// Вие четете...

Поведенчески модели

Страх от неуспеха.

„Който не е оседлал страха, няма да постигне желанията си.“

Страх от неуспеха.

Страхът от провал е силен в нашето общество. Настъпва още в детството и често придружава индивида до края на живота му.
Може да ви прозвучи странно, но провал не съществува. Провалът е просто мнението на някой друг човек за това, как дадена постъпка е трябвало да бъде извършена. Ако вярвате, че нито едно действие не трябва да се извършва по някакъв специфичен начин, посочен от другите хора, вие не можете да се провалите.
Понякога може да не успеете да изпълните определена задача. В този случай важното е да не слагате знак на равенство между задачата и цената, която имате в собствените си очи. Неуспехът в едно начинание не означава, че сте се провалили като личност, а само че не сте успели при определен опит в определен настоящ момент.
Представете си, че неуспехът се използува, за да се опише поведението на животно. Например, след като едно куче лае продължително време, някой казва: „Това куче не умее да лае. Ще му пиша ниска оценка.“ Каква глупост. Животното не може да се провали, тъй като естественото поведение не се поддава на оценяване. Паяците плетат паяжини, а не успешни или неуспешни паяжини. Котките гонят мишки, ако не успеят при първия си опит, опитват втори път. Те не лежат и не хленчат, че мишката им е избягала, нито получават нервно разстройство поради неуспеха си. Естественото поведение просто се проявява. Защо не приложим същата логика и към нашето поведение, за да се освободим от страха от провал?
Подбудата към постижение произтича от най-самопогубващите думи в нашата култура. Чували сте ги и сте ги изричали хиляди пъти. „Направи всичко възможно.“ Те са крайъгълният камък на неврозата, свързана с потребността от постижение. Трябва ли да направиш всичко възможно, във всичко което вършиш. Какво лошо има в това да покараш велосипед или да отидеш на разходка в парка? Защо просто да не правиш някои неща в живота си, които са по силите ти, от които ще изпиташ удоволствие, вместо да се опитваш да правиш всичко възможно? Неврозата от типа на „направи всичко възможно“ може да ви попречи да опитате нови занимания и да извличате удоволствие от старите.
Вреден ли е максимализмът?
Защо е необходимо във всичко, което вършите да бъдете най-добър? Непрестанният стремеж към успех може да бъде изключително демобилизиращ. Човек може да се само парализира с максималистки тези от рода на „Направи всичко възможно“. Вие можете да очертаете някои значими сфери в живота си, където истински желаете да направите всичко, което е по силите ви. Стремежът ви да бъдете съвършен и добър в повечето дейности обаче е пречка за активността. Не позволявайте максимализмът да ви лишава от приятни занимания. Опитайте да промените „Направи всичко възможно“ в обикновеното „Направи го“.
Стремежът към съвършенство означава неподвижност. Ако сте си поставили максимално високи стандарти, никога нищо няма да се опитате да направите и няма да постигнете много, тъй като съвършенството е понятие, което не важи за човешките същества.
Ако имате деца, не пораждайте у тях подобна парализа и омраза, като настоявате да правят всичко по възможно най-добрия начин. Вместо това разговаряйте с тях, за да разберете кои занимания им доставят най-голямо удоволствие и ги насърчавайте да полагат старания в тези области. Що се отнася до други дейности обаче, много по-важно е да се занимават с тях, отколкото да отбелязват големи успехи. Научете ги да играят например волейбол, а не да стоят отстрани и да повтарят „Не ме бива за нищо“. Насърчавайте ги да карат ски, да пеят, да рисуват, да танцуват или да правят каквото и да е друго, защото го желаят, а не да избягват нещо само защото не умеят да го правят „както трябва”. Децата не бива да се учат да се съревновават, да се мъчат или дори да постигат успехи. Вместо това опитайте се да култивирате самоуважение, гордост и задоволство от дейностите, които индивидът счита за значими.
До детето лесно може да достигне вредното послание, че цената, която има в своите очи, е равна на неуспехите му. Впоследствие то ще започне да избягва дейностите в които няма успех. Още по-опасно е да усвои навици, свързани с ниско самочувствие, със стремеж към одобрение, с чувство на вина и всички модели, свързани със самопогубващо поведение и самоотхвърлянето.
Ако слагате знак за равенство между своята ценност и неуспехите или успехите си, неизбежно ще имате чувството, че нищо не струвате.
Неуспехът може да даде добър урок, да послужи като стимул за по-нататъшна работа и изследване. Може да се разглежда дори като успех, ако сочи пътя към нови открития.
„Народната мъдрост гласи: „Няма по-голям неуспех от успеха“, тъй като не научаваме нищо от него. Учим се единствено от неуспеха. Успехът само затвърждава суеверията ни.
Без неуспеха не можем нищо да научим и въпреки това сме се научили да ценим успеха като единствения приемлив стандарт. Склонни сме да отбягваме всички дейности, които могат да ни донесат неуспех. Опасението от провал съставлява голяма част от страха от неизвестността. Всичко, което не сочи сигурен успех, трябва да се отбягва. А страхът от провал означава страх и от неизвестното, и от неодобрението, което човек може да предизвика, когато не прави всичко възможно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар