постепенно размиват облака.
Първия стадий продължава 10 – 15 мин, втория 15 – 30 мин и третия примерно 30 мин (със значителни отклонения за всеки конкретен случай). Описаната структура на облак с единично огнище е най-често срещания случай на буреносен облак и падането на проливен дъжд. От такива облаци падането на град е сравнително рядко и като правило с не голяма интензивност. Диаметърът на този вид облак рядко превишава 5 – 7 км.
Преди всичко градоносните облаци включват в своята структура няколко огнища, като всяко от тях преминава през описаните по-горе стадии, макар и не едновременно с другите огнища. Такъв облак носи названието многоклетъчен облак. В началото той възниква като едно клетъчен, но след 15 – 20 мин от момента на зараждане на първото огнище, когато то достига стадия на зрялост на разстояние 20 – 30 км, в дясно от общото направление на движение на облака възниква второ (дъщерно) огнище. Това огнище, както и първото преминават и през трите стадия на развитие. Последващото възникване на нови огнища води до образуването на многоклетъчен купесто дъждовен (често фронтален) облак, който може да просъществува няколко часа. С такива облаци са свързани най-интензивните проливни дъждове, както и градушките и гръмотевичните бури.
Многоклетъчните облаци имат много куполни върхове, които завършват с наковални, разположени на различни височини. Доколкото направлението на вятъра се изменя с височината, то наковалните са ориентирани под по-голям или по-малък ъгъл една към друга.
Най-силните (катастрофални) градушки са свързани с формирането на така наречените супер клетъчни купесто дъждовни облаци, с голяма вертикална (10 – 15 км) и хоризонтална (15 – 20 км) протяжност. Благоприятни условия за тяхното образуване се създават тогава, когато се наблюдава значително обръщане на посоката на вятъра с височината. В тези случаи възходящия поток на топъл и влажен въздух, близо до десния (по отношение движението) преден сектор и низходящия поток в тиловата част на облака формират мезомащабна затворена циркулация, поддържаща попълнението на облака с влага, следователно и неговото продължително съществуване (до няколко часа). Дотолкова, доколкото във възходящите разклонения се въвличат все нови и нови маси въздух в дясно от облака, то видимото му преместване се отклонява в дясно от направлението на вятъра на ниските нива.
В предните части на супер клетъчните облаци възходящия поток, чийто скорост може да достигне 50 м/с пренася ледените зърна на градушката нагоре. Град пада преимуществено в централната и тиловата части на облака, където се наблюдават низходящи движения на въздуха. Ледените зърна растат за сметка на сливането и удрянето си с течни и твърди частици, както във възходящите, така и в низходящите разклонения на супер клетъчната циркулация. Малките частици, издигнати от възходящите потоци в по-високите слоеве се изнасят с хоризонталните потоци (вятъра) в предните части (терасата) на наковалнята и тук пропадайки надолу могат отново да се окажат въвлечени във възходящите потоци. Такова многократно издигане и падане на ледените частици в предната част на облака способстват за образуването на супер клетъчните облаци, и най-вече на огромни ледени зърна град.
Една от особеностите в строежа на супер клетъчните облаци се явява, така наречената ниша – област, която се открива по слабото радиолокационно отражение в нея. Предполага се, че в такива области скоростта на възходящите движения стигат своя максимум, вследствие на което ледените частици бързо се изнасят от тях, не успявайки да нараснат до значителни размери. Върхът на супер клетъчните облаци (Cb) е едно куполен и наковалня с внушителни размери.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар