// Вие четете...

Календарът на българите

Стара България.

cbor30„Кожата на предателя е подкупна, а душата – продадена.“

Стара България.

Както вече беше казано, Прокоп нарича Херодотовите кимерии хуни, а Херодотовите скити – готи. Теофан и Никифор пък нарекоха Прокоповите готи българи. Докато Херодот пише, че покрай Меотидоския канал са живели кимери и скити, а Прокоп, че там са живели хуни и готи, Теофан и Никифор пишат, че там са живели хуни или хуногундури и българи. Като българи те са обозначили Херодотовите скити или Прокоповите готи. Ето защо, д-р Ценов казва, ние наричаме готите българи. Теофан и Никифор определят родината на тези хуни и българи по следния начин:
Теофан пише „Нужно е сега да разкажем и за старината на хуногундурите, българите и котрагите (а Никифор казва: хуните и българите). В северните преминаеми части на Евксинския понт, в тъй наречения Меотидски канал, започва тъй наречената река Куфис (Никифор я нарича Кофис), която се връща (излива) на края на Понтийското море, близо до Некропилите, при тъй наречения нос Криупросопон”.
При Криупросопон, или Метопон се е изливал Странобоновият Босфор, тъй че Теофан и Никифор са наричали Страбоновия Босфор река Кофина, или Говедина, която е текла на края на Понта покрай Галата.
След това Теофан продължава: „От казания канал (където започва р. Кофина) морето е като река и тече през земята на Босфора и Кимерия в евксинския понт. От този канал покрай р. Кофина се простира Стара Голяма България”.
Стара България е опирала до Златния рог и е обемала днешна Галата и Пера. Като сравним Теофан със старите писатели, ние, казва д-р Ценов, виждаме, че неговата работа представлява една компилация от техните мнения. Той повтори Херодот, като каза, че неговата р. Куфис е текла на края на Черно море (тоест там, където Черно море се влива в Мраморно море). Той е повторил Стробон, като казва, че неговата р. Кофина свършвала при Криупросопон (овнешко лице), а Стробоновото Криуметопонт днес е Галата. Понеже тук свършва Златния рог, то и Теофан е нарекъл устието на Златния рог р. Кофина тече през земята на Босфора и Кимерия, вместо да каже, че е текла през Кимерийския Босфор. Тук Теофан е повторил Страбон. Той е повторил и Прокоп, който пише, че от Хиеро (на устието на Златния рог) към Византия морето текло във вид на река. Понеже неговата Стара България се е намирала там, където морето тече във вид на река и понеже според Прокоп морето правело това от Хиеро на Западния рог до Византия, то тук се е намирала Стара Голяма България. Теофановите хуни и българи са впрочем Есхиловите скити и кимерии, тоест пражителите на Тракия и Илирия. Стара България се е намирала в Тракия до Босфора. Мястото на днешния Цариград се е населявало някога от българи. Тук трябва особено да изтъкнем, че Теофан и Никифор под българи са разбирали предимно народа, който по-старите средновековни писатели наричаха готи. Вместо хуни и готи, те казваха хуни и българи. Българската държава според тях е образувана от хуните и готите на по-старите писатели: затова аз, д-р Ценов, казах, че готите са българи.
Съобщените тук данни не са отделни факти, а система, която се поддържа от всички стари писатели. Така например, за хунугурите или хунугудурите, които образуваха българската държава, Йордан, който е писал своята книга около 552 г., казва: Те живееха най-напред покрай Меотидското блато (преди Троянската война), след това в Мизия, Тракия и Дакия; по-късно пак се споменават в Скития покрай Понтийското море и пр. Тези хуногури образуваха българската държава.
Посочените дотук факти Златарски не е взел под внимание, а казва измислици, че стара България се намирала в Азия. Понеже неговата цел не беше да установи истината, а да защити тезата, че българите са късни пришълци в днешното си отечество, над което те нямат историческо право, то за защита на тази теза той или не съобщаваше данните, които я опровергаваха, или пък, ако ги съобщаваше, предаваше ги в изопачена форма. Да кажем, че Златарски не е бил разбрал изложеното от нас за Стара България, защото за това се иска малко повечко напрягане на ума, но има очевидни факти, които той е знаел, и понеже не е могъл да ги опровергае, той просто ги е премълчал. Тук нека посочим само няколко такива:
1. Златарски е знаел, че според Никифор Грегорас, както посочихме, българите преди шести век са владеели не само двете Мизии, но и Македония и останалата Илирия, но той е премълчал този факт.
2. Златарски е знаел, че в хрониката на Манасий се казва, че по времето на император Анастасий (491–518) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония, но го е премълчал.
3. Златарски е знаел за картата на св. Йороним (IV век), в която Мизия е наречена България (mesia hec et vulgaria), но не го е споменал.
4. Златарски е знаел, че в хрониката на владиката Йоан от Никиу, Мизия е наречена „провинция България”. Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, Виталиан се е бил надигнал (516 г.) против император Анастасий. Срещу него император Анастасий е изпратил по море към Варна военно началника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинция България.
Ако ставаше дума само за българи, би могло да се помисли, че българите по това време са дошли отнякъде си в Мизия. Но понеже самата Мизия в четвърти и пети век се е казвала България и провинция България, явно е, че старите мизийци са наричани българи и че България преди Аспарух е била провинция на Източно римската империя, което потвърждава казаното от Теофан, че Стара България е опирала до Босфора. Тези „дребни” факти Златарски благоволил да премълчи.
5. Златарски е знаел, че Йордан (VI век) пише, че българите са живели покрай Черно море, и то на юг от Дунав, защото от тук те веднъж се съюзили със склавените и антите, които са живели на север от Дунав, а друг път – гепидите и херулите, които са живели в Горна Панония. Той е знаел, че както пише Равенският козмограф, според Йордан, „в Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят”.
И тази „дреболия”, която опровергава тезата му, че българите са били доведени в Долна Мизия от Аспарух, а Тракия и Македония никога не са били български, той премълчава.
6. Златарски е знаел за списъка на българските князе, в който Ирник – най-младия Атилов син се споменава като български княз, който след 460 г. е князувал на юг от Дунав, в днешна Добруджа; че княжеството на князувалия преди Аспарух, Безмер се е простирало от двете страни на Дунав; че българската династия произлизала от племето „доуло”, стар край дунавски скитски народ, а не от самоеди, туркотатари и пр. диваци. На всичкото това Златарски не е обърнал внимание и пише измислици, че Аспарух за първи път бил довел турски българи в Мизия и прочее.
7. Златарски е познавал много добре трудовете на Константин Велики (306 до 337) поради партизанските нападки на скитите (хуните) и на самите българи направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград), от което се разбира, че българите по времето на Константин Велики са живели в Мизия, пък и в Тракия.”
На друго място, описвайки появяването на сърбите в историята, станало по времето на император Хераклий (610–641), когато те отнякъде си дошли при императора, Порфирогенет пише: „Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора”.
Понеже тези свидетелства потвърждават Теофан за това, че Стара България е обемала и Тракия до Босфора, и Дарданелите, и понеже от тях и слепите виждат, че преди Аспарух България е съществувала на юг от Дунав и че тя е съставлявала част от Римската империя, Златарски, за да защити мисълта, че българите са диви „самоеди”, не ги споменава. Разбира се, че щом всичко това се премълчи, тогава българите са всичко друго, но не и онова, което са.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар