// Вие четете...

Морал и Православие

Спасение чрез търпение и покаяние.

„По-добре да простиш на десет виновни, отколкото да накажеш един невинен.“

Спасение чрез търпение и покаяние.

Който иска да се спаси, трябва великодушно да понася всички скърби, които ще му бъдат допуснати по време на това кратковременно земно странстване. Ако е ниска реколтата или скакалци изтребят узрялото жито, или го удари градушка, или настане мор по животните, ако пожар, болест сломи теб и членовете на семейството ти, или смърт отнеме някой от близките ти, или ако трябва да претърпим гонение и обиди от силен човек – всичко това трябва да понасяме без ропот и най-вече без хули. Господ ни е заповядал с търпение да спасяваме душите си. Който претърпи докрай, ще бъде спасен. Това означава, че ще се спаси не този, който една скръб претърпи с търпение, а при другите се предава на ропот и печал; а ще се спаси този, който всички изпитания и скърби, които Господ изпраща през земния му живот, понася благодушно до своя край, до деня и часа на смъртта.
Благодушното търпение на скърбите е действено, живо съзнание на своята греховност. Благодушното търпение на скърбите е действено, живо познание и изповядване на Изкупителя. Благодушното търпение на скърбите е следване на нашия Господ Исус Христос. Никакъв доброволен подвиг, никакво доброволно лишение не могат да донесат на душата тази полза, която й донасят изпращаните от Бога непредвидени скърби. Всеки доброволен подвиг не е чужд на самомнението и тщеславието, явни в една или друга степен. Но подвигът в който душата се подлага на изпратените от Бога скърби, е свободен от споменатите тънки и гибелни страсти. Този подвиг донася на душата обилно смиреномъдрие и истинско покаяние.
Изпращаните от Бога скърби са верен признак за човека, че той е избран от Бога, че е възлюбен от Него… Всички светии славословели Бога и Му благодарели за изпратените им изкушения и изпитания, чрез които те като злато в горнило се очистили и станали достойни за вечното блаженство. Благодушното търпение на пратените от Бога скърби е разпъване на своя кръст. Изповядващия своята греховност става изповедник на Изкупителя и от своя кръст възлиза в рая за вечно наслаждение с небесните радости, за които като верен залог служат земните скърби.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар