// Вие четете...

Морал и Православие

Спасение и изкупление.

„Добрата слава пълзи като костенурка, а лошата като вятър лети.“

Спасението.

Хората, страдащи от неизлечими болести и обладани от бяс, Господ изцелявал мигновено – само с думи или с докосване и даже чрез допиране до Неговата дреха. Веднъж с пет, а друг път със седем хляба Той нахранил в пустинята няколко хиляди души. Ходел по водата и с думи укротявал бурята, възкресявал мъртви; възкресил сина на Наинската вдовица, дъщерята на Иаир и праведния Лазар – на четвъртия ден след смъртта му.
Заради нашето спасение Синът Божии се въплътил, като го е извършил чрез Своето учение, живот, смърт и възкресение. Христовото учение е благовестието за царството Божие или учението за спасението и вечното блаженство – същото, което и сега проповядва Православната църква. Христовото учение е спасително за нас когато го приемем с цялото си сърце и постъпваме според него.
Лъжливото слово на дявола, прието от първите хора, станало в тях семе на греха и смъртта. И обратно, истинското слово Христово, приемано от християните с усърдие се превръща в семе на свят и безсмъртен живот. Те, по думите на апостол Петър, са „възродени не от телесно семе, а от не тленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки”. Животът на Исус Христос е спасителен за нас когато му подражаваме и това е защото Той казва „Който Ми служи, нека Ме последва, и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител”.

Кой и защо Го осъди?

Христос бил разпнат, защото юдейските старейшини и книжници Го ненавиждали, за дето Той изобличавал тяхното лъже учение и беззаконен живот и Му завиждали, че народът заради учението и чудесата Го уважавал повече, отколкото уважавал тях, и поради това Го наклеветили и осъдили на смърт. Казано е, че Исус Христос бил разпнат при Пилат Понтийски, за да бъде уточнено времето, когато това се случило.
Пилат Понтийски бил римски управител на Юдея, покорена от римляните по онова време. Споменаването на Пилат е нужно, защото в него се вижда изпълнението на пророчеството на Исаков, който казва „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите”. Споменаването на Пилат Понтийски в Символа на вярата показва, че тъкмо пострадалия при него Исус е истинския Месия, обещан от Бога и очакван в Стария Завет.
В Символа на вярата е казано не само, че Исус Христос е разпнат, но е добавено още, че Той е страдал. Това е, за да се покаже, че разпъването Му на кръста е предизвикало не само привидни страдания и смърт, както твърдели някои лъже учители, но че Той истински страдал и умрял. Споменато е също, че е погребан, и това е в уверение на това, че Христос наистина е умрял и е възкръснал, враговете Му дори поставили стража до гроба и го запечатали.
Исус Христос е Бог, но е страдал и е умрял не с Божествената си природа, а с човешката, и поради това, че не е могъл да избегне страданията, а защото доброволно е пожелал да пострада „Аз си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнема, но Аз сам от себе си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема”.
Казано е, че Христос е разпнат за нас. Тези думи показват, че със Своята кръстна смърт Той ни е изкупил от греха, проклятието и смъртта. В Свещеното Писание по отношение на изкуплението от греха е казано „В Когото (Исус Христос) имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат”. За избавлението от проклятието е казано „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва”. За избавлението от смъртта е казано „Понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар