// Вие четете...

Начини на манипулиране

Страх и надежда.

„Страхливия е лесно да изплашиш, с послушния е лесно да се разпореждаш.“

Възрастният мъж изгледа присъстващите един по един.

„Беар Стърнс“, тази компания, основана още когато баща ми е бил младеж, този крайъгълен камък на Уол Стрийт, чиито акции доскоро вървяха по сто и шейсет долара, трябваше да бъде спасявана от Федералния резерв и Дж. П. Морган, които изкупиха акциите й по два долара. Това беше началото, приятели. Това беше вашето земетресение на дъното на океана. Докато тази сутрин преглеждах информацията за ситуацията, в която се намирате, изведнъж ми хрумна следното: вие сте също като онези хора там долу на плажа в Калутара, нали така? Стоите и наблюдавате зараждането на едно бедствие, което ще промени света, и поради някаква странна причина се тревожите за това как би се почувствал американският народ, ако прочете в сутрешните вестници, че напълно оправдано сте изпаднали в паника. Не това обаче е вашият проблем. Не трябва да ви дава покой през нощта не въпросът какво биха си помислили за вас, а въпросът какво ще направят с вас и с началниците ви след настъпването на глобалната катастрофа, която така или иначе ни дебне зад ъгъла. Погледнете се само. Трупате чували с пясък и строите диги, когато цялата крайбрежна ивица ще се промени завинаги. И през цялото време престъпленията, за които се страхувате, че хората ще научат, продължават да се извършват. Ние сме в разгара на най-опустошителната финансова катастрофа в историята на западната цивилизация. И въпреки това тази седмица, моля поправете ме, ако цифрите ми не са точни, Конгресът и правителството решиха да налеят почти осем трилиона долара в същите тези институции, които предизвикаха кризата. И с цялата си безкрайна мъдрост възложихте на техните приятелчета и довереници да следят каква е съдбата на този така наречен „икономически стимул“. Този грабеж е дело на вътрешни хора. Разбира се, и преди са се случвали подобни неща. Социалното осигуряване представлява най-дръзката пирамида в досегашната ни история. Но идва моментът, когато сметките, натрупани през годините, трябва да бъдат платени, а всичките пари по света няма да стигнат за това.

Дигиталните прожектори на тавана се включиха и по екраните, които опасваха стените на цялата зала, се появиха множество бързо променящи се образи. Таблици и графики, отчети и диаграми, календарни графици, схеми и номограми се появяваха и изчезваха, преди аудиторията да успее напълно да схване значението им. Те отразяваха изследванията и проучванията на пазара и нагледно потвърждаваха думите на възрастния мъж.

През последния век вие натоварихте нещастните граждани на тази страна с необезпечен дълг, възлизащ на стотици милиарди долари. Този дълг ще трябва да бъде изплатен от следващите петдесет поколения, ако все още има достатъчно работни места по света. Междувременно сте затънали до гуша в две жестоки безсмислени войни, чийто край не се вижда. А това са още няколко трилиона долара дълг, който никога няма да бъде платен. Навсякъде из страната банките фалират. През тази година са фалирали повече банки, отколкото през цялото последно десетилетие. Вашата икономика, захранвана от дълга, вече е навлязла в процес на свободно падане. И въпреки това първата ви реакция беше да пренебрегнете нуждите на гласоподавателите и да възнаградите виновниците. Докато все повече хора губят домовете си, защото не могат да изплащат ипотеките си, а безработицата стремглаво расте, вашият най-голям проблем е как да се измъкнете от финансовите одити и как да национализирате огромните загуби, допуснати безразсъдно от елита на Уол Стрийт. За Бога, вие дори национализирахте „Дженерал Мотърс“, за да могат вашите приятелчета от профсъюзите да отърват кожата. Както добре ви е известно, пенсиите, които тези профсъюзи трябваше да осигурят, са финансово необезпечени и така дългът се увеличи с още седемнайсет милиарда долара. А това са седемнайсет милиарда, с които не разполагате.

Звънкият глас на Артър Гарднър набираше сила, докато изцяло изпълни помещението. Излагаше аргументите си един след друг, говорейки все по убедено, като проповедник, който възвестява настъпването на Страшния съд.

Всеки ден, само за да успее да се задържи на повърхността, правителството взема пет милиарда долара заем от нашите приятели в Азия, а те са ни съюзници само в добри времена. Но всичко това скоро ще свърши, защото ще видят как водата се отдръпва от брега. Рано или късно истината ще излезе наяве, а тя е, че тези огромни дългове никога няма да бъдат платени и тогава ще настъпи паника. Целият свят ще се обърне срещу долара, а вие с вашите действия направихте така, че резултатите да бъдат фатални и необратими. Това не се случва само тук при нас, то е навсякъде. Карол Куигли* изложи плана си в труда „Трагедия и надежда“. Единствената надежда да се избегне трагедията на войната е да се обвържат икономиките на държавите по света и така да се насърчи установяването на глобална стабилност и мир. Това беше направено, но както можеше да се предположи, желаните последствия не бяха постигнати. Вместо взаимно да си помагат, международните банкери използваха властта си за постигане на бързи печалби, като натрупаха огромни дългове за сметка на обикновените хора. Ръцете и краката на всички нас са оковани в белезници, докато корабът потъва, и след като този процес вече е започнал, озоваването ни на дъното не е въпрос на месеци, а на дни. Вълната на депресията ще помете страната и тогава ситуацията от 1930 година ще ни се струва прекрасна в сравнение с това, което ни е сполетяло. Ще настъпи невиждана по размерите си разруха. И когато това стане действителност, към кого мислите хората ще насочат гнева си? Нека ви подскажа малко: тези, които ще трябва да отговарят, седят около тази маса.

* Карол Куигли (1910–1977) – американски историк и теоретик в областта на еволюцията на цивилизациите, оказал влияние върху президента Бил Клинтън.

В залата настъпи тишина. Долавяше се само лекото жужене на прожекторите.

Да, точно така, ще насочат гнева си към вас. Към всички вас. Вие изградихте тази система, вие им обещахте всичко да бъде наред. Ще си спомнят за лъжите ви, когато осъзнаят, че парите им са точно толкова безполезни, колкото и обещанията, които им дадохте. Ще си спомнят за измамите ви, когато осъзнаят, че децата им нямат никакво бъдеще. И, вярвайте ми, пред очите им ще се появят вашите образи, когато осъзнаят, че вместо да излязат в пенсия, ще трябва да работят по четирийсет часа на седмица за минимална заплата. Откъде знам всичко това ли? Много просто. Когато нещата се провалят, винаги трябва да има виновник, т.е. престъпник, ако така ви харесва повече. Или както се казва във вашите среди: „Ако не си се подредил около масата, значи си част от менюто.“ И ако днес, приятели мои, излезете от тази зала обзети от същата арогантност, както когато влязохте тук, то много скоро ще се превърнете в специалитета на деня.

Спря за миг и ги огледа, видя полукръг от бледи, ужасени лица, осветени само от светлината на екраните, върху които се прожектираха безмилостните доказателства за неминуемата им гибел.

Но не всичко е загубено – продължи възрастният мъж.

Чертите на лицето му омекнаха, по устните му заигра едва доловима многозначителна усмивка.

Кажете ни какво трябва да направим – беше жената, която се бе обадила и по-рано.

Ако се съдеше по задъхания й, изпълнен с благоговение глас, тя вече бе станала член на култа към Артър Гарднър.

Той се приближи към масата, където една върху друга бяха натрупани множество еднакви папки, и взе най-горната.

Отговорът на въпроса ви се намира тук – отвърна той. Аз съм стратег и се ползвам с доста добра репутация, но в този случай не ме е срам да призная, че ползвам опита и познанията на гигантите – Удроу Уилсън, Джулиан Хъксли, Уолтър Липман, Клауърд и Пивен, Бернайс и Айви, Сол Алински. Списъкът е много дълъг. Единственото, което съм направил тук – продължи той и посочи папката, – е да формулирам в чист вид идеите на моите предшественици, които са мечтали за нов, устойчив прогресивен национализъм, но никога не са успели да видят мечтите си превърнати в реалност. Ние сме длъжни да довършим започнатото от тях дело – да създадем нова структура, която ще оцелее, когато изгнилите отломки от проваления проект „Съединени американски щати“ бъдат отнесени от задаващата се буря. В рамките на тази нова структура нацията ще се въздигне от развалините, ще се възроди и най-после ще заеме полагащото й се място в света. А вие – спря за миг, огледа хората около себе си и продължи, – вие ще ръководите тази възродена нация.

В далечния край на стаята един от старшите членове на групата, който до този момент само беше слушал, вдигна ръка в знак, че иска да зададе въпрос.

Господин Гарднър – започна той, – а какво ще стане с народа?

Какво да стане с народа? Народът е загубил смелостта си да вярва. Отказал се е от способността си да мисли. Хората вече дори не могат да си създадат възгледи, те попиват възгледи, докато седят и зяпат телевизорите си с отворени уста. Техните мисли се произвеждат от хора като мен. Какво ще стане с хората ли? Преди двадесет години в същата тази зала показах на група късогледи бизнесмени как да продават на хората най-често срещаното нещо на земята и то на цена три пъти по-висока от цената на най-качествения бензин. Показах им как да продават същата тази вода, която тече от кухненските кранове и един галон от нея струва една десета от цента. Тогава това изглеждаше невероятно – то противоречи на всякаква логика и здрав разум. Вашите баби и дядовци биха нарекли такава продажба чиста кражба, измама или направо обирджийство и при това биха били напълно прави. Но този случай ме накара да разбера едно нещо – можеш да накараш хората да купят всичко, от бутилка чешмяна вода за три долара, до истинска кръвопролитна война, но не трябва да забравяме, че това е нож с две остриета.

Екраните примигнаха още веднъж и върху тях се появиха две думи, изписани с огромни черни букви, които заемаха цялото пространство от пода до тавана на залата.

Надежда и страх. Виждате ли? Ако хората бъдат просто измамени, то винаги съществува вероятността един ден да се събудят и да се опълчат срещу извършеното престъпление. Но ние няма да променяме възгледите им, ние ще променим истината. Повечето хора искат просто да бъдат оставени на спокойствие, те са готови да приемат всичко, докато успеем да поддържаме в тях илюзията за свобода и за американския начин на живот. Ние изкуствено повдигаме надеждите им и подхранваме страховете им и щом веднъж ни повярват, завинаги ще бъдат на наша страна. Щом това стане, можете спокойно да ги хванете за вратовете и да ги накарате да прочетат неоспоримите научни доказателства – могат с очите си да видят, че на етикета пише, че съдържанието на бутилката е взето от градската водопроводна мрежа, но въпреки това ще ви кимнат вяло, ще подминат крана на чешмата и ще отидат да си купят вода от автомата. В този момент осъзнавате, че всичко на този свят е възможно.

Вие! – Артър Гарднър посочи с пръст седящия в края на масата Пърсел, който подскочи като че ли го бяха боднали с остен.

Когато влязохте в тази стая, си мислехте, че аз съм ви наемен работник, и с пълно право вярвахте, че вие определяте правилата, тъй като ми плащате заплатата. Защо тогава позволихте на мен, вашия скромен служител, да ви заповядвам, да ви контролирам и дори да ви унижа пред очите на колегите и подчинените ви? Защо?

След като стана ясно, че никакъв отговор няма да последва, възрастният мъж продължи.

Станахте част от доктрината. Накарах ви да се страхувате, господин Пърсел, и в страха си вие приехте моята истина, моята власт и се отказахте от своите собствени. Народът ще направи същото, оставете това на мен. Хаотичната съпротива, която все още съществува, ще бъде унищожена с един бърз удар. Няма да има революция, само бърз, малко разтърсващ скок в социалната еволюция. Ще възстановим естествения ред на нещата и тогава сред хората ще настъпи спокойствие и одобрение за делата ни – заяви той с усмивка. Преди да сме привършили, те с радост ще се редят на опашка и ще плащат данък за въздуха, който дишат.

Артър Гарднър направи няколко крачки и се приближи към групата в другия край на масата.

Всеки един от вас беше поканен тук този следобед лично по мое предложение. Малкият, но сериозен проблем, който беше възникнал, ми послужи само като въведение, като повод да се запознаем. Този документ, изтекъл в пресата, постави началото на разговора ми с вашите началници, те, от своя страна, разговаряха със своите началници и така нататък. Темата на разговора ни беше един широко мащабен план, върху който се работи отдавна, но вече настъпи моментът да бъде приложен в действие. Казах им, че времето е дошло, и в края на краищата те се съгласиха да съдействат при едно условие. Вие, всички вие, ще отговаряте за осъществяването на този план. На вас се пада, така да се каже, тежката работа. Беше решено, че преди да бъде изграден новият ред, вие всички единодушно трябва да заявите, че сте готови да пазите, защитавате и възстановите онова, което ще остане от страната ни след промените.

На екрана зад него изплува цитат, буквите бяха изписани така изящно, все едно бяха излезли изпод перото на самия автор. На Ноа не му беше необходимо много време, за да се сети, че откъсът бе взет от „Юлий Цезар“.

„И прилив има във делата хорски щом, хванеш ли го, води до сполука. Ала изпуснеш ли – житейският ти път обречен тъне в нищета. В море такова плаваме сега, течението сгодно трябва да намерим или пък пагубно да се изгубим.“

Възрастният мъж наблюдаваше, докато присъстващите четяха текста, и след това заговори отново.

Шекспир е писал за време, в което е трябвало да се вземат тежки решения и, дами и господа, това време отново настъпи. Застанали сме на кръстопът, цивилизованият свят е на кръстопът. В едната посока – всички хора са създадени равни, равни в бедността си, равни в невежеството си, равни в нещастието си. В другата посока е осъществяването на най-светлите мечти на човечеството. Но те не могат да бъдат достояние на всички хора – имаше един такъв кратък, неуспешен експеримент. Богатството, спокойствието, благоденствието, дори самото оцеляване – тези най-лелеяни от човека неща, ще бъдат постигнати само от най-приспособимите, най-заслужилите и най-смелите от нас. Само от хората с визия за бъдещето.

В залата отново бе настъпила абсолютна тишина.

А сега – продължи Артър Гарднър почти шепнешком, – когато попътният вятър духа в платната ни, тръгнете с мен. Все още можете да спасите себе си и едновременно с това да ни помогнете да изградим цял един нов свят върху пепелището на стария.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар