„Ако не знаеш къде е изхода, не влизай.“

Общи сведения за створовете.

Створ се нарича система от няколко маяка, знака, огъня, разположени на местността в съответен порядък и образуващи линия на положение, която се нарича ос на створа.

Створовете се подразделят на линейни, прицелни и разделителни. В практиката на навигационното оборудване най-разпространени са линейните створове. Всичко изложено по нататък ще се отнася за линейните створове.

Линейният створ се състои от два, понякога от три маяка, знака, огъня, разположени на някакво разстояние един от друг на една линия, преминаваща през техните центрове и се явява ос на створа. При използване на линейния створ мореплавателя трябва да удържа центровете на створните знаци или огньове в една вертикална плоскост. При това условие корабът ще се намира на оста на створа.

Прицелните и разделителните створове представляват комбинация от три знака, разположени във върховете на равнобедрен триъгълник. Оста на прицелния и разделителния створ съвпада с линията, явяваща се продължение на височината на триъгълника.

При използване на прицелния створ мореплавателя е длъжен да удържа задния знак точно по средата между двата предни. При използване на разделителния створ задния знак трябва да се удържа в промеждутъка между предните.

Линейни створове и неговите елементи.

Основни елементи на линейния створ се явяват (рис. 5):

Dк – далечина на действие на створа – разстоянието от предния створен знак до крайната точка К на ползване на створа, км;

Dо – разстояние от предния знак до началната точка на ползване на створа, км;

Dк – Dо – ходова част на створа;

D – разстояние от предния знак до коя да е промеждутъчна точка по ходовата част на створа, км;

d – разтвор (разделение) между знаците – разстояние между створните знаци, км;

P – странично отклонение от оста на створа, м;

Pк – странично отклонение от оста на створа в крайната точка К на ползване на створа, м;

εк – хоризонтален критичен ъгъл на створа – минималния ъгъл, при който се открива разтвора на знаците или огньовете, дъг. мин;

h – височина на огъня или горния ръб на предния знак от нивото на морето, м;

h1 – височина на предния знак от основанието до върха на знака (съоръжението), м;

h2 – отметка (височина) на основата на предния знак от нивото на морето, м;

H, H1, H2 – съответните височини на задния знак, м;

β – вертикален ъгъл, под който се вижда створния знак от далечно разстояние, дъг. мин.;

α – вертикален ъгъл на створа – ъгъл между горните ръбове на знаците (огньовете), дъг. мин.

e – височината на окото на наблюдателя от нивото на морето, м.

Рис. 5

Плаването по створ се осъществява в зона, в пределите на която мореплавателя счита себе си на оста на створа и само на границите на зоната открива излизане от оста на симетрия на оста на знаците или излиза от центровете на огньовете от общия вертикал.

Рис. 6.

Кривите, ограничаващи створната зона е прието да се наричат визирни окръжности (рис. 6). Всяка окръжност се явява геометрично място на точки в които се открива разтвора на створните знаци или огньове.

Страничното отклонение от оста на створа P се явява линейна мярка за чувствителността на створа, тоест такова негово свойство, благодарение на което се открива сместването на кораба от створа.

Чувствителност на створа – това е величина обратно пропорционална на страничното отклонение. Колкото по-чувствителен е створа, толкова по-малко е страничното отклонение.

При използване на линеен створ следва да се различава:

– дневен точков створ – формата на знаците е неразличима, знаците се виждат като петна или точки;

– дневен створ от знаци с крайни размери – формата на знаците е различима;

– нощен точков створ – створните огньове са видими като точки;

– створ с облъчващи огньове – створните огньове се виждат като дискове или петна.

Форма на щитовете на створните знаци и тяхното оцветяване.

Най-добра форма на щитовете на створните знаци се счита правоъгълната или цилиндричната, очертаваща рязко очертание на силуета и най-късното настъпване момента на точковата видимост на знака. За створове с не голяма далечина на действие може да се използват трапецовидни и триъгълни щитове. Точковата видимост на такива щитове настъпва по-бързо от колкото при правоъгълните. Но при наблюдение на створните знаци на фона на градски строежи трапецовидните и триъгълните щитове се разпознават по-добре от правоъгълните. Най-лошата форма е квадратната.

Формата на щитовете на предния и задния знак, като правило, се приема еднаква. В отделни случаи по условията на местата за установка, като изключение се допуска използването на щитове с различна форма.

С цел на осигуряване на най-доброто опознаване на створа в горната част на предния и задния знак могат да се установят топови фигури във вид на ромб, диск, триъгълник или друга геометрична фигура.

Избор на оцветяването на знаците се извършва в съответствие с изискванията за наблюдаемост на знаците.

В средата на щитовете по цялата им височина се препоръчва оцветяване на вертикална полоса. Ширината на вертикалната полоса се взема равна на 0,25 от ширината на знака. На бял щит вертикалната полоса се оцветява в черен или червен цвят, на черни или червени щитове вертикалната полоса се оцветява в бял или жълт цвят.

За създаване на най-добри условия за осветеност обшивката на щитовете на створните знаци се прави с наклон от 10-20º.

С използването на знаци с цилиндрични щитове се осигурява равномерна осветеност на знака от слънцето в по-голямата част от деня.