// Вие четете...

Нестандартни размишления

Социалната природа на несъзнателното.

„Да мислиш, значи да спориш със себе си.“

Трябва да се направят две уточнения във връзка с акцента, който поставяме на социалната природа на несъзнателното.

Първото от тях е напълно ясно, че покрай социалните табута съществуват индивидуални техни вариации в различните семейства. В този случай детето се страхува, че родителите му ще го „изоставят”, ако то осъзнава опита, който те лично за себе си считат за табуизиран. За това в допълнение към нормалните за това общество потискания са подтиснати и тези чувства, които не преминават през семейния филтър. От друга страна по-откритите към света родители, надарени с по-малко „потискане”, правят, посредством своето влияние, социалния филтър по-малко жесток и по-малко непроницаем.

Второто уточнение се отнася към по-сложен феномен. Ние потискаме не само тези стремежи, които са несъвместими със социалните образци на мислене. Ние сме склонни към потискане на стремежите, несъвместими с принципите на организацията и растежа на цялостното човешко съществуване с „човешка съвест” с този глас, който представлява интереса на пълното развитие на нашата личност. Деструктивните импулси и подбуди към възвръщане в майчиното лоно, към смъртта, стремежа да изядем тези, които са близки до нас, всички тези и много други импулси могат да съвпадат или не със социалния характер, но те при никакви обстоятелства не съвпадат с вътрешните цели на еволюцията на човешката природа.

Нормално е, когато детето иска да го хранят с лъжица, което съответства на този стадий на еволюцията на която то се намира, но ако същите стремежи се открият при възрастния, тогава той ще е „ненормален”. Такъв индивид ще е зависим не само от миналото, но също ще е зависим и от присъщи му вътрешни цели, тогава той не ще чувства разделение между това, което e, и това което би „следвало” да бъде.

Ако човек губи контакт със своята социална група, той се опасява от пълна изолация и под въздействието на силата на този страх не се решава да мисли „немислимото”. Освен това, той се страхува от отделяне от тази човечност, която му е присъща вътрешно и представлява неговата съвест. Да стане напълно безчовечен също е страшно, въпреки че, както показват свидетелствата на историята, това е по-малкото „зло”, отколкото социалната изолация в обществото, приело нечовешки форми на поведение.

Колкото по-близко е обществото до хуманистичните норми на живот, толкова по-малки са конфликтите между социалното отстраняване и разрива с човечността. Колкото повече конфликти между социалните и общо човечните цели, толкова повече е разкъсван индивида между две опасни полета на изолираност. Колкото по-голямо е нивото на солидарност с общочовешките начала, достигнати благодарение на интелектуалното и духовно развитие на личността, толкова по-лесно тя издържа на социалното отстраняване и обратно.

Способността да се действа по съвест зависи от степента на преодоляване на нормите на собственото общество, от това доколко човек е станал гражданин на света. Индивида не може да си позволи мисли и чувства, които са несъвместими с образците на неговата култура и точно за това той e склонен да ги потиска.

Настрана от индивидуално обусловените семейни елементи и влиянията на човешката съвест, говорейки формално, какво се оказва несъзнателно и какво съзнателно зависи от структурата на обществото и образците на мислене и чувстване. По отношение на държанието на безсъзнателното, не са възможни никакви обобщения, но що се отнася до съдържанието на безсъзнателното можем да направим едно потвърждение, че то винаги представя цялостния човек с всичките му потенциални стремежи към светлината и тъмнината. То винаги съдържа в себе си основа за различни отговори, които човека е способен да даде на основния житейски въпрос.

В краен случай в съзнанието на най-регресивните култури ще преобладават съответстващите му желания, връщащи човека към животинско съществуване, докато всеки стремеж, който се поднася от по-горно ниво, ще бъде потискан. В култура, която е преминала от регресивните си цели към духовно – прогресивни престава да действа тъмната сила на безсъзнателното, но не трябва да се забравя, че във културата на всеки индивид е даден целия спектър от потенциали, в него живее древния човек, хищника, канибала, идолопоклонника, както и способността да обича, да бъде разумен и справедлив. Точно за това съдържанието на несъзнателното не се явява добро или лошо, рационално или ирационално, но и едното и другото присъстват в него едновременно, в него е живо всичко човешко.

С изключение на тези негови части на несъзнателното, на този цялостен човек, които съответстват на обществото в което живее, вторичните ограничения, обусловени от историческата ситуация в която е поставен публичния човек представлява съзнателното. Несъзнателното на универсалният човек, цялостния човек е вкоренено в Космоса. То съдържа в себе си и растение, и животно, и дух. То представлява и старото минало от зората на човешкото съществуване и бъдещето. Това е този ден, когато човекът ще стане напълно човечен, когато цялата природа ще бъде очовечена, а човек „натурализиран”. Което е в съответствие с нашето определение за съзнание и несъзнателното, показвайки как да се направи несъзнателното съзнателно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар