// Вие четете...

Ниво на океана

Способи и точност на водене по галсите.

„Образованието е богатство, приложението му – съвършенство.“

Колкото по-точно е реализирана запланираната система галси, толкова по-достоверни са резултатите от снимката. Следователно, грижата за надеждни и точни способи за водене по галсите се явява важен елемент от технологията на снимката. При снимка на подводния релеф и изпълнението на хидрографско тралене се използват следните способи за водене по галса:

– по компаса;

– по приборите на бордовите автоматизирани системи;

– с помощта на специални прибори на радио навигационните системи (изофазометри, индикатори за пътя);

– по створове;

– по направления, указвани от брега;

– по линиите на поставени вехи;

– по линиите на промерно въже.

Способът на водене на галсите по компаса се явява основен способ и се използва при всички типове и способи на снимка на релефа на дъното. Неговата същност се заключава в това, че след излизане на кораба в началната точка на поредния галс се назначава курс по компаса, съответстващ на направлението на линията на галса. За удържане на кораба на линията на галса курса трябва да се назначи с отчитане на всички поправки, дрейфа и сноса. В процеса на движение се извършва определяне на мястото с такъв разчет, че разстоянията между точките на определените места да не превишава 3 – 4 см в мащаба на планшета.

Определяне на мястото се извършва също така в началната и крайната точка на галса, в момента на появяване на отличителни дълбочини или резки промени на релефа. За правилното определяне на мястото на дълбочините, измерени в промеждутъка между две обсервации, курсът и скоростта на кораба на галса трябва да се запазят постоянни. При откриване на отклонение на кораба от зададеното направление на галса се извършва коректура на курса. Но не се допуска курса да се изменя на повече от 3º. При по-големи изменения на курса или скоростта обезателно се извършва определяне на мястото.

Изборът на способа за определяне на мястото зависи от наличните сили и средства, отдалечението на района от брега, както и от други фактори. Но определящ критерии се явява необходимата точност на водене на кораба по галса в съответствие с типа и назначението на снимката.

Точността на определяне на мястото се оценява обикновено с помощта на средно квадратичната погрешност Mo. Ако определяната точка се нанася на планшет графично необходимо е да се отчита също така и погрешността на прокладката MГР.Тогава средната квадратична погрешност M на обсервованата точка може да бъде представена с израза

Положението на точките на измерените дълбочини в промеждутъка между обсервациите се получава по пътя на линейната интерполация по нарастването на времето t.

На практика идеалното запазване на праволинейното и равномерно движение на кораба не е възможно, тъй като възникват отклонения под въздействието на много причини. Главни сред тях се явяват хидрометеорологичните условия, нестабилността на режима на работа на корабните механизми, инерционността на индикаторите на курса, скоростта и въздействието върху тях на външните смущения, а също така индивидуалните особености на рулевите. Съвкупността от тези източници определят степента на управляемостта на кораба на галса. Външно това се проявява като рискание на кораба, което представлява синусoидално колебание на центъра на тежестта на кораба относно линията на галса. При това напречните смествания относно линията на промерния галс могат да бъде оценени със средно квадратичното отклонение mр, което се получава по формулата

където V – скорост на кораба, възли;

T – период на рискание, с;

αmax – Максимален ъгъл на рискание.

По-сложно влияние оказва рисканието при провеждането на площна снимка с много лъчев комплекс. Тук страничните лъчи изпитват не само напречно, но и надлъжно сместване.

При автоматизираните системи удържането на кораба на галса се осъществява чрез ЕИМ, сравняващи текущите координати на кораба с координатите на зададената линия на галса. Разсъгласуването се отстранява от следящата система, предаваща съответните команди на управляващото устройство. Полуавтоматичните системи на управление по резултатите от анализа на информацията за пътя или координатите на кораба изработват данни за величината на отклонение (ляво – дясно) и я предават на информационното табло на рулевия.

Воденето на кораба по галса с изофазометри е целесъобразно в тези случаи, когато направленията на галса съвпада с направлението на изолинията.

Ако направлението на галса не съвпада с направлението на изолинията за контрол и удържането на кораба на галса се използва индикатор за пътя.

Воденето на кораба по галса по створ се прилага при детайлна снимка на релефа, когато междугалсовото разстояние е по-малко от 50 м, а в райони със значителни течения – по-малко от 100 м. Този способ се използва също така при хидрографското тралене, както и в други случаи, когато е необходимо най-точно възпроизвеждане на релефа.

С тази цел на брега се разбива специална магистрала, която обикновено е права линия, перпендикулярна на направлението на галсите. По тази линия с промеждутък L, на равни междугалсови разстояния се установяват пикети, където точно се поставят створните знаци. Разстоянието между створните знаци d трябва да бъде не по-малко от 0,04 от разстоянието D от предния знак до края на галса.

Ако местността не позволява полагането на магистрала, тя се заменя с начупена линия, насочена под различни ъгли 90º±γ относно направлението на галса. Тогава разстоянието S между съседни пикети се определя по формулата

Разстоянията по магистралата се измерват с мерна лента (рулетка) или с оптични далекомери, а ъглите с 30-секундни теодолити.

При необходимост от прокладка на радиални галси створът се разбива по веер, вземайки предния или задния створен знак в качеството му на полюс, през определен ъглови интервал ∆θ, равен на

където l – разстояние между галсите при външния край на района;

D – разстояние от полюса до края на галса.

Определянето на мястото се извършва и в тези условия с високо точни способи, а линията на галса се представя на планшета по пътя на съединяване на съседните точки на обсервация. При тралене, където главната цел на прокарването на галсите е в осигуряването на непрекъснатост на тралните полоси, като за линия на галса се приема осевата линия на створа.

Прокарване на галси по направления, указани от теодолитен пост, заключава се в това, че с помощта на теодолит или друг измерителен инструмент се води непрекъснато наблюдение за кораба. През всеки 30 – 40 с на кораба се предава направлението към където той трябва да коригира курса си.

Величината d е отклонението на кораба от линията на галса и може да се получи по формулата

където ∆α – разлика между зададеното и наблюдаваното направление;

D разстояние до теодолитния пост.

Прокарването на галси по вехи се използва в този случай, когато е необходимо строго да се спазват между съседните полоси, а другите способи не позволяват това. Преди всичко такава ситуация се създава в процес на хидрографско тралене.

В началото на границите на участъка се поставят фундаментални вехи, определящи площта, подлежаща на тралене. Местата за установка на фундаменталните вехи се назначава с такъв разчет, щото да се осигури препокриване зад границите на участъка, на разстояние не по-малко от средната квадратична погрешност на определяне на техните места. След това по страните на участъка, където преминава първия галс се установяват ред вехи. Корабът се движи с трала по поставените вехи, като с него на нока на висрели от всеки борд се движат по лодка. От единия борд се обират първоначално поставените вехи, а от другия се поставят нови, отбелязващи границите на протралената полоса. На обратния галс корабът се движи по тази линия на вехите, обозначаваща външния край на протралената полоса, следващ реда от вехи. Тралните вехи се поставят обикновено през 300 – 500 м и фиксират фактическото положение на границата на тралните полоси. В качеството на фундаментални и трални вехи е целесъобразно да се използват панерни вехи.

Използването на този способ е възможно при отсъствието на течения при неголеми дълбочини, когато вехите стоят на своите места устойчиво и осигуряват надеждно границите на тралната полоса.

Определяне на местата се извършва в началната и крайната точка на всеки галс, а също и в случаите, когато възниква съмнение в неизменността на положението на вехите.

На отделни неголеми, стеснени за плаване участъци, в гаваните, в теснини и на каналите галси могат да се прокарват по линия (въже). В този случай положението на галса се фиксира от всякаква натегната гъвкава проволка с дължина не по-голяма от 200 м, или от плаваща линия, на която са закрепени поплавъци. При промер на теснини въжето се закрепва на колове, забити на двата бряга. Ако участъкът на промера е ограничен с бряг само от едната страна, тогава другия край на въжето се удържа от лодка или катер, установен в зададена точка на котва.

Търсене на съмнителни навигационни опасности.

Съмнителни навигационни опасности се наричат различни подводни обекти, чиито положение или съществуване е недостоверно, тоест съмнително, но трябва да се отчита като възможна опасност при плаване в дадения район. Към тази група се отнасят опасности, нанесени на карта по донесение.

Към съмнителните навигационни опасности се отнасят банките, плитчините, отличителните дълбочини, подводните камъни и скалите, корпусът на отдавна потънали кораби и понтони, подводни руини на транспортни и хидротехнически съоръжения, нанесените на карта не по материали от системни хидрографски работи, а по отделни своевременно не проверени донесения от мореплаватели и други предизвикващи съмнение данни.

По този начин, търсенето на съмнителни навигационни опасности трябва да се предшества от изучаване на историята за появата на съмнителния обект на картата. С тази цел се анализират всички картографски и описателни материали, съществуващи за района с предполагаемата опасност, планшетите от промера и траленето, а също така архивните материали.

По вахтените журнали се възстановява пътя на кораба или катера, открил опасността, и се оценя вероятната точност на определените й координати. Този анализ позволява да се определят оптималните размери на района за търсене и да се избере съответния способ за обследване.

За определяне на необходимата площ за обследване в качеството на основни изходни данни се приемат обявените координати на опасността и величината на вероятната погрешност на тези координати. Точката с обявените координати се приема за център на обследването, а площта на поиска, в общия случай, се назначава във вид на квадрат, чиято страна S се получава по формулата

където М – средната квадратична погрешност на координатите на съмнителния обект;

Мо – средната квадратична погрешност на определяне на мястото при поиска на обекта.

Възможни са три варианта за разчет на средната квадратична погрешност на координатите на съмнителния обект:

1) когато координатите са били определени с някакъв известен способ и има ли данни относно точността на измерване на навигационния параметър;

2) когато координатите на обекта са се определяли по резултатите от счислението;

3) когато съхранилите се материали позволяват извършването само на приблизителна оценка на координатите.

В първия случай средната квадратична погрешност М се разчита по прийоми и формули показвани по-рано.

Във втория случаи разчета на средната квадратична погрешност на счислението Мс (t) в мили, извършва се по формулата

където t – времето от най-близката обсервация, ч.

При това, ако съмнителния обект се намира на отдалечение не по-голямо от 250 мили от брега се полага, че изходната точка на счислението се явява астрономична обсервация, изпълнявана веднъж в денонощието. Тогава

където МА – средна квадратична погрешност на астрономичната обсервация.

В третия случай оценката за възможната погрешност на определянето на координатите на съмнителния обект се извършва по косвени признаци с отчитането на навигационното въоръжение на еднотипни кораби и нивото на щурманската подготовка.

Под понятието поиск се разбира извършването на хидрографски работи, съвкупността от които позволява установяването на отсъствието или наличието на съмнителния обект в зададените граници. В зависимост от величината на поисковата площ, релефа на дъното, дълбочините, отдалечеността от брега и вероятния размер на обекта поискът (търсенето) може да се извърши по способа за инструментална оценка на релефа на дъното, промер, хидрографско тралене или площно обследване с много лъчеви хидроакустични комплекси или аеро фото снимка.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар