// Вие четете...

Поведенчески модели

Стремеж към справедливост.

„По-лесно е да се подражава, отколкото да се създава.“

Стремеж към справедливост.

Наградите за модела на поведение „стремеж към справедливост” са, общо взето, само погубващи, тъй като отклоняват вниманието от действителността и го насочват към някакъв приказен свят, който никога няма да съществува.
Най-често срещаните причини, поради които свързвате мисленето и поведението си със „стремежа към справедливост“, са следните:
Можете да изпитвате самодоволство от това, че сте почтен. Това е един от начините да се почувствате над другите. Докато за всичко търсите митологичната система на справедливост и уравновесявате „вземанията“ и „даванията“ си, вие ще се придържате към високомерието си и ще изпълвате настоящите си моменти със самодоволство вместо с ефективен начин на живот.
Можете да се изплъзнете от отговорност към себе си и да оправдаете бездействието си, като прехвърлите отговорността върху онези хора и събития, които са несправедливи. Това е търсене на изкупителна жертва за неспособността си да бъдете и да чувствате това, което желаете. По този начин можете да избягвате рисковете и усилията, необходими за промяна. Дотогава, докато неправдата е причина за проблемите ви, вие никога не можете да се промените, освен ако тя не изчезне, а тя разбира се, никога няма да изчезне.
Чрез неправдата можете да си осигурите внимание, съжаление и самосъжаление. Светът е несправедлив към вас и всички около вас трябва да ви съчувстват. Това е друга голяма хитрост за отбягване на промяната. Вниманието, съжалението и самосъжалението са вашите награди, които използвате, за да си осигурите опора, вместо да поемете контрол над себе си и да се освободите от поведението на сравняване.
Като приписвате отговорността за постъпките си на другите, вие можете да оправдаете всякакви видове неморално, незаконно и неприлично поведение. Щом той може да го прави, мога и аз. Това е отлична система за логично обяснение на всяко поведение.
Имате полезно самоизвинение за неефективността си. „Щом те няма нищо да правят, и аз няма да правя нищо.“ Хитър „номер“, с който обяснявате, защо сте прекалено мързелив, прекалено уморен или прекалено уплашен.
Имате тема за разговор и успявате да не говорите за себе си на околните. Оплаквате се от всички неправди на света и нищо особено не става, но поне убивате време и може би се отървавате от по-откровени и по-лични взаимоотношения с хората.
Докато имате концепция за справедливостта, винаги можете да вземате справедливо решение
Можете да манипулирате другите и главно децата си, като им напомняте, че са несправедливи към вас, когато не постъпват като вас и, че не уравновесяват „вземанията и даванията“ в отношенията си с вас. Изобретателен начин по който постигате целта си.
Можете да оправдавате някои форми на отмъстително поведение, защото всичко трябва да е справедливо. С тази хитрост можете да се измъкнете безнаказано от всякакви видове подвеждащи и мръсни дейности. Отмъщението е оправдано, защото всичко трябва да бъде справедливо и равно. Както на услугата отвръщате с услуга, така и на подлостта трябва да отвръщате с подлост.
Това са психичните механизми, на които се крепи стремежът към справедливост. Тази „опорна система“ обаче не е непоклатима. За отхвърляне на този начин на мислене и за освобождаване от „стремежа към справедливост”, тоест подобен модел на управление на поведението може да бъде променен единствени с промяна на настройката на мислене.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар