// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Спираш движението – прекратяваш живот.

„По-добре да куцаш, отколкото да седиш неподвижно.“

Основи на терминологията в Кабала. Кабала е практически метод за постигането на природните закони и поради това кабалистите в своите обяснения са принудени да използват само такива имена, названия и термини, които отговарят на условието за реално съответствие на обозначаваните обекти и явления.

В много науки не е прието термините да се превеждат: те се употребяват само на езика на оригинала (например латинските наименования в медицината, италианските – в музиката). Така и в тази наука се е оказало невъзможно да се преведат много кабалистични термини, тъй като освен смисловото значение на думата е извънредно важен числовият израз на съставящите я букви (гематрия), тяхната форма, елементи, а също така и други фактори.

В книгата се прилагат в единствено число българските окончания на думите (например „в сфира“, „от масаха“), а в множествено число – окончанията на иврит (например в женски род: сфира – сфирот или в мъжки род: парцуф – парцуфим).

Езикът на клоните. Изследванията на учените кабалисти са показали, че строежът на всички духовни светове с точност се повтаря с разлика само в „материала“, тоест състоянието на елемента на получаване във всеки от тях се определя от отдалечеността от първопричината.

Поради това всяко следващо звено – това е проявление на първопричината на дадено ниво. В това качество самото звено на системата в пълния смисъл на думата се явява първопричина за низшето звено, пораждащо го и напълно определящо всички негови свойства.

Всичко това е дало възможност на изследователите да приложат за предаване на информацията за нивата на мирозданието, недостъпни за простото описание, особена знакова система. Те са я нарекли език на клоните.

В тази система всяка дума, семантично отнасяща се до обекта или до явление от нашия свят, се нарича клон. Клонът посочва причината, породила този обект – корена, а той посочва за какво явление или обект на висшето ниво става дума.

Такъв е характерът на езика, с който си служат учените кабалисти за предаване на информацията и употребата й в следващите поколения в устна и писмена форма. Този език отговаря на необходимите потребности, тоест напълно удовлетворява потребностите на онези, които желаят да изучават мирозданието и да участват в реализирането на неговата цел.

И така, системен подход към създаването на кабалистична терминология се явява принципът на езика на клоните, основаващ се на характера на строежа на мирозданието като предмет на изучаване на дадената наука.

Ние не можем да приведем тук множество други много важни аспекти на знаковата система на Кабала, такива като предаването на информация чрез графично начертание на буквите, чрез тяхното числово значение (гематрия), а също така да разкажем за причините на възникване и особеностите на четирите исторически създали се типа езици на Кабала. Този материал подробно се изучава в съответните раздели на дадената наука.

Тайният смисъл на Тора. На хората, способни да виждат само нашия свят, им се струва, че Тора разказва за устройството на земните дела, за взаимодействията между хората, за това как трябва да се държи човек, как да общува с другите членове на колектива, как е организиран съвместният живот на хората и какви са неговите закони. В действителност това съвсем не е така.

Комуто е неизвестна мъдростта на Кабала, може да постигне само външното, видимото, материалното. Но главното – това е вътрешното, постижимото по пътя на вътрешното управление. РАМХАЛ – рав Моше Хаим Луцато (1707–1746) – велик кабалист от Италия. Впоследствие се преселил в Амстердам, а след това в Акко (Израел), където прекарал последните години от живота си.

В Тора посредством обектите на нашия свят се описват закономерностите на Висшия свят. Например построяването на Храма, работата в него и много други заповеди, по-голямата част от които в нашия свят нямат рационално обяснение.

По принцип заповедите нямат целесъобразно приложение, тъй като описват Висшия свят с думите на нашия свят. Поради това обикновените хора, виждащи само нашия свят, възприемат Тора като историческо повествование. Кабалистите, четейки същата тази книга, разбират, че тя разказва за Висшия свят и за неговите закони.

Без познанието на Кабала човек прилича на животно, тъй като изпълнява заповеди без вкус като обучен на това човек от простолюдието (мицвот анашим мелумадам), и прилича на животното, хранещо се със сено, което няма вкуса на човешката храна. И дори ако той е много зает с всекидневни проблеми, е длъжен да се занимава с това учение. Рав Цви Гирш Ейхенщайн от Жидичев (…–1831) – ученик на рав Яаков Ицхак Горовица, Пророк от Люблин.

Тора е написана на езика на причината и следствието: следствието в нашия свят дава наименование на силата, която го е създала. В духовния свят няма наименования. Когато човек гледа през материалния обект или действие, той нарича цялата верига, създала даден обект, с неговото име.

Да вземем за пример описаното в Тора низхождане на семейството на Яков в Египет: седем плодородни години и седем гладни в египетско робство, бягство от Фараона, преминаване през Червено море, влизане в Синай, четиридесетгодишно скитане в пустинята и по-нататък – до построяването на Първия Храм.

В нашия свят всички тези исторически събития несъмнено са станали: и египетското робство, и разрушаването на Храма, и скитането в пустинята, и изкачването на Мойсей на Синайската планина. За това съществуват археологически доказателства. Кабалистите, изучавайки, изследвайки Висшите сили чрез земните обекти, явления и събития виждат, тяхната проекция, движение, влияние на нашия свят, изясняват до какво довежда то.

Всичко, за което се говори в Тора, в крайна сметка се е изпълнило чак до нашето поколение, до края на ХХ в. Започвайки от ХХ в. и по-нататък, настъпва особен период в историята на човечеството, когато то отново получава древната кабалистична мъдрост, идваща от Адам.

С нейна помощ може да се започне да се прониква вътре в Природата, да се постигат нейните корени и по такъв начин да се намери смисъла на съществуването на човека в мирозданието. Човечеството днес пребивава в продължителна криза, която ни принуждава да търсим причината на нашето съществуване и неговата цел.

Кабалистичният подход към ТАНАХ – това е херменевтика, която отговаря в убедителна форма на самостоятелността, превъзходната оригиналност, многостранността, всеобхватността, необятността на нейното съдържание. Й. В. Гьоте, „Материали към историята на учението за цветята“

Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832) – един от най-великите културни деятели в световната история, писател, поет, драматург, мислител, хуманист, политик и учен. Гьоте е считан за един от най-влиятелните писатели на немската литература от XVIII–XIX в. Извършил е многобройни открития в биологията, оптиката, акустиката, геологията, метеорологията, цветарството, психологията и физиологията на зрението.

Тора. Нека да отворим Петокнижието, където на първата страница е описанието на сътворението на света.

В началото сътворил Бог небето и земята. Земята била невзрачна и празна и мрак над бездната, а духът Божий се реел над водата. И казал Бог: да бъде светлина. И стана светлина.

Представете си нашата Вселена: безкрайно количество на галактики, звездни струпвания, звезди с техните планетарни системи. Сега си представете, че ние отделяме Вселената от този обем, в който тя съществува. Как можем да си представим образувалата се пустота, където няма нищо, което би дало основа за нейното измерване, описание?

Ние възприемаме всички явления в движението и във времето и ги свързваме с определено място. Ако се спре движението, ще се прекрати нашият живот. Ние не можем да си представим нещо абсолютно статично, застинало във времето, нямащо размери.

Оттук произтича особеното правило, което ние сме задължени да усвоим като най-основното, отнасящо се до нашето отношение към Тора. Ние сме длъжни веднъж завинаги да запомним, че зад нейния текст стоят духовните обекти, корени, които нямат отношение към нашия свят.

Кабала се нарича способността за извеждане на всички Божествени и човешки тайни от Закона на Мойсей. П. Риций.

Тора – това са свещените имена на Твореца, тоест степените на постигане на Твореца, защото името означава постижение. Това може да се уподоби на онова как в нашия свят ние даваме название на обекта в съответствие с неговото проявяване в нашите усещания.

Кабалистите описват степените на сближаване с Твореца, своите усещания на Твореца. В духовния свят няма нито тела, нито време, нито пространство. Значи духовните категории нямат никаква връзка с нашите представи, с нашата природа, с нашите усещания и в нашия речник не съществуват думи за изразяването на такива понятия.

Духовният свят не засяга човешките усещания. Въпреки че ние не можем да си представим свят, не притежаващ пространство, време, движение, при все това ние сме длъжни да приемем, че такива понятия в духовния свят няма.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар