„Героите коват победата. Благодарността е по-скъпа от помощ.“

Нова организация и прийоми при атаката на Шейново. Към сутринта на 9 януари в дясната колона не всички сили се съсредоточили при Имитли – не били се развърнали още 1-ва кавалерийска дивизия, Суздалския пехотен полк и две български дружини. Независимо от незавършеното съсредоточаване на войските от колоната, Скобелев не посмял на 9 януари да се откаже от атаката тъй като той това направил на 8 януари. В 6.30 на 9 януари била дадена диспозицията, по която атаката на Шейново е трябвало да бъде започната в 10.00 и да се проведе в три разчленени в дълбочина линии: предна, в състав от три батальона и две български дружини с шест планински оръдия, с главни сили в същия състав и общ резерв от шест батальона; общата дълбочина на бойния ред достигал 1 км. Основен недостатък на диспозициите се явявал късния срок за начало на атаката. Късното начало на атаката довело до това, че дясната колона е трябвало да започне атаката в същото време, когато лявата колона вече се била изчерпала; атаката, следователно, била разновременна, и турците получили възможност последователно да съсредоточат своите усилия за отбрана срещу лявата колона, след това срещу дясната колона.

Почти при пълно отсъствие на артилерия – налице е била всичко една планинска батарея – заставило Скобелев да направи подготовката за настъплението с оръжеен огън. За тази цел първата линия била съставена от 9-ти и 11-ти стрелкови батальони с берданки и батальон от Углицкия полк, въоръжени с оръжие По-боди; двете (5-та и 6-та) български дружини зад първата линия служили зад тях за поддръжка. Именно тази оръжейна подготовка била една от причините за успеха на дясната колона, а организацията й – заслуга на Скобелев под Шейново.

Построявайки се в боен порядък, войските от дясната колона в 10.00 на 9 януари започнали настъпление от западната страна на лагера. Два батальона от първата линия щурмували и превзели предните турски окопи, но след това отстъпили. Причина за отстъпването била турската контра атака и силния огън от разположените в дълбочина укрепления, които към времето на атаката на дясната колона вече били заети от прехвърлените от източните редути турска пехота; Вейсел паша успял да осъществи такова прехвърляне, тъй като лявата колона в този момент вече се изтощила и не действала активно.

На десния фланг на първа линия останали всичко един 9-ти стрелкови батальон и 5-та дружина от българското опълчение. Било очевидно, че тези сили за атака на основните турски редути, разположени срещу десния руски фланг са недостатъчни. Скобелев въвел в първа линия Углицкия полк и турския редут бил превзет.

Атаката на Углицкия полк преминала по следния начин. „Углицкия полк тръгнал в атака с музика и развети знамена; на първа линия вървял 1-ви батальон, имайки зад себе си 2-ри батальон, зад който следвал трети. Всички батальони в ход се престроили в строй по ротно в две линии, развърнали се всички роти и се разгърнали. Втората линия роти се придвижвали примерно на 500 крачки от първата. От 1200 крачки движението започвало с прибежки.”

По нататък нещата се случили така: Углицкия полк настъпвал към редут № 2 с прибежки на 150-200 крачки, при което задните подразделения прибягвали само тогава, когато предните завършвали прибежките и откривали огън; било забелязано, че в случай на едновременни прибежки на веригите и на поддръжката загубите се увеличавали. Последната стрелкова позиция е била на 300 крачки от редута; след няколко минути на обстрел, в резултат на който турския огън отслабвал, ротите се вдигали и атакували редута със стрелба и биене на барабан. За такъв порядък на атаката потвърждават и истинските документи. По този начин, се изяснява, че описаната по-горе организация на настъплението била осъществена от командира на Углицкия полк самостоятелно, без особени указания от Скобелев. Редут № 2 бил превзет.

Така се осъществило настъплението и атаките на 1-ви и 2-ри батальони от Углицкия полк. Причини за успеха в този бой е имало много: и предварителната подготовка на атаката с огън, и отсъствието на обстрел от фланговете, и отвличане на вниманието на турците към левия руски фланг, и накрая, приетия от Панютин способ за настъпление.

За 3-ти батальон обстановката била по различна. Към турците пристигнали свежи престъпления, във връзка с което трите първи причини, способствали за атаката на 1-ви и 2-ри батальони, прекратили своето действие. А последната от тези причини командира на 3-ти батальон се отказал сам. Заради възбуждението от успеха на 1-ви и 2-ри батальон, овладели редута № 2, той решил без прибежки, без оръжеен огън, с един замах да превземе редут № 3, но при това 3-ти батальон бил посрещнат от там със силен огън от свежите турски подкрепления, отдръпнал се и залегнал. За Скобелев изглеждало, че цялото настъпление е завършило неудачно. „Отново ще започне Плевен!” – казал той. Но положението било спасено от храбрия и безстрашен барабанчик от Углицкия полк.Куропаткин така написал за това: „Но ето повдига се невзрачния на вид герой – барабанчик. „Ваше високо благородие – обръща се той към Панютин – що вие ги гледате: тръгвайте към редута. Ще загинат, така е по клетва. Тук всичко е равно всички ще ни прострелят!” – и с тези думи той се изправил, целия изпоцапан, от канавката и тръгнал напред с барабанен бой. При такъв началник, като Панютин, отговорът е можел да бъде само един – той взел знамето от знаменосеца и се понесъл напред” Редутът бил превзет.

Несъмнено, организацията за настъплението в този период на боя се отличава с ред нови положения. Към тях трябва да се отбележат: 1) начало на движението с прибежки от 1200 крачки; 2) съчетание на движението във верига с поддръжка от оръжеен огън и резерв, от заелите стрелкова позиция и поддържащи от там с огън на прибягващите части; 3) дистанцията между веригите от 500 крачки; 4) подготовка на атаката в течение на половин час с оръжеен огън от последната стрелкова позиция; 5) движението в атака със стрелба. Това са все нови, напредничави прийоми. Но наред с тази нова организация за настъпление в значителна степен все още се строила върху основата на стари, отживели прийоми: движение в настъпление с музика, дълги прибежки до 200 крачки (тогава когато даже по устав тя не трябва да не превишава 100-150 крачки), движение в атака с много големи разстояния, прибягвани не по части от веригата, а от цялата верига от няколко роти наведнъж и т.н. С една дума, било налице смесването на свежи, здрави понятия и прийоми с понятия и прийоми изостанали, отживели времето си. В това разбира се няма нищо лошо. Новото се ражда в борба със старото, и в тази борба винаги има преходен период, когато новото вече отчетливо се обозначава, но и старото още се вкопчва в живота. Така или иначе да се говори за „окончателно оформена тактика за стрелковите вериги” в този период не бива.

Без съмнение е, че организацията на настъплението по време на атаките на Шейново от дясната колона се явява крачка напред в сравнение с прийомите от първия етап на войната. Но такава организация е имало не само в дясната колона при атаката на Шейново, а въобще във всички руски войски от Дунавската армия на третия етап и в края на втория етап на войната.

В това отношение интересно свидетелство на участника във войната Пузиревски, позволяващо даже да се установят границите за масов прелом в руската тактика. Говорейки за боевете на Гурко, Пузеревски написал: „Въобще след Горен Дъбник нашата войска забележително бързо усвоила формите от съвременната тактика, обусловени от действието с настоящето далекобойно и скорострелно оръжие. Така, в дадения случай се открили умения за избор на съответните форми на боя и използването им към характера на местността. Вместо крупното събиране на маси, праволинейно да се движат напред, ние използваме разредени вериги, поддръжка при силно разреден строй, на значително отдалечение една линия от друга, използването на всякакви извивки на местността, всякакви храсти, за да се прикрием зад тях, събирайки се, подготвяйки се и след това отново се придвижваме напред, а всичко това намалява загубите до минимум.”

Известно е например, че в боя под Ташкисен на 31 декември на 3-ти и 4-ти батальон от Волинския полк настъпвали примерно от 2000 крачки във верига, с прибежки и оръжеен огън; във верига настъпвали също гвардейските стрелци при Долно Камарци; в боя за Врачешкия превал 1-ви батальон от Великолуцкия полк целият действал във верига; във верига и с прибежки с едновременно водене на оръжеен огън настъпвали от дистанция 800-1100 крачки стрелковите роти на Астраханския гренадирски полк при ликвидация на опитите за пробив при Плевен на армията на Осман паша. В последния случай има даже определени данни, че веригата е настъпвала не цялата, а по взводно.

В този бой прекрасно се използвала взаимната огнева поддръжка на настъпващите роти, кръстосания оръжеен огън, почивки и натрупване в мъртвите пространства и т.н. Примери за използване на подобни прийоми преди шипченско – шейновските сражения могат да бъдат посочени още много.

По такъв начин, трябва да се признае, че хода на събитията са принудили на третия етап от войната, да се приемат към масово използване от цялата Дунавска армия тези нови тактически прийоми, които в отделни части на руската армия е имало още до войната в елементите изработени от войските на ученията под ръководството на напредничави командири.

Нито една армия в света, освен руската, не е имала още тогава толкова отработена, макар и не „окончателно оформена” тактика на стрелковите вериги. Известно е, че в основата на новия германски пехотен устав от 1888 година е бил положен именно опита на руската армия във войната от 1877-1878 година и при това не само във войските на Скобелев, но и в други части от Дунавската армия. Това обстоятелство утвърждава несъмнения приоритет на руската армия и руското военно изкуство в работата по създаването на тактиката на веригата.

Да се върнем към действията на дясната колона. Към 14.00 войските от дясната колона завзели десния фланг на турския редут от втората линия и прогонили турците от западната окрайнина на шейновската горичка. На левия фланг войските от първата линия в това време атакували северозападната част на шейновската горичка, завзели редута, батареята и траншея. Не много след това войските от дясната и лявата колона влезли във връзка помежду си и съвместно притиснали турците към могилата Косматка. Гарнизона на Шейновския лагер, а заедно с това и гарнизона на турските позиции на превала се оказали в пълно обкръжение.

Черкезите и части от турската регулярна конница с не голямо количество пехота се опитвали да пробият обкръжението, но това се отдало само на не големи групи от черкези.

Капитулацията на Вейсел паша. Около 15.00 Вейсел паша издигнал белия флаг и изпратил до Скобелев парламентьори с предложение за капитулация на турските войски. Скобелев поискал Вейсел паша предварително да изпрати заповед за предаване в плен на тези турски войски, които отбранявали позициите на превала. Това било изпълнено. Всички в долината се предали в плен общо 9000 човека с 29 оръдия, а на височините – 13000 човека с 54 оръдия. В числото на предалите се в плен имало трима паши и 765 офицера. Освен оръдията, в качеството на трофеи било взето много оръжие, снаряди, патрони. Турските войски загубили убити и ранени 1000 човека.

Загубите на руските войски също били значителни. В лявата колона убити и ранени били над 2000 човека, при това само 500 човека от това число били убити и ранени само на 9 януари, останалите загуби почти всички били на 8 януари. В дясната колона броя на убитите и ранените надвишавало 1500 човека. Войските в центъра, както вече беше отбелязано, загубили 1500 човека. Общата численост на руските загуби били почти 10% от намиращите се в строя хора от отряда на Радецки.

Стратегическото значение на шипченско шейновското сражение в общия ход на войната не било никак малко. Първо, под Шейново турците се лишили от втората от двете свои най-добри полеви армии (първата била унищожена при Плевен). Второ, вследствие пленяването на армията на Вейсел паша в общия отбранителен фронт на турците на Балканите се образувал пробив. До тогава фронта бил макар и разтегнат, но не е бил разкъсан. От тогава връзката между групите от войските на Сюлейман паша и Източната Дунавска армия е била прекъсната и те били обречени на изолирано съпротивление. Още повече, образувалия се между двете оцелели групи турски войски промеждутък, през който преминавал пътя към Адрианопол, не бил вече прикрит и позволявал на руските войски да се устремят към Адрианопол и по нататък към Константинопол.