// Вие четете...

Приложни науки

Способи на изобразяване на релефа.

„Няма хълм без връх. Краката първи ще почувстват планината.“

Способи на изобразяване на релефа.

От всички елементи на местността релефа играе най-важната роля, поради това, че той влияе на състоянието и положението на всички останали елементи: хидрография, разпределение на населените пунктове, пътища, растителност и т.н. Между всички тези елементи съществува определена взаимна връзка, на която релефът оказва влияние. Релефът най-трудно от всички елементи се изобразява на карта, защото е необходимо да се отрази неговата обемност, а картата сама по себе си е плоско изображение на местността. Релефът е триизмерен в пространството и има огромно разнообразие на обемни форми, които трябва да бъдат предавани на плоскост. Поради това съществуват няколко способа за изобразяване на релефа, които понастоящем така или иначе се използват на картите с различно назначение.
1. Картинен способ (перспектива). По този способ релефът се е изобразявал на старите карти във вид на примитивни рисунки на възвишенията, планините, хребетите. Релефът се изобразявал така, както се е виждал.
За него не е задължително да се знаят абсолютните или относителните височини, кривини на склоновете, а е достатъчно да бъде предадено перспективното изображение на релефа. Нагледност и простота са главните достойнства на картинния способ за изобразяването на релефа на карта, но геометричната точност по този начин не може да бъде предадена.
2. Щтрихов способ. Картинното изображение на релефа на първо място е престанало да удовлетворява военните, като основни потребители на карти. Те трябвало бързо да получават по карта точна представа за стръмнината на склоновете, пресеченоста на местността, характера на релефа като цяло. Поради това бил предложен нов способ на изображение на релефа – щриховия способ.
Принципът е следния: колкото по-голям е склона, толкова по дебели и плътни са щрихите, при това стръмните склонове се покриват със сенки, а полегатите се осветява.
Недостатъци: посредством щрихи не може да се определи абсолютната и относителната височина. Освен това, рисунката е много трудоемка, а печатът изисква високо техническо възпроизвеждане. Поради това се е наложило да се търсят нови способи за изобразяване на релефа.
3. Способ на светло тоновете, тоест създаване на изображение в полутонове при зададено осветяване на местността. Светло тоновете се прилагат за предаване на обемност на формите на релефа.
При това всички склонове, разположени срещу източника на светлина, остават светли, противоположните – тъмни, а разположените под ъгъл към светлината – се затъмняват чрез сенки с различна яркост и светлина, в зависимост от тяхната осветеност. Методът на светло тоновете дава нагледно пластично изобразяване на релефа. Недостатък на способа е, че не е възможно да се определи по карта стръмността на склона и височината на точките.
4. Способ на височинните отметки. Височинни отметки – това е надписване на картата на абсолютните значения на височините на точките. С помощта на височинните отметки се показват характерни височини, в това число командни, имащи най-голямо значение, от които може да се реализира добър обзор на местността. Те облекчават четенето на картата и дават възможност за определяне превишението на едни точки над други. Този способ самостоятелно не се използва, тъй като не дава ясна и нагледна представа за релефа, поради което се използва в съчетание с други способи за изобразяване на релефа.
5. Способ на хоризонталите. Хоризонтал – това е линия, съединяваща отметки на еднакви височини. Хоризонталите са основния способ за изобразяване релефа на топографските карти. Съществуват следните видове хоризонтали: плътни (провеждат се съответно на височината на сечението); удебелени (при сечение през 5 м и 20 м, като се удебелява всяка пета хоризонтала, при сечение 2,5 м – всяка десета); допълнителни хоризонтали или полухоризонтали (провеждат се на половин височина от сечението на релефа); спомагателни хоризонтали (провеждат се на четвърт височина от сечението на релефа).
Хоризонталите се допълват от бергщрихи (кратки чертички, перпендикулярни на хоризонталите, указващи направлението на склона), от надписи на отметките на абсолютните величини на характерните точки от местността. Главното достойнство на способа е, че по този способ може да се извършват различни картометрични работи: да се определя абсолютната височина на точката и превишението на едни точки над други, стръмнината и направлението на склоновете и други. По рисунката на хоризонталите, тяхната форма, гъстота на прокарване може да се получи представа за релефа на местността. Правилно подбраната височина на сечение на релефа на картата позволява много нагледно да се предаде характера на релефа и степента на неговата разчлененост.
6. Хипсометричен способ, или оцветяване по слоеве на степента на височините. Този способ е основен и най-използван при изобразяване на релефа на физическите и хипсометричните карти. Хоризонталите на обзорните карти се наричат изохипси. Изохипсите служат за разделителни линии между степените (стъпка) на височините, преминаващи през определено количество метри по височина.
Способът е много нагледен, позволява достатъчно точно да се измерва релефът и да се работи по картата. Освен това на картата достатъчно добре се изобразява и разчита типа релеф – планински или равнинен.
Релефа на морското дъно се изобразява по аналитичен способ, само че тук се извършва по слойно оцветяване на степените на дълбочините. За разделителни линии между различните степени на дълбочините служат изобатите – линии на равните дълбочини. В легендата на общо географските карти в скалата на височините винаги се включват не само релефа на сушата, но и релефа на морското дъно. Най-ниските степени от скалата, съответстващи на участъците на дъното на морето и океана, се оцветяват в син цвят. Неизменно – участъците от сушата до 200 м. се оцветява в зелен цвят. Участъците с височини над 200 м. се оцветяват от светло – жълт (светло – кафяв) цвят до оранжев (тъмно – кафяв). Съществуват и други цветови гами в оцветяването на хипсометричните скали. Удачното подбиране на цветовата скала може да създаде впечатление на обемност на изображението.
7. Условни обозначения на релефа. Използват се за изобразяване на формите на релефа, които не могат да се покажат чрез хоризонтали: резки нарушения на релефа, например скала, трап изровен от вода, сипей, овраг и т.н. В тези случаи се използват знаци с кафяв цвят, който добре се съчетава с хоризонталите. Изкуствените форми на релефа, например стъпала на кариери, канавки, насипи, тераси и т.п., се показват със знаци от черен цвят.
8. Блок-диаграми на релефа. Това са тахиметрични плоски рисунки, предаващи по пластове земната повърхност. Обикновено те се съчетават с надлъжни и напречни разрези, които показват вътрешния геологичен строеж на територията. Съвременните компютърни технологии позволяват получаването на тахиметрични блок-диаграми на дисплей и извършването на различни преобразования с тях.
9. Цифров модел на релефа (ЦМР). Това е съвкупност от височинни отметки Z, взети във възли от някаква мрежа, точки с координати х, y.
Понастоящем ЦМР се явява основа на компютърното картографиране. С помощта на ЦМР се извършват разнообразни разчети, по построяване на картите, гъстота и дълбочина на разчлененност на релефа, ъгъл на наклона, построяване на разрези, линии на видимост и други. Освен това, ЦМР служи за моделиране на трасета, профили за създаване на участъци за земеползване, например, строителни площадки и други проектни работи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар