// Вие четете...

Истината е в избора

Социални различия в остаряването по пол.

„Старата жена радва този, който се е оженил за нея.“

Възприемането на гледната точка на пола следва от отчитане на критиките към феминисткия подход, който засяга само проблемите на жените в процеса на остаряване, макар и да признава влиянието на други социални фактори като расата, класата и етноса. Този подход на изследване по-скоро насочва вниманието върху това как мъжкия и женския опит в остаряването се формира по отношение на връзката един с друг, отколкото като изолиран и уникален експеримент за всеки пол поотделно. Поставянето на „фокус върху пола” води до цялостно и широко разбиране на старата възраст и предлага рамка, в която могат да бъдат изследвани различния опит на мъжете и жените. McMullin (1995) подчертава, че е важно не само да „добавим” жените към изследване, където мъжете са референтна група, за да изучим техния опит в светлината на различията от мъжкия модел. Според Calasanti and Slevin (2001:34) „изследване в тази посока не само представя жената като „друга”, то затъмнява приликите между жени и мъже. Освен това прави половите отношения заобиколени с тайнственост. Например изследване на трудовата заетост на жените често включва семейните роли, но това често се неглижира при изследване на заетите жени. Макар без съмнение семейството да играе важна роля в професионалната кариера и на двата пола”. В тази връзка се подчертава необходимостта от рационално изучаване на пола, защото той не би трябвало да бъде в компетенциите единствено на жените, като само жените се питат за половите роли в семейството, все едно този проблем не засяга мъжете. Освен това задължителни за изследване са здравният, социално – демографският, икономическият и социалният статус, с оглед да бъдат отчетени и други социални измерения на остаряването. Съпружеските грижи, в които и мъжете и жените са ангажирани във физическа и емоционална помощ за своите партньори, както през нощта, така и през деня, се отразяват върху здравето и качеството им на живот.

Прилагането на „джендър фокус” позволява изучаване на нововъзникващи области в изследване на различни проблеми на мъжете и жените в процеса на остаряване, включително променящите се роли и отношения, половата идентичност и мъжественост в късния живот. Например, изучаването на заетостта и пенсионирането не само привлича внимание към половите неравенства в пенсионната система, но също така повишава осъзнаването на негативните последствия на неплатения труд, основно упражняван от жени. Промените в съществуващите пенсионни системи се опитват да се справят с половите неравенства, в това число и във връзка с по-ранното пенсиониране на жените, което води до по-ниски пенсии от тези на мъжете. Някои фактори допринасят за непривилегирования статус на жените по отношение на пенсионирането. Влиянието на житейски събития като раждане и отглеждането на деца засягат главно жените в участието им на пазара на труда и с това достъпа им до пенсионно осигурителната система.

Освен това семейните жени с деца е по-вероятно да са зависими от своите съпрузи и държавата в по-голяма степен отколкото мъжете, като жените често се налага да работят почасово или да излязат от пазара на труда, когато имат деца.

Други неблагоприятни обстоятелства, които имат отношение към непривилегированите позиции на жените, в зависимост от пола:

– те, много по-вероятно е, да упражняват неплатен труд, като се грижат за болни или стари роднини, което се отразява на трудовата и професионалната кариера и заплащане, в късна възраст – върху пенсиите;

– заплащането на труда на жените като цяло е по-малко от това на мъжете, а тази разлика в заплащането по пол продължава след пенсионирането;

– болшинството от старите жени са вдовици. Вдовиците обикновено финансово са в по-неблагоприятно положение на по-късен етап от живота.

Все пак не всичко е в ущърб на жените. Средната продължителност на живота при жените е по-голяма от тази при мъжете, така че техните пенсии се изплащат за по- продължителен период. А в Англия, където служителите имат право да разменят пенсионния доход за глобална сума при пенсиониране, мъжете се чувстват в неизгодно положение, когато сумата, която ще получат, е по-малка от тази на жените, защото очакванията, че жените ще живеят по-дълго, са заложени статистически от застрахователните компании.

Изтъкват се и други предимства на старите жени в сравнение с някои мъже на тази възраст като: по-добри взаимоотношения с приятели и семейство благодарение на ролята им на „пазители на рода”. Много стари жени, които остават вдовици споделят, че се чувстват свободни и независими и не биха избрали да се откажат от това, като се оженят. Що се касае до старите мъже, наблюденията показват, че те не винаги имат същите възможности за достъп до социални мрежи като тези на жените, както и че не изпитват същите позитивни ефекти на вдовството.

В тази връзка Арбър изследва значението на промяната в партньорския статус на мъжете в този период от живота за техните взаимоотношения и по-специално отбелязва важната роля, която има мъжествеността за идентичността на старите мъже.

Мъжете и мъжествеността са обект на много социологически изследвания през последните години, но много малко от тези изследвания са адресирани към възрастните мъже, по-специално по отношение на настъпилите промени във връзка с остаряването.

Изследване на партньорските взаимоотношения показват, че старите мъже в началото на 20 век са се различавали съществено от предишните кохорти, не само в икономическо отношение, но също така и в природата на своите връзки. Променили са се моделите на партньорство, увеличил се е броят на разводите, повече двойки живеят съвместно без брак и впоследствие се разделят, повече хора избират да не живеят заедно като всеки има свой дом. Това е довело да увеличаване на партньорския опит в живота на човек.

У нас средната продължителност на живота при жените е 78 г., а тази на мъжете – 71 г.

На късен етап от живота промените във връзките и житейските ангажименти може да имат сериозни финансови измерения: Ако са разведени, жените над 60, живеещи сами, са в по-голям риск от бедност в сравнение с други жени на същата възраст. Въпреки това разведените и вдовиците най-често избират да не се омъжат отново. Предпочитат да бъдат независими, а не да се върнат към грижите за друг мъж. Докато мнозинството от мъжете, които са разведени или вдовци искат да се оженят от желание да получават грижи и внимание, макар възможностите за повторен брак да намаляват с възрастта.

Желанието за независимост в късния период от живота се въплъщава в модела на отношения „да живеем заедно разделени”, където двойките могат да изпитват интимност и внимание, но в същото време да имат свобода да предприемат свои собствени ежедневни занимания, като имат личен живот и лично жизнено пространство. Този появил се тип на отношения специално печели одобрението на старите жени.

При мъжете темата за остаряването е свързана с изследване на проблема за „мъжествеността” и нейното разбиране в тази възраст. Поддържа се тезата, че остаряването за мъжете е по-малко проблематично, отколкото за жените, както по отношение на финансовите му измерения, така и по отношение на по-ниските очаквания (не само от страна на мъжете) те да поддържат на стари години младежки вид. Напоследък обаче вниманието е насочено към предизвикателства, с които старите мъже могат да се сблъскат, произтичащи от промени, свързани със загубата на нормативни роли и статус, което рефлектира върху мъжката независимост и власт.

Такива предизвикателства срещат например, разведените стари мъже, които се чувстват самотни поради липсата или ограничения контакт с децата и другите членове на семейството, с които е съпътстван разпада на семейството. Според изследвания, дялът на разведените мъже между 65-74 се е увеличил близо два пъти за последните пет години, а този на разведените над 75 – три пъти, докато пропорцията на разведените жени 65-75 е намаляла два пъти, а на тези над 74 г. е намалял 1.5 пъти. Подчертава се значението на развода и вдовството за старите мъже и последствията върху тяхното психическо и физическо здраве и благополучие. Например, Davidson et al. (2003) правят изводи за социалната изолация и лошото здраве на стари (разведени и никога неженили се мъже), в сравнение с контролна извадка на семейни на същата възраст.

Внимание се обръща и към друго предизвикателство, с което мъжете се срещат в борбата да останат в доминантните си идеали за хегемонична мъжественост, характерни за по-млади и работещи мъже. Оказва се, че те са решени дори да завземат (в някаква степен) феминисткото пространство, с упражняване в домашни дейности като готвене. Това може да накара мъжете да предоговорят своя статус в термините на „мъжествеността”, доколкото се опитват да се адаптират към намаляващите физически сили и позиции в обществото и загубата на власт, свързани с предишния статус. Това предизвикателство към атрибутите на „мъжественост” и мъжка идентичност става очебийно след изследване на опита на старите мъже в предоставянето на грижи, територия, която дълго е била пренебрегвана в геронтологията заради традиционното доминиране на жените в нея. Сравнителен анализ и оценка на работата на жени и мъже гледачи показва, че първите осигуряват физическа грижа и емоционална подкрепа, а вторите – инструментална подкрепа. Затова Calasanti (2003) and Thompson (1997) отбелязват, че е важно мъжете да се оценяват не само по отношение на сравнението им с жените, което може да доведе до надценяване на онова, което жените правят, и недооценяване на това, което мъжете вършат. Необходимо е да се разбере какво тази работа означава за тяхната мъжка идентичност.

Твърдения, че мъжете са по-малко способни в грижата за съпругата или партньора поради рационалната природа на техните грижи се оспорват от Davidson et al. (2000) and Russell (2001), които твърдят, че мъжете не просто усвояват професионалните или организационни умения за гледане, но по-скоро възприемат гледането като „логично” и „естествено”, в приемане на връзката му с брачните отношения в дългосрочен план, което поражда чувства за отговорност да се грижат деликатно и по подходящия начин.

Феминисткото знание също така допринася за нарастване в осъзнаване на половите измерения на стареещото тяло. По нататък ще разгледаме промените в разбирането ни за различните начини, по които тялото старее при мъжете и жените.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар