// Вие четете...

Морал и Православие

Спасение чрез пазене от смъртни грехове.

„Когато в съдния ден изгори целият свят, ще достигне и до кралския замък.“

Спасение чрез пазене от смъртни грехове.

Верният син на Православната църква, който се грижи за спасението на душата си, трябва да се пази най-вече от смъртните грехове. Смъртен грях е този, който с вечна смърт убива душата на човка, извършил такъв грях. Ако човек умре в смъртен грях, без да принесе необходимото покаяние, демоните отвличат душата му и я отвеждат в подземните, мрачни и задушни пропасти, в ада на вечни мъки. Смъртни грехове са следните: ерес, разкол, отстъпление от християнската вяра, богохулство, вълшебство и магьосничество, човекоубийство и самоубийство, блудство, прелюбодеяние, противоестествени блудни грехове, пиянство, светотатство, грабеж, кражба и всяка жестока обида. От смъртните грехове само за самоубийството няма покаяние; останалите по великата и не изказана Божия милост към падналото човечество, се лекуват с покаяние. Покаянието за смъртен грях се състои в това: човекът да се изповяда пред духовния си отец, да приеме от него епитамията и занапред да не пада в този грях. Смъртния грях убива душата. Ако някой умре в смъртен грях, без да е успял да се покае за него, душата му отива в ада. За нея няма никаква надежда за спасение.
Кои грехове все пак не са смъртни? Това са греховете, извършени с мисъл, слово, дело, съзнателно и не съзнателно, които не убиват душата, а само повече или по-малко я нараняват. Такива грехове не били чужди и на светиите. Но те, като внимавали върху себе си, щом забележели прегрешението, в което ги е въвлякла общата човешка немощ, веднага го лекували с покаяние. Ако смъртта завари човека в момент, когато той още не е успял да умие не смъртните си грехове с покаяние, заради тях душата му не слиза в ада; във въздуха по пътя към небето за нея се допуска изтезание от злите духове, в съучастие с които са извършени греховете, и на хората се предоставя възможност да изкупят своите съгрешения с добри дела. Ако душата има достатъчно добри дела, ако през земния си живот е давала много милостиня, чрез милостинята и другите си добри дела тя изкупува своите прегрешения; пред нея се отварят небесните врати и тя влиза на небето за вечен покой и радост. Но се случва душата да има толкова много не смъртни грехове и толкова малко добродетели, че заради многото не смъртни грехове тя бива отведена в ада.
Светите отци уподобяват смъртния грях на тежък камък, а не смъртния грях на нищожна песъчинка. Ако завържеш един голям камък на шията на човек и го пуснеш в дълбините, той ще потъне. Така и един смъртен грях е достатъчен, за да удави душата в адската пропаст. Няколко пясъчни зрънца не представляват почти никакъв товар. Така и в светиите Божии не смъртният грях, значително умален от постоянното самонаблюдение и покаяние, няма никакво влияние за тяхната вечна участ… Но един напълнен със ситен пясък чувал и завързан на шията на човек може да го удави по същия начин, както и най-тежкият камък.
Спасявайте се братя, спасявайте се. Земният живот на всеки от нас е толкова кратък, че няма да забележим как ще отлети… Нека се постараем с благочестив живот да избегнем адските мъки и да наследим Царството небесно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар