// Вие четете...

Календарът на българите

Споровете на Цариградския събор през 869 – 870 година.

„Лесно е да се клевети, трудно е да се отговаря.“

Споровете на Цариградския събор през 869 – 870 година.

За да разберем за какво става въпрос нека приведем някои извадки от тези спорове: „Представителите на източните патриарси казаха на българите: Когато вие заехте онова отечество (Тесалия, двата Епира, Дардания и пр., тоест земята от Йонийския залив до Цариград, която българите в началото на Юстиниановото царуване заеха) под коя власт се намираше то: гръцки или латински свещеници имаше то, отговорете?”
Българските пратеници отговориха: Ние с оръжие в ръка извоювахме онова отечество от гръцка власт, в което намерихме гръцки, а не латински свещеници.
Представителите на източните патриарси отговориха: „Ако там сте намерили гръцки свещеници, явно е, че онова отечество е спадало в ръкоположно отношение към Цариград”. Легатите на светата римска църква отговориха: „По гръцките свещеници не трябва да съдите, понеже различието на езиците не изменя църковния ред, защото апостолския престол, ако и да е сам латински, поставяйки, както винаги, тъй и сега, в много места, предвид на страната, гръцки свещеници, не можеше и не може да търпи ограничения”.
Викариите на източните патриарси казаха: „Макар че вие казахте, че ръкополагането на гръцки свещеници е било ваше право, но че онова отечество е принадлежало към гръцката държава (Източната римска империя) – не можете да откажете.”
От приведеното дотук се вижда, че гърците са претендирали за посочената България, защото някога, преди Първа Юстиниана, е принадлежала към Гръцката империя, която сега се наричаше Източна римска империя, и защото тогава там е имало и гръцки свещеници, а не защото гърците били покръстили или пък, защото България е спадала под ръкополагането на гърците. Обаче и за това римляните не им признавали никакво право, като казвали, че гърците тогава, нито даже гръцките свещеници са ръкополагали, защото те били ръкополагани в Рим, и че гръцката църква няма право да се идентифицира с гръцката (Източно римската) държава.
Че гърците в същите тези провинции са ръкополагали български свещеници, това те не са казвали. Но нека да продължим: „Легатите на светата Римска църква отговориха: „Също като казваме, че ръкополагането в България само нам принадлежеше, не лъжем, като същевременно съвсем не отричаме, че България е принадлежала към гръцката (Източно римската) империя, но вие би трябвало да имате предвид, че друго налагат законите на църквите и друго следва от деленията на царствата. Ние се занимаваме с делението на империите, а говорим за правото на църквите”. Имало е време значи, когато България е спадала към Източната римска империя.
След това Анастасий Библиотекар продължава: „Понеже казахме, че България, напротив, само към вас е спадала, искаме да разберем това”. Легатите на светата Римска църква отговориха: „Апостолското седалище, което бихте могли да научите и от декреталиите на светите римски първосвещеници, е притежавало в старо време и икономически е ръкополагало двата Епира – Новият и Старият, цяла Тесалия и Дардания, чието отечество сега по името на тези българи се казва България. И чрез това ръкополагане, което по време на нахлуването на поганските българи то изостави, не си ги върна само от Цариградската църква, както се мисли, а ги получи отново от самите тях, като ги направи християни. (С изпращането на Павел и Формоза в България.)
Ясно се казва и тук, че апостолското седалище в старо време, тоест във времето между папа Дамаз и папа Хормизд, а не сега било ръкополагало в България. То изгуби това ръкополагане по времето на папа Хормизд, когато българите от Северна България нахлуха и присъединиха споменатите провинции към останала България.
Понеже апостолското седалище сега беше изпратило проповедници в България, то казва, че сега чрез тези проповедници било върнало българите към своята църква. След това Анастасий казва: „Второ, понеже българите, които въз основа на правото на сродствеността съединиха своето отечество и през цялото време оттогава досега задържаха онова, което бяха заели.” Някога значи българите били заели тези провинции, а не по времето на Симеон.
След това Анастасий казва, че отишлите сега в България римски мисионери Павел, Доминик, Леопард, Формоза и Гримоалд с голям труд били отклонили българите от разни заблуждения и ги върнали към православната вяра. Отнася се до българските манихеи, или богомили, заради които цар Михаил се бе обърнал към папа Николай с въпроса, каквото да прави, за да приемат тайнствата на вярата и онези българи, които досега още не бяха покръстени.
А в описанието си на събралия се за тази цел Осми вселенски или IV Цариградски събор, Анастасий Библиотекарят между другото пише, че Апостолското седалище се мъчило да върне сегашното качество (на българското верую), което с време (след папа Хормизд, или след 535 г., когато се създаде българската архиепископия Първа Юстиниана) се беше различило (от римското) в първото положение и състояние, защото цяла Дардания, Тесалия, Дакия, двата Епира и други крайдунавски области… се нареждаха в старо време и направляваха предимно от апостолското седалище.
От приведеното се вижда, че не е ставало дума за покръстване, а за връщане към чистата християнска вяра, която българите са изповядвали преди папа Хормизд или преди създаването на Охридската архиепископия; не е ставало дума за Тракия и Мизия, а за земите между Йонийско море и Тракия.
Понеже след създаването на независимата българска архиепископия в провинциите, за които говорим, се е изповядвало тракоилирийското верую, Рим се домогва за неговото отстраняване. След това Анастасий казва: „Но след като римските императори, които сега се наричат гръцки императори вследствие на разните грешки, които интригантите или подстрекателите направиха, ни най-малко не се побояха да разпокъсат своята църква на разни ереси. Бог разпокъса тяхната власт, тъй че те по Божие решение полека-лека престанаха да управляват западните части” (на Византийската империя).
Тук се имат предвид императорите братята Валентиниан, Валенс и Анастасий (481 – 518 г.), последният от които предизвика въстанията на тракоилирийците, или българите, които, възбудени против гърците, освободиха и Западна, или Илирийска България, до Цариград, но най-много казаното отпраща към император Юстиниан.
Под „западни” части се разбират гореспоменатите провинции между Йонийско море и Цариград. За тях в окръжното си до източните патриарси Фотий писа, че ония, които развращавали българския народ, били рожба на западната част (на Византийската империя).
Анастасий, като излага по-нататък дейността и правата на Римската църква, пише, че гръцките императори премахнали старите привилегии и отнели всяко право на апостолските седалища от тези провинции и го дали на свои съмишленици – протежета и сектанти. Тук може би се има предвид Юстиниан.
След това Анастасий казва: „С отнемането на тези привилегии било узурпирано и правото на апостолското седалище, което то имаше върху казаните области, понеже е явно, че те са съседни нему и че лекомислено са били присъединени към Цариградската диоцеза, което ясно се вижда и от онова, което светият папа Инокентий (402 – 417 г.) пише в писмото си до Александър Антиохийски. В него между другото се казва: „Не се вижда никаква надежда от промяната на световните работи, която императорът намери за добре на направи в Божата църква в полза на своите.”
Понеже Анастасий Библиотекар предава само втората част от писмото, за по-ясно ще приведем самото писмо на Инокентия. Той пише на антиохийския владика следното: „Тъй като ти питаш дали според извършеното по императорска заповед деление на провинциите, щом настават две митрополии, трябва и двама митрополити да се назначават, нам се вижда неуместно според промяната в световните работи да се изменя и Божата църква и да се подлага и тя на същото раздаване на почетни длъжности и деления, които императорът намира за добре да направи в полза на своите. Поради това числото на митрополитите би трябвало да следва старите нареждания на провинциите”.
От това писмо Анастасий превежда само редовете в средата. След това той продължава: „Но те (императорите) не дълго им се наслаждаваха, защото вече споменатият български народ веднага нахлу и зае всичко около Дунава, тъй че това, което гръцките императори откъснаха от апостолското седалище, те (българите) съобразно с двойното право (правото на народността и на народната църква) го възстановиха: защото с правото на узурпираните диоцези те (императорите) загубиха и властта си над част от собствената си империя.”
И тук трябва да обърнем внимание на факта, че е ставало дума за съседни на Италия провинции в Епир и останалата Илирия, а не за Долна Мизия, Скития и Тракия.
Делението на Римската империя, за която става дума тук, е станало още от IV век, по времето на императорите Валентиниан и Валенс, ако за него говори още папа Инокентий, който е бил на престола от 402-а до 417 г. Фритигери зае тогава тези области, но после стана император испанецът Теодосий, който премахна българския цариградски епископ Демофил и постави българската църква под гръцка супремация. По времето на Юстиниан българите отново заеха областите, и то завинаги, защото оттогава досега (870 г.) постоянно са ги държали във владенията си. Като освободиха българската църква, те с това освободиха и българския народ, тъй че гръцките императори, след като изгубиха диоцеза (след създаването на българската архиепископия Първа Юстиниана), те изгубиха и властта си, която досега упражняваха над областта, която обемаше архиепископията Първа Юстиниана. Българите не са впрочем нахлули да грабят, а са се борили за национални права и национално обединение.
Според Анастасий Библиотекар, който е най-компетентното лице в случая, казаните области до разделянето на Римската империя спадали в ръкоположно отношение към Рим. След разделянето на империята и след като Теодосий възкреси гърцизма в Цариград, тези провинции, като спадащи в областта на Източната римска империя, попаднаха църковно под Цариград и затова там е имало гръцки свещеници. Това траело впрочем само до 535 г., когато българите нахлуха и изгониха гърците и когато Юстиниан създаде независимата българска архиепископия със седалище в Охрид. И гърци, и римляни намерили сега удобен случай да игнорират Първа Юстиниана и да върнат положението преди нейното създаване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар