// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Способи за управление на хората.

„Никой не става добър човек случайно.“ (Платон – 427–347 пр.н.е.)

Изяснихме си тайната на концептуалната власт, разбирайки, че тя, тази концептуална власт, е свобода, която може да бъде както нравствена, така и безнравствена, а сега дайте да разберем с какви методи тази свобода се реализира на практика.

Ще започнем с безнравствената свобода, тъй като именно тя, именно концептуалната власт на този свобода (произвол), внедрена в живота на човешкото общество на Земята в несправедливата концепция на жизнеустройство, цари сега на нашата планета.

Господарите на тази несправедлива концепция (глобалния предиктор) за много векове са наизмисляли множество методи и различни начини за осъществяване управлението на хората и народите. За да не се заблудим в цялото им множество, ние ще разглеждаме всички тези начини в подреден вид, започвайки от простия към по-сложния. За това ще класифицираме тези методи и начини на управление по ниво на значимост (или „мощност“). По научному „ниво на значимост“ звучи като „приоритет“. Тоест може да се говори за приоритети на управление на обществения живот и дейност на хората, страните, народите, или пак по научному – за приоритетите на управление на социалните системи и процеси. А тъй като всички тези приоритети на направления за поробването на милиарди хора в течение на много столетия, то тях може да ги разглеждаме във вид на система от заплахи и опасности както за всеки човек поотделно, така и за цялото човечество като общо.

Ние по-рано изяснихме „глобализацията“, установявайки, че процеса на концентрация на управлението на производителните сили на цялото човечество, водещ до това, че в 21 век „конците на управление на всички и всичко“ на планетата са съсредоточени в едни ръце – в ръцете на „световното правителство“ („силите на Запада“, „световното задкулисие“, „културната мафия“, глобалния предиктор). Затова неизбежно ще стане дума за тези приоритети на управление, които е използвала и използва тази мафия по отношение на цялото човечество.

Целта на използване на всички тези приоритети на управление е удържането на хората в подчинение, заставяйки всички да работят за тях, за да може всичката мръсна, тежка работа да я вършат робите. Затова мафията глобализатори започнала да разработва и внедрява в живота тези приоритети още в дълбока древност, а в последствие те се усъвършенствали. Приоритетите позволяват да се разбере в какъв вид явното робовладелчество е било преобразено в скрито робовладелчество, по какъв начин видимите вериги, с които са били приковани робите са станали невидими вериги, в резултат на което роба даже не разбира, че е роб и се наслаждава на своите вериги. Сега някои са „приковани“ с „невидима“ верига към бутилка със спиртна напитка, някои към наркотици, някои са „вързани на златната верига“ на жаждата да забогатеят, някои са загубени в „идеологически“ вериги, в религиозните вериги на „духовни“ учения“, някои са се „приковали“ към „неопровержими“ факти и исторически събития, към изучаване на някакви „частности“ и заради това не искат да видят „цялото“, не искат и не могат да разберат това, което се върши около тях.

Силов способ.

„С щикове може да се направи всичко което желаеш, само не можеш да седиш на тях!“ (Наполеон Бонапарт)

Най-простия и бърз способ да заставиш човек да работи за теб – това е да го заплашиш със смърт или болка. Пляснал с бича роба по гърба – той започнал „по-ефективно“ да работи с лопатата. Обесил един непокорен роб на показ пред всички – останалите станали послушни. Опрял на роба автомат: „Копай!“. И роба ще копае. Но … при случай роба ще се опита да избяга, а и ще повали „човека с оръжието“. В наше време също така се използва силово управление на обществените процеси. Това е армията, МВР, системата за изпълнение на наказанията, здравната система и т.н., тоест това, което наричат „силови структури“, „силоваци“. Със силата на оръжието може да се завоюват цели страни. Но ето ти беда! Народа на покорената страна ще отиде в гората (в планината), ще започне да партизанства, може даже и да убие агресорите! Няма да се разминеш току така!

За да не носят ущърб на себе си, за постигане на своите цели завоевателите са започнали да настройват една страна против друга, организирайки войни. Но изхода на такива войни макар и донасяйки нужния резултат, все пак трябва да се признае, че не винаги се оказвал нужен за организаторите. Тоест силата на оръжието се оказала не така силна и ефективна, както им се струвало. Трябвало да намерят по-устойчива форма за поддържане на хората в подчинение, за да не се разбягват по горите, да не се избиват едни други, а и да работят с „ентусиазъм“. И такава форма на управляващо въздействие била намерена. Тя била взета от самия живот и целенасочено въведена повсеместно.

Оглупяващия способ.

„Пияният в съня не със своята мисъл мисли“. (Руска пословица)

Употребата от отделни хора на спиртни напитки и наркотици била „систематизирана“ и целенасочено внедрена в културата и традициите на много народи и страни. „На алкохолика не е нужен нож, на него му налей малко и после прави с него каквото щеш!“. Наистина, роба първо трябва да го приучиш към спиртните напитки. Изисква се време. С оръжието веднага можеш да командваш хората. А тук робовладелецът трябва малко да се поохарчи и да потърпи. Но затова пък, ех какъв резултат! Робът за чаша водка сам ще работи на господаря, че и с ентузиазъм. Дори не му трябва надзирател. Пак за водка и вино робът пари ще плаща на господаря – робовладелец. При това пияният човек дори не разбира, че е роб! Той има само две мисли: как да се напие, а после – как да изтрезнее. Вярно е, роба бързо „излиза от строя“ – запива се. И какво от това! Я колко народ! Нови може да се зарибят и да се направят роби.

С помощта на спиртните напитки започнали да завоюват цели страни. Така била завоювана Америка. На индиянците им връчвали за подарък казани за варене на ракия с инструкции за използване, след което „чингачкуците“ бързо се зарибили и сега в собствената си страна живеят в резервати.

Сега малцина се замислят за това, че към края на 19 век глобализаторите на това време целенасочено са докарали страната ни до състоянието на американските „чингачкуци“. „Към 1872 година 89% от всички винзаводи са били под аренда в евреите, а към 1850 година в губерниите принадлежали до 76% от винзаводите, и голяма част от тях са носили „крупно промишлен“ характер. (Оршанский И. „Евреите в Русия: очерк на изследването. СП6, 1972 г.)“.

Ситуацията била толкова опасна, че народното самосъзнание се опитвало да противостои на това целенасочено унищожение, организирайки се в „стихийни“ движения за трезвен начин на живот. Едно от тези стихийни трезвенически движения било движението на Йоан Чуриков.

В историята даже е ставало и така: напиват вожда на племето „тумбу-юмбу“, и той в пиянско разгорещение подписвал нужните на завоевателите укази, отдавайки своя народ в робство. Например така беше с Елцин.

Но пак имаше проблеми и с този вид оръжие. Вождът на племето може да изтрезнее, а наркоманът да се „откачи“ от иглата. Процесът няма устойчивост! Няма предсказуемост на събитията! Затова изникнала задачата за създаване на такава форма на управление, която би била по-устойчива, отколкото използването на оръжие или физическото унищожение на хората и оръжието – оглупяването на човешкото съзнание. Така задачата била решена.

Финансов способ.

„Дайте ми да управлявам парите на страната и мен не ме интересува кой създава законите й“ (Маиер Ротшилд)

Такава форма на устойчиво управление станала печатането на пари, отдавани с лихвен процент. Дават назаем на вожда на племето, а разплащането за натрупваните проценти ще се прави от децата и даже внуците на вожда. Така например, за годините на демокрацията и реформите нашите „вождове“ навземаха от зад граница маса пари с лихва. Подробно за това ще разкажем малко по-късно. Тук ще отбележим очевидното. Защо страна, в която има всичко (злато, въглища, уран, мед, цинк, гори и т.н.) трябва да взема чужди пари? Навземали те и навземат, а кой и кога ще се разплаща за тези дългове?

„Е, това е на международно равнище“ – ще кажат някои. Но такова оръжие използват и на „местно равнище“. Например ипотеката. Купуваш апартамент на стойност 30 хил., но се задължаваш да изплатиш тази сума с процент лихва (например 20%) в течение на няколко години. В резултат се получава, че ти си заплатил не 30 хил. (както струва апартамента), а 60 хиляди! Тоест ти доброволно (!) храниш със своя труд паразита, т.е. робовладелеца! А освен ипотеката има и други кредити! Получава се глобална финансова пирамида, в която всички парички текат по посока на банкерите. Получава се като в пчелен кошер. Хиляди пчелички се трудят, а един „търтей“ паразитира върху техния труд. Така и в обществото. Милиони хора с пот на челото се трудят по полетата, в заводите и т.н., а шепа богаташи – търтеи паразитират на този труд за сметка на системата на кредитиране с лихва, тоест системата на лихварството.

В резултат на действията на тази система на лихварство 85% от хората на планетата живеят на границата на нищетата, все едно, че в техните страни има война, и хората едвам едвам свързват двата края. А реално война няма. Излиза, че чрез това средство на управление всички хора в обществото са се оказали „приковани“ към парите, тъй като без пари човек се оказва в мизерия. За да живееш в съвременното общество трябва да се храниш, да се обличаш и т.н. А за това са нужни пари. „А без пари живота е труден – не става никак …“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар