// Вие четете...

Морал и Православие

Страшният съд.

AA59„Светът е и сладък и горчив, но горчивините в него са повече.“

Страшният съд.

Една от най-актуалните теми на съвременното общество е темата за Второто Христово пришествие. Различни учени, историци, „пророци“ и религиозни фанатици си позволяват да предричат, а някои дори да определят време на свършека на света. Чрез медиите се обявява някоя година, в която ще настъпи някакъв катаклизъм. Така например, преди да наближи 2000 г. се говореше за всемирен потоп, а през 2012 г. – за свършека на света. Ясно е, че и за напред ще продължат да се определят дати за свършека на света, за да изпадне човек в униние, песимизъм и не сигурност. Да живее като за последно, без перспектива, тоест да се създаде консуматорско общество, зависещо напълно от богатите и от световните политически и икономически лидери. „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец.“
Все пак Исус Христос назовава поличбите, по които ще познаем, че идването му наближава: „Ще въстане народ против народ, и царство против царство: на места ще има големи трусове и глад и мор, ще има страхотии и големи поличби от небето. Ще бъдете предадени тъй също и от родители, и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят: и ще бъдете мразени заради Моето име. И ще бъдат поличби по слънцето и месечината, и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение: тогава човеците ще примират от страх и в очакване на онова, което има да връхлети вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят: и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци със сила и слава голяма. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.“
„Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде Пришествието на Сина Човечески.“
„И веднага подир скръбта на ония дни слънцето ще потъмнее и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят: тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески.“
Става ясно, че след този всемирен катаклизъм ние ще видим кръстното знамение, а след това и самият Христос, идващ от небесата.
Когато дойде Спасителят, светът ще се намира в онова състояние, до което бяха стигнали човеците по времето на Ной. Тогава народът несериозно, смеейки се, се отнесе към Ноевия ковчег.
В днешно време също иронично и лековерно се отнася към това бъдещо събитие. Пришествието Христово ще бъде съпроводено и от всеобщ и страшен, но справедлив Божий Съд. Човешкия съд не винаги е справедлив, той е съд формален, защото съди и присъжда само на основание на човешки свидетелства. Той може да бъде и пристрастен и затова може да оправдае виновния и да осъди невинния. На съдийския престол в края на света ще седне Сам Господ, Праведния съдия, Който знае всичко – всяко наше дело и помисъл. Затова и всеки ще получи от Него заслужено, или осъждане или оправдание. От човешкия съд престъпникът може да се укрие и да избегне санкцията на закона, но Божият съд никой няма възможност да го избегне.
Страшен ще бъде този съд, защото ще бъде всеобщ и на него ще бъдат поставени на присъждане всички наши дела и помисли. Съдът ще се извърши над всеки човек и пред всички. На човешките съдилища обикновено са подсъдни само онези престъпни деяния, които могат да бъдат разкрити. На Божия съд обаче ще отговаряме за всички наши дела, думи, помисли, чувства, представи и пожелания, извършени от нас откакто живеем съзнателен живот до последния ни час.
На страшния съд книгата на живота ни ще се разтвори и ще се разкрие всичко. Цялото наше минало ще бъде видяно като на екран. Съдът ще се извърши открито, пред очите на целия свят. Ще се разкрият всички наши потайни и срамни деяния, които обикновено грижливо прикриваме, за да се изпълни казаното от Господ, че „няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.“
Там, на онова всемирно позорище ще бъдем изобличени преде всички. Деца ще видят конфузни дела на своите родители, ученици – недостойни постъпки на своите учители, вярващите – позорните дела на своите духовни пастири, и т.н.
Ще се поиска сметка не само за направеното, но и за онова, което е трябвало да направим, а не сме го сторили. И няма да имаме адвокат, който да ни защити.
Страшен ще бъде последният Божи съд, защото ще е последен и безапелационен и защото присъдата му ще бъде окончателна и вечна. Това означава, безкрайно мъчение.
Защо да се вярва на по-горе казаното за страшния съд, дали пък това не е някаква измислица? Не, не е, защото тези събития не са пророкувани от някакъв обикновен човек, а са предсказани от самия Господ, Богочовека Исус Христос. Всичко, което е казал той за бъдещи тогава, а сега вече минали събития, се е сбъднало. Нека да си спомним само предсказанието Му за разрушаването на Йерусалим, случило се през 69 – 70 г след Христа. Той беше предсказал за този град, че от него няма да остане камък върху камък, както е и станало. Ще се сбъдне и това, което е предсказал за страшния съд. „Небе и земя ще премине, но думите Ми няма да преминат.“
Освен това идеята за един праведен и окончателен съд е и може да бъде единствено Божия. Това е така, защото нравствения закон в човека изисква да бъде удовлетворена правдата, като всеки получи пълно възмездие за всички свои дела: или награда за доброто, което е направил, или наказание за злото, което е извършил. Хората често повтарят: „Никой не се е върнал от горе, та да каже какво е там.“ Затова нека да си припомним притчата за „Богаташа и бедния Лазар“. „Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и визон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах на име Лазар, който струпав лежеше пред вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, повдигна очите си, видя Авраама от далеч и Лазар в лоното му; и като извика рече; отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във водата и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а пък ти се мъчиш, освен това между нас и вас зее огромна пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и от там към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелства, за да не дойдат и те на това място на мъката. Авраам му рече: Имат Мойсея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар