„Готви победата преди боя.“

Насочването на почти всички сили на отряда към Дермендере произтичало от това, че Гурко смятал, че оттеглянето на главните сили на Сюлейман паша към Станимак за истински факт. Той предполагал, че северно от Родопи, в района на Дермендере, са останали само нищожен турски ариергард, който с приближаването му по фронта от руските колони незабавно ще започне да се оттегля и ще бъде прихванат от отряда на Краснов. Във връзка с тези представи за обстановката и били отдадени разпорежданията за изпращане на 2-ра гвардейска пехотна дивизия обратно в Филипопол и за спирането на колоните на Шилдер при Ахман, а на Веляминов при Мечкюр.

Хода на боя на 16 януари бързо разрушил тази представа на Гурко и неговия щаб за противника, но в този ден те вече на са можели да поправят положението. Шувалов получил разпореждане от Нагловски за изпращане на 2-ра гвардейска пехотна дивизия в Филипопол, към 14.00 на 16 януари, но бил принуден да се откаже от неговото изпълнение, тъй като тази дивизия, както и другите войски от неговата колона, водела бой с дивизията на Фуад паша при Дермендере. Колоната на Веляминов още до получаването на разпореждането на Нагловски започнала настъпление към Дермен дере, заемайки позиция и завързвайки бой с противника. На колоната на Шилдер Шувалов поставил задача да заеме позиция в тила на противника през Коматево примерно между Катуница и Ахлан. Тази колона достигайки до Коматево се развърнала и престояла там до стъмняване, не желаейки да остава сама колоната на Веляминов да отразява турските контра атаки, но и не й оказал никаква помощ. По такъв начин, в течение на целия 16 януари колоната на Шувалов, ориентирана от Гурко да посрещне нищожния турски ариергард, се сблъскала с дивизиите на Фуад паша. Неочакваността на тази среща, пълното незнание за силите и разположението на противника, отсъствието на лично управление на действията на колоната от страна на Гурко довели до безцелно тъпчене на едно място на войските от тези колони пред фронта на турските позиции и за загубата на време. Възползвайки се от това дивизиите на Шакир паша и Векер паша започнали оттегляне от Станимак. На пътя за тяхното оттегляне първи е можел да се окаже отряда на Краснов.

Завършвайки преминаването през Марица по брода южно от Рогош в 13.00 на 16 януари, войските на Краснов се придвижили през Филипопол в направление към Станимак. Откривайки турската колона, движеща се към Станимак, Краснов развърнал драгуните и гвардейците и заповядал на пехотата да атакуват Караагач.

На първа линия се развърнали 2-ри и 3-ти батальон от гвардейския Литовски полк; зад тях в резерв били 1, 2 и 3-ти батальони от гвардейския Кексголмски и 4-ти батальон от Литовския полкове. В 1000 м от турските позиции те били посрещнати от силен оръжеен и артилерийски огън. Гвардейците започнали да отговарят, но скоро прекратили огъня и само ускорили крачките. Движението без огън принесло на настъпващите тази полза, че при стъмняването турците се лишили от възможност да водят прицелен огън по отблясъците при изстрелите, и болшинството от турските куршуми и снаряди прелитали над тях. Освен това, по просветванията на турските изстрели руските началници получили възможност да определят разположението на турските позиции и окончателно да насочват батальоните в атаката. 2-ри батальон от литовците достигнал до селото, поддръжниците се влели във веригата, и всички заедно атакували батарея от 12 оръдия и я превзели, избили прислугата и прикритието. Турските контра атаки били отбити основно с огън от кратка дистанция. В същото време 3-ти батальон от литовския полк атакувал три и пет оръдейни батареи, завладял ги и също отбил последващите турски контра атаки. Батальоните на Кексголмски достигнали до селото, когато и трите батареи вече били превзети, и поради това те взели участие само при очистването на останалата част от селото и в отразяването на наново започналите турски контра атаки.

Към 4.00 на 17 януари, към времето на отразяване на последните турски контра атаки, патроните при гвардейците свършвали. Ако турците имали сили за още една контра атака, гвардейците едва ли биха могли да я отразят. Това обстоятелство, а също и крайното неудобство при дневна отбрана, разположените в селото позиции заставили Краснов към разсъмване да очисти селото. В 7.30 на 17 януари, оставяйки в Караагач два ескадрона драгуни, отрядът се изтеглил към Паша Махала.

Независимо от проявения от руснаците в боя под Караагач героизъм, задачата, поставена на отряда на Краснов на 16 януари, останала не изпълнена и пътя за оттегляне на турските войски към Станимак не бил отрязан.

Задачата, която не изпълнил отряда на Краснов е можела и е трябвало да бъде изпълнена макар и частично, по отношение на своите сили, изпълнила я конницата на Клодт. Ако тя е била изпълнила първата част от поставената задача и, да е преминала през Марица, да е застанала при железницата северно от Катуница, на нея, по всяка вероятност, би се отдало да изясни действителното направление на оттеглянето на турските войски, а след това в една или друга степен да изпълни и втората част от своята задача – отрязване на пътя за оттегляне на турците. Но до получаването на тази задача Клодт нищо за противника не е разузнавал въпреки близостта на своето разположение. Изпратените му слаби резерви не могли да се приближат до противника за уточнение на придобитите данни, и поради това, от една страна, вземайки влезлите в Филипопол руски войски за турски, съобщили за завземането на града от противника и, от друга страна, донесли, че крупни сили от неприятелската пехота заемат също и Папазлии. На Клодт му се струвало, че при преминаването през Марица северно от Чешнигирово конницата веднага ще бъде подложена на южния бряг на реката на контра атаките на турските войски по двата свои фланга – от Филипопол и от Папазлии. Изхождайки от тези съображения, Клодт предпочел да престои целия ден в бездействие при Маноле и северно от Чешнигирово.

Освен Краснов и Клодт, тази задача, както беше по-горе споменато, е имал и Карцов. Задачата била поставена на основание предположенията за оттегляне на Сюлейман паша към Адрианопол, и отряда на Карпов в съответствие с това е трябвало да се насочи към Филипопол или, гледайки обстановка, към Чирпан. Но тъй като Сюлейман паша се оттеглил на юг в Родопи, то Кварцов би имал някакъв шанс да прихване пътя за оттегляне, ако той с всички свои сили бързо с утрото на 16 януари би преминал през Филипопол и би завзел Станимак. В действителност всичко се случило иначе. Отряда на Кварцов към 16 януари се разгърнал по ешелонно от Чирпили до Чукурли и поради това в най-добрия случай биха могли на 16 януари да влязат в Станимак само предните му части. Но и това не се случило. Гурко и неговия щаб не се погрижили предварително да информират Карпов за обстановката и още към вечерта на 15 януари или утрото на 16 януари да му поставят задача да се придвижи към Станимак. Карцов, ръководейки се от частични сведения, помислил, че турците отстъпват и че се придвижват към Филипопол, той вече не би могъл да прихване пътя за оттегляне на турците. Той взел решение рязко да свърне всички ешалони на югоизток и, не навлизайки в Филипопол, да се придвижи към Чирпан. Това било и осъществено.

По такъв начин, на 16 януари напълно е било възможно да бъде обкръжена голяма част от армията на Сюлейман паша северно при пред планината Родопи, отново се сринала.

Схема 42. Три дневното сражение при Филипопол на 17-18 януари 1878 година.

Към сутринта на 17 януари Сюлейман паша с голяма част от своите войски се намирал в Станимак; по шосето от Филипопол към Станимак се оттеглили още две бригади от армията. Главните сили в Станимак били прикрити от север и североизток от бригадата на Бекер паша, от север и северозапад – от бригадата на Сабит паша; и накрая, за прикритие на главните сили от изток в 12.00 на 17 януари от града по направление към Кетенлик се движила дивизията на Осман Нури паша. Сюлейман паша задържал главните сили от армията си в Станимак, не желаейки да предостави своите сили на дивизията на Фуад паша, която била се задържала в бой с отряда на Краснов и не можела поради това да използва нощта на 16 срещу 17 януари за оттегляне. Вследствие на всички тези обстоятелства на 17 януари на отряда на Гурко се представила още една възможност да отреже пътя на оттегляне на дивизията на Фуад паша и намиращата се заедно с нея части от дивизията на Шакир паша.

Основния път за оттегляне на дивизията на Фуад паша през Куклен се движел към Станимак; освен това, имало и неотдавна подобрена планинска пътека, минаваща от Зардиво през Ново село, Лесково и Бачково и, преминавайки Станимак, водеща през Наречен и Исмилан към Егейско море. За да изолират дивизията на Фуад паша от главните сили на армията в Станимак, било е достатъчно да се прихване пътя към Куклен – Станимак, но за да бъде напълно обкръжена дивизията на Фуад паша, било е необходимо да се пререже също така и планинската пътека към Исмилан. Това не се отдало. Фуад паша незабавно се възползвал и през нощта на 18 януари през Лесково и Бачково се придвижил към Исмилан.

Сюлейман паша през първата половина на нощта на 18 януари получил донесение от Фуад паша за оттеглянето си към Изминли и веднага заповядал да се започне оттеглянето на главните сили от армията си. Оттеглянето Сюлейман паша решил да се насочи не към Адрианопол, а на юг, тъй като смятал, че пътя му към Адрианопол вече е отрязан от руските войски от Шипка. Главните сили на армията на Сюлейман паша на 18 януари се изтеглили през Циревен, Караджелар в направление на Местанли.

В резултат от действията на 17 януари била изпусната последната възможност за обкръжаването макар и на малка част от армията на Сюлейман паша.

Трябва да се подчертае, че, независимо от това, че на отряда на Гурко не се отдало обкръжението, на армията на Сюлейман паша, успеха, достигнат от руските войски в боевете, би бил изключително значителен.

Армията на Сюлейман паша понесла огромни загуби, отслабена от масовото дезертьорство, разчленена, лишена в боевете от значителна част от артилерия и принудена да изостави останалата артилерия и обоза при движението си през Родопи, на практика тя е престанала да съществува. По такъв начин, обективното значение на три дневното сражение при Филипопол се състои в това, че то окончателно е открило на руските войски пътя към Константинопол.

Турция е имала още Източната Дунавска армия, но тя не е можела да прегради пътя на руските войски към Константинопол – да направи това тя не е могла заради слабост на личния състав и материалното осигуряване. И поради това, макар и пристигнали в Казанлък турските упълномощени се отказали още на 21 януари да признаят руските предварителни условия за примирие и мир, към това време бил вече безспорно ясен благоприятния за руската страна изхода от военните действия за целия близък период от време.